От 6 декември 2013 г. Faktor.bg публикува части от изследването на известния американски анализатор и експерт по международна сигурност и радикален ислям Алекс Алексиев, издадено от институт „Хъдсън", САЩ. Подобен анализ по актуалната тема се публикува за първи път у нас.
В първата част представихме Ислямизмът – истинският враг (Виж ТУК), втората глава бе посветена на Същността на заплахата (виж ТУК), в третата бе анализирана Идеологията на радикалния ислям (виж ТУК), а в четвъртата авторът разглежда: Ограниченият обсег на шериата в мюсюлманските империи в миналото (виж ТУК).
Пета глава акцентира на Вързаждането на радикалния ислям (виж ТУК), а шеста изследва Ислямизмът в Европа (виж ТУК). Ислямизмът в Америка: Стратегия и Тактика ви представихме в глава седем (виж ТУК).
Алекс Алексиев*
Осма глава: Шериатските финанси в подкрепа на джихад
Шериатските финанси като инструмент за ислямизация
Шериатската финансова система, една концепция почти непозната на Запад до преди няколко години, в последното десетилетие се е издигнала като един от най-важните инструменти в ръцете на радикалните ислямисти за прокламирането на техните политически цели в Америка и Западна Европа. Основана на фиктивната забрана на Корана за лихвените заеми, прекомерните рискове и инвестирането в някои забранени индустрии и дейности, шериатската финансова система се популяризира от своите поддръжници като основана на вярата и следователно морално превъзхождаща, както и по-печеливша алтернатива на конвенционалната финансова система.
Реалността на ислямските финанси е доста по-различна. Шериатската финансова система не само е концепция, която никога не е била практикувана в мюсюлманската история, но и е била непозната дори за благочестивите мюсюлмани, докато през 50-те години не е измислена като част от идеологията на радикалния ислям. Нейната истинска цел почти няма нищо общо с финансите, но пък затова е изцяло свързана с шериата. Тя цели на първо място да легитимира шериатския закон на Запад и постепенно да постигне изолирането на мюсюлманските общности от заобикалящото ги западно общество, като по този начин улесни ислямисткият контрол над тях.
Въпреки своят основно идеологически стремеж, шериатската финансова система се е превърнала в мащабен феномен поради два решителни фактора. Първо, огромният финансов трансфер от Запада към страните износителки на петрол в Средния изток през последните две десетилетия, в резултат на което се оказва, че техните олигарси седят върху баснословни купища пари. Шериатската финансова система открива една готова и ентусиазирана финансова подкрепа в лицето на много от тези супер богати олигарси, като саудитските милиардери Салех Камел, Принц Фазал Ал Сауд и Сюлейман Бен Азиз Ал Раджи, които са сред най-ревностните ислямисти. Второ, западните банкери са видели в шериатската финансова система един лесен и печеливш начин да се възползват максимално от ликвидността на петродолара, като се пръсват из Средния изток, предлагайки своите експертни умения на новоизлюпените ислямски финансисти. В резултат ислямският финансов пазар, който не съществуваше преди 1975 г. и беше ограничен само до няколко незначителни банки, през 90-те започва бързо да се разраства в новия век. До средата на 2007 г. беше обявено, че е достигнал $800 милиарда и се разраства с повече от 15% на година.[1] Ислямските емисии на облигации, наречени сукук, от 2006 г. нарастват със 75% достигайки $24.5 милиарда през първата половина на 2007 г., тъй като стотици банки по света се надпреварват да предлагат шериатски услуги и инвестиционни продукти. И това далеч не е само мюсюлманско дело. Международната финансова общност с удоволствие се включва в надпреварата. Повечето големи банки днес предлагат някои ислямски услуги, а Дойче банк вече е издала сукук облигации на стойност почти $1 млрд. За да не остане по-назад, Уол Стрийт предлага както ислямски общ фонд, така и ислямски индекс, като в бъдеще подготвя и други. Замесен е не само частният бизнес, тъй като западните правителства изглеждат нетърпеливи също да се включат в надпреварата. Немската провинция Саксония-Анхалт, вече е издала ислямски облигации, както и Великобритания през Август 2010 г.[2] И това въобще не е изненадващо, имайки предвид факта, че тогавашни финансов министър Гордън Браун обещава „Британия да се превърне във врата за ислямските финанси и търговия.”[3]
Ясно е, че има много хора и институции, въвлечени в този феномен, особено на Запад, които са мотивирани единствено от обещанието за бързи печалби. Но за тези, които са измислили концепцията и са се заели с нейното рекламиране, ислямските финанси се отнасят само до исляма. И то не просто за която и да е форма на исляма, но за най-крайната, радикална интерпретация на ислямската религия, която все повече се превръща в доминантно течение в мюсюлманския свят, както вече демонстрирахме в предишните глави на това изследване. Така, шериатската финансова система далеч не е невинна авантюра в капитализма на свободния пазар, а е замислена и практикувана като един от основните инструменти на войнственото ислямистко движение и неговата борба срещу запада. Разбирането за това какво е и какво не е ислямската финансова система, е от изключително важно значение.
Следователно, необходимо е да изследваме няколко ключови концепции и принципи в ислямските финанси. На първо място човек трябва да започне с доктрината за самия шериат, тъй като всеки ислямски финансов инструмент и схема трябва да се придържа към шериата, за да бъде считан за легитимен. Всъщност, стриктното придържане към шериата е единственият критерий за това дали дадена транзакция е ислямска или не. Второ, човек трябва да анализира какво точно е ислямската финансова система, как работи и по какво се различава от конвенционалната. И на последно място, но най-важно, ние трябва да изследваме и да разобличим методите и средствата, с които ислямските финанси служат на екстремизма.
Ислямските финанси без съмнение са част от по-мащабните усилия за узаконяване на шериата като крайъгълен камък от идеологията на войнственият ислямизъм. Ислямската финансова система далеч не е загрижена предимно за законността на лихвата според исляма или даването на милостиня. Тя приема и прокламира шериата като инструмент за ислямизация. Това става пределно ясно дори само с един бегъл поглед на целите на ислямската банкова система. Ще изброим няколко изложения:
„Първото и най-важното нещо е, че една ислямска организация трябва да служи на Бога. Тя трябва да изгради отличителна корпоративна култура, чиято основна цел е да създаде колективна моралност и духовност, което комбинирано с предлагането на стоки и услуги, прави възможно развитието и напредъка на ислямския начин на живот.”[4]
„Ислямските банки са нагърбени с огромна отговорност... целият персонал на тези банки и клиентите, с които работят трябва да бъдат реформирани според исляма и да работят според законите на исляма, така, че всеки, който се доближи до ислямска банка трябва да остане с впечатление, че навлиза в свято място, където се извършва религиозен ритуал...”[5]
„Мюсюлманите, които истински вярват в своята религия за задължени да докажат, че ислямската икономическа система е неделима и непреходна част от исляма, като се стремят да подкрепят и поддържат ислямските банки и финансови институции...”[6]
Ислямската финансова система: мит и реалност на една лъжлива система.
Както днес ни убеждават безброй уеб сайтове и публикации от ислямски финансови институции, ислямските финанси получават своя ислямски характер от стриктното спазване на мнимата забрана на Корана да се дава лихвен заем (риба), задължението да се дава милостиня (закат) и да се избягва прекомерния риск (гарар), както и някои практики и продукти, които се смятат за незаконни (харам) от мюсюлманите като хазарта, пиенето на алкохол и яденето на свинско месо. Първата от тези доктрини е най-важна тъй като се дава като оправдание и причина за съществуването на ислямската финансова система.[7] И все пак има достатъчно, ако не и повече доказателства, че практикуването на риба, което се счита за незаконно, в стиховете от Корана се описва по-скоро като лихварство, отколкото като лихва.
Ето как го обяснява Тимур Куран, авторът на най-добрият документ, с дължина на цяла книга, в който изследва ислямската финансова система: „Това, което Корана недвусмислено забранява е арабската институция риба в предислямската епоха, в която ако този, който е взел заем просрочи вноската, общата сума на заема се удвоява, ако пак я пресрочи, заемът нараства четирикратно. Тази практика дълго време е била източник на търкания в обществото, тъй като тя води до поробването на неизрядните платци.”[8]
Тълкуванието на Корана, което се е споделяло от много ислямски учени в историята, макар и не от съвременните радикални ислямски духовници, изглежда се крепи на ключовият стих (Сура Ал Имран 3:130). В един от преводите той гласи следното: „О, вярващи, не умножавайте многократно лихвата, и бойте се от Аллах, за да сполучите!” В друг превод звучи така: „Вярващи, не живейте от лихварство като умножавате богатството си многократно. Страхувайте се от Бога, за да сполучите.” Допълнителни доказателства от Корана, че това, което е забранено е всъщност лихварството, идва от подробните инструкции в Сура Ал Бакара 2:282, дадена за тези, които сключват договор за дълг, където се казва, че те трябва да го изложат писмено пред свидетели, с ясно посочени дати за вноските. Тъй като няма данни за забрана на лихвения процент в арабското общество по времето на Мохамед, сделките, описани в тази сура почти сигурно са включвали такъв процент.
Дори по-убедително от оскъдните стихове на Корана е много по-солидното доказателство в историческата практика, което показва, че в мюсюлманския свят даването на заем с лихва далеч не е незаконно. Има изобилни доказателства, че в цялата мюсюлманска история, заемането с лихва е била широко разпространена, популярна и удобрена практика, както от религиозните, така и от политическите авторитети.
Както заемането с лихва, така и подкрепата на тази практика от страна на ислямските учени продължава в съвременната епоха с най-скорошната фатуа, оправдаваща лихвата, издадена от египетския мюфтия Шейх Мохамед Саийд Тантави през 1989 г. Единствено в последните няколко десетилетия, с драматичното надигане на радикалния ислям и нарастващото му идеологическо господство, махалото се е върнало и тези, които се противопоставят на лихвата надделяват, дотолкова, че днешната опозиция на лихвата е нещото, което обединява всички ислямисти и „ислямски” икономисти, и финансисти.
За да разберем как се случва това, трябва накратко да изследваме изобретяването на ислямската икономика и нейното разклонение – ислямската финансова система. Думата „изобретение” не е преувеличение за това, което става след като през 40-те години радикалният ислямистки идеолог Маулана Абул Ала Маудуди се нагърбва със задачата да планира курса на мюсюлманското културно и политическо утвърждаване в отговор на това, което той разбира като яростна атака на западната цивилизация, която уж заплашва мюсюлманите със загуба на тяхната религиозна идентичност.[9] Маудуди вижда решението на тази екзистенциална заплаха в завръщането на мюсюлманите към автентичния ислям. За да направят това, според него, те трябва да изградят отделен, самоподдържащ се ислямски ред, със своя ислямска идеология, ислямска политика и ислямска икономика, които заедно ще служат за гаранция на ислямският начин на живот и в края на краищата за ислямската държава като първа стъпка към установяването на световно мюсюлманско владичество.
Призивът за завръщане към исляма и културният сепаратизъм, който се налага, разбира се не е нищо ново и се практикува от по-ранни ислямски учени като Мохамед Абда, Джамал Ад Дин, Ал Афгани, Сайд Ахмад Кан, Рашид Рида и други. Никой от тях обаче не проявява ни най-малък интерес към ислямизирането на икономиката.[10]
Необикновеният призив на Маудуди за затвърждаване на мюсюлманската икономика незабавно се поема от други, като бележитият идеолог на Мюсюлманското братство Сайд Кутб през 50-те, който също като Маудуди знае много малко за икономиката, но ясно вижда нейната полза и мобилизиращата подкрепа за каузата на ислямизма.[11] Приносът на Кутб, ако е само един, е насочването на ислямската икономика още по-близо до социалистическите, колективистични принципи, като призовава за национализацията на естествените ресурси и инфраструктурата.[12] И така чрез трудовете на Маудуди, Кутб и още няколко човека, концепцията за ислямската икономика е станала твърдо установена в ислямската реторика, въпреки очевидния факт, че в нея няма никакво съдържание и концепцията „ислямска икономика” звучи толкова логично, колкото християнска физика или будистка биология. Всъщност, никой не е чувал, още по-малко практикувал ислямска икономика преди Маудуди. Това е просто негово интелектуално изобретение и то с тревожни последствия, както днес наблюдаваме.
Преминаването от смътните представи за ислямска икономика до действителни финансови институции се случва след няколко десетилетия, което е поредното доказателство, че концепцията за ислямска икономика наистина е изфабрикувана. Действителните движещи сили зад установяването на ислямското банкиране през 70-те години са две тясно свързани събития. Първото са огромните неочаквани печалби в Саудитска Арабия и други производители на петрол в Персииския Залив след нефтеното ембарго през 1973 г. и драматичният скок на цената на петрола, който го последва.[13] Един практически резултат от този скок в печалбите е основаването на мултинационалната ислямска банка, финансирана от Саудитска Арабия, Islamic Development Bank (Ислямската банка за развитие) (IDB) през 1975 г. Следва първата частна банка, Islamic Bank of Dubai пак през 1975 г. като още няколко отварят врати преди края на десетилетието. Истинският трамплин на ислямските финанси обаче идва през 80-те, поради успеха на революцията на Хомейни в Иран през 1979 г., растящата ислямизация в Пакистан под Зиа ул Хак през 80-те и налагането на шериатската правна система в тези две страни, както и в Судан през същия този период. Резултатът е истинска експлозия от ислямски банки и филиални институции сред мюсюлманския свят. Според Международният Валутен Фонд, техният брой достига триста през 2005 г., а по-скорошните арабски източници изчисляват, че има четиристотин ислямски банки, активни в 75 държави, които управляват почти трилион долара в средата на 2008 г.[14]
Това не включва дузините западни банки, които днес предлагат различни ислямски финансови продукти и „ислямски прозорци” (отдели, които предлагат ислямски финансови услуги - бел. прев.) в своите институции. Още повече има сериозни причини да се очаква, че лавинния растеж на ислямските финанси ще продължава поне за близкото бъдеще. Първо с цените на петрола, които в момента варират около $80 на барел, ликвидността в Залива расте до нива, които дори надхвърлят тези от 70-те години. На второ място, западните правителства и централни банки не само че не изглеждат притеснени от този феномен, но даже са готови да го приветстват и улеснят.[15]
Изправени пред реалността за разрастване на ислямската финансова индустрия, която се врича във вярност към средновековното мракобесие на шериата, при все че не издава своята същност, за нас е важно да направим кратък преглед на изобретателите на ислямското банкиране и неговите изисквания.
Ислямската финансова система твърди, че е ефективна и морално по-превъзходна алтернатива на конвенционалните финанси чрез стриктното придържане към догмите на шериата, които забраняват лихвените транзакции, несигурните сделки и спекулации (гарар), инвестирането в множество забранени дейности (харам), насърчаването на преразпределението на богатствата и облекчаването на бедността посредством даване на милостиня (закат). Всъщност много западни институции изпадат във възторг като я хвалят като „етична”, „социално ангажирана” и прочее. За да постигне тази цел, ислямската финансова система твърди, че е изградила редица сложни, съобразени с шериата финансови инструменти, превъзхождащи конвенционалното банкиране както в етично отношение, така и в начинът на работа. Това понастоящем включва алтернативи на цялата гама традиционни кредити, инвестиции, застраховки и продукти с фиксиран приход, наречени с екзотични имена като мурабаха, мудараба, ижара, такафул, сукук и мушарака.
Въпреки, че със сигурност има финансови продукти в Западната финансова система, които не включват лихвени транзакции (рисков капитал, инвестиции в стоковия пазар), то съвсем малко от тях, ако въобще съществуват такива, не включват преценка на времевата стойност на парите (лихва) или значителен процент несигурност и спекулация. Тъй като според шериата и двете са недопустими, повечето ислямски банки и институции рутинно се ангажират с различни маневри, хитрости и явна непочтеност за да скрият факта, че се занимават и с двете.
Например, в най-известната ислямска финансова транзакция, наречена мурабаха, на практика банката купува стоки, които вземащия назаем се нуждае да финансира. След това банката добавя такса за услугата, равняваща се на евентуалната лихва и връчва сметката на клиента, която той трябва да плати в определен срок. Привидно, това което прави тази лихвена транзакция легитимна пред исляма е фактът, че банката поема риск да притежава стоките за определен период от време, въпреки, че този период може да бъде и обикновено е по-малко от секунда. Така мурабаха, която в момента съставлява голям процент от всички ислямски транзакции, на практика представлява заемане с лихва, без да се назовава по този начин.[16]
Същото се отнася и за ислямският лизинг (ижара), транзакциите за печалба и загуба (мудараба и мушарака), както и повечето от останалите услуги, които са описани в детайли на друго място.[17] В друг пример, шериата задължава мюсюлманите да избягват не само лихвените транзакции, но също и компаниите, които ги извършват. Всъщност ако въобще има такива западни или мюсюлмански компании, които не дават заем с лихва или генерират своите печалби от лихвен приход, те са съвсем малко и ще бъде почти невъзможно да се направи инвестиционен фонд, който да не включва такива компании. Въпреки това съществуват редица ислямски инвестиционни фондове, които умишлено си затварят очите или още по-убедително, плащат за издаване на фатуа, която да ги обяви за угодни на шериата – практика, която става все по-широко разпространена.[18] Други инструменти и продукти, имащи претенции на шериатски дори не се опитват да скрият факта, че са основани на лихви.[19]
Общото между тези привидно ислямски продукти, извън тяхната прикрита същност е, че са далеч по-скъпи от подобните на тях конвенционални услуги, което може би е истинската причина, поради която западните банки са привлечени от тях. Както един ислямски банкер по ипотеките сбито, ако не и цинично заявява: „Цената за влизане в рая е около 50 базисни пункта”.[20]
В края на краищата, дори едно повърхностно изследване на реалността на ислямската финансова система днес разкрива, че тя е лъжлива концепция, практикувана чрез измамливи тактики и нечестни средства от хора, които би трябвало да са наясно с това, но остават предвидимо мълчаливи. За тези, които преследват целите на радикалния ислям, всички подвеждащи и измамливи маневри на ислямското банкиране си заслужават, тъй като са постигнали напредък в прокламирането на шериатският екстремизъм със средствата на ислямските финанси.
Има мюсюлмани и мюсюлмански икономисти обаче, които са видели истинското лице на тези мошенически тактики и категорично са ги изобличили. Един мюсюлмански икономист например, критикува шериатските финанси за това, че „са направили Исляма за посмешище”[21] докато друг ги е описал като „демонстрация на моралната деградация на мюсюлманското общество”. Трети вярва, че представляват „сериозно престъпление срещу исляма.”[22] Опитът с ислямските банки до този момент без съмнение показва, че тези критици са малцинство.
Ислямските финанси в услуга на екстремизма
Макар и със съмнителна легитимност като дисциплина, ислямската финансова система не би имала голямо значение, ако не беше свързана с радикалния ислям или в крайна сметка с тероризма. Това, което ни дава причини за притеснение е доказателството, че сегашният лавинен растеж на ликвидността на петродолара в Средния изток най-вероятно ще продължи да се увеличава в предвидимото бъдеще.[23]
Затова е съвсем основателно да се притесняваме, че ако продължават да се развиват с пълна сила, ислямските финанси не само могат да придобият заплашителни размери и така да започнат да подкопават Западните капитални пазари, но и да създадат масивна, законна и институционализирана финансова и политическа опора на ислямския екстремизъм, който има ясната цел да унищожи Западната цивилизация.
Затова е от изключителна важност да разберем средствата и методите, чрез които ислямските финанси се стремят да послужат на екстремистките цели.
От самото начало на ислямското банкиране в средата на 70-те, шериатските финансови институции са подпомагали и съучаствали на войнстващия ислямизъм. От първата ислямска банка, Ислямската банка за развитие (IDB), която превежда стотици милиони долари на Хамас за да подкрепя самоубийствени атентати, до общоизвестния спонсор на тероризма Банк Ал Таква и множеството ислямски банки и благотворителни дружества, ръководени от “Златната верига” – група от саудитски милиардери, финансиращи Ал Кайда и подобни групировки, ислямските финанси са служили като животоподдържаща система на радикалния ислям.[24]
Това, което не е толкова известно е, че дори след мащабното увеличение на ислямската финансова индустрия през миналото десетилетие и голямото въвличане на западни банки, тя продължава да се ръководи идеологически и организационно от хора и институции с добре установена ислямистка репутация. Така сред влиятелните ислямски личности, упълномощени да издават фатуа по въпросите за шериата и играещи ключова роля за ислямските финанси, присъства и Академията Фикх в Джеда, член на Organization of the Islamic Conference (OIC), European Council for Fatwa and Research, and the Fatwa Council of North America, като всички те имат екстремистки наклонности и безупречни препоръки от уахабитите и салафитите. Същото се отнася за редица по-нови организации, които изникнаха наскоро за да управляват и координират ислямските финансови институции. Те включват General Council of Islamic Banks and Financial Institutions (GCIBFI), Islamic Financial Services Board (IFSB), Accounting иAuditing Organization for Islamic Financial Institutions (AAIOFI), International Organization for Zakat (IOZ) и други. Ако не всички, то много от личностите, въвлечени в лидерските позиции в управлението и популяризирането на ислямските финанси също са добре познати ислямисти, като например управителят на GCIBFI и ветеран в шериатските финанси Салех Камел, главният секретар на IOZ, Ажиил Йасем ал Нашами и добре познатите радикални ислямистки учени Юсуф ал Карадауи, Таха Жабир ал Алуани и Мохамед Таки Усмани.
Далеч по-малко известни са множеството стратегии и тактики, които ислямистите използват за да постигнат своите цели посредством ислямската финансова система. Първо и най-важно, макар, че не най-очевидно, е върховната ислямистка цел за постепенното узаконяване на шериата на Запад. Възможността да се признае шериата като легитимен ислямски закон от страна на западните правителства и общества, ще бъде сериозна стъпка към неговото приемане и постепенно въвеждане в мюсюлманските общества на Запад, например в семейното право. Това разбира се е дългосрочна цел на ислямистите, още от времето на Маудуди, който се стреми да създаде паралелни мюсюлмански общества, управлявани от шериата и прогресивно отделяни от светското и демократично западно общество, което ги заобикаля.[25]
Постоянният поток от съобразени с шериата възможности за печалба, произлизащи сега от западните банки, които прокарват ислямските финансови продукти, без да си правят труда да обясняват на своите клиенти за какво се бори шериата, е точно този вид позитивно налагане, от което ислямистите се нуждаят и което търсят. Казано просто, всяка западна институция, която препоръчва шериатски продукти, на практика препоръчва омразната ислямистка идеология, която стои зад тях, независимо дали те го знаят или не. Шериатът е цялостна доктрина и няма такова нещо като избирането само на няколко удобни шериатски догми и отхвърлянето на останалите. Като одобряват шериата, западните банки се превръщат в това, което Ленин нарича „полезни идиоти” за ислямистите или дори по-лошо. А границата между това и безспорното съучастничество с ислямистите е твърде тънка.[26]
Още повече ние имаме причини да смятаме, че ислямските финанси вече са постигнали огромен успех по пътя към своята цел. Не е ясно например, дали щеше да бъде лесно за бившия британски министър председател Гордън Браун, който твърдеше, че шериатските финанси са нещо много добро за лондонската финансова индустрия, в същото време да настоява, че шериатът няма да е добър за лондонските мюсюлмани, когато те изискат неговото налагане в семейния закон.
Друго следствие от ислямските финанси е легитимирането и финансовата подкрепа от западните институции за ислямски научни стипендии и обучение, които са направили ислямизма доминиращо течение в голяма част от мюсюлманския свят, включително мюсюлманските имигрантски общности на Запад. Нуждата от удостоверяване на ислямските продукти като угодни на шериата от страна на „квалифицирани шериатски учени” е създала търсене за услугите на експерти, които най-често са продукт на радикалните шериатски факултети с Уахабистко/Салафитско верую в Саудитска Арабия и на други места, чиито възгледи са фундаментално враждебни на най-основните ценности на западната цивилизация.
Дори един повърхностен преглед на имената, филиалите и възгледите на популярните шериатски учени като Шейх Юсуф ал Карадави, Шейх Мухамед Таки Усмани, Шейх Мохамед Али Елгари, Феисал Мавали, Шейх Низам Якуби и Сюлейман Ал Маниа, много от които участват в шериатските съвещателни бордове на дузини ислямски банки и получават разкошни заплати от всяка, става ясно, че повечето са убедени ислямисти и поне в някои случаи открити поддръжници на тероризма.[27] Например Ал Карадауи, бележит идеолог на Мюсюлманското Братство, който многократно е подкрепял самоубийствените атентати срещу цивилни, е управител на шериатските бордове на две катарски ислямски банки, притежавани от управляващите династии.[28]
Друг пример е Мохамед Таки Усмани от Пакистан, радикален деобандски духовник и бивш член на шериатският съд, който участва в дузина шериатски съвети на Запад, включително Dow Jones Islamic Fund. Той е ключов администратор в деобандиската мадраса Дарул Улум в Карачи, която е обучила и продължава да обучава хиляди талибани и джихадисти. Също така той спомогна за решението на пакистанското правителство да обяви за отстъпници мюсюлманите ахмади, като така стана съучастник в убийствата и страданието на безброй невинни мюсюлмани. Освен това има запис, в който той проповядва, че мюсюлманите, живеещи на запад „трябва да живеят мир с останалите докато не станат достатъчно силни за да проведат джихад” срещу съгражданите си за да „установят превъзходството на исляма.”[29]
Популяризиране на шериатските финанси и паралелните общества: два профила
Мюфтия Таки Усмани – Профил на шериатски финансов гуру
Мюфтия Таки Усмани е един най-бележитите съвременни теоретици на радикалният сунитски ислям и вероятно най-известният настоящ представител на деобандиската школа на ислямизма. Също така той е един шестимата авторитетни и търсени шериатски експерти в света на ислямските финанси днес.
Роден през 1943 г, в Деобанд, Утар Прадеш, Индия, Таки Усмани е син на починалия Мюфтия Мохамед Шафи, бележит деобандски учен, основате