Оформя
се дъга на нестабилност от изток на запад, която носи заплахи за западните
общества и територии в степен, непозната от две десетилетия. Това заяви генералният
секретар на НАТО обясни Андерс Фог Расмусен в последната си реч в края на своя
петгодишен мандат, който изтича на 30 септември. Той говори на лекция,
организирана от института "Карнеги" в Брюксел.
Той определи петте години начело на военния съюз като "най-заетите и
най-предизвикателните" Те са били свързани с трудни операции на три
континента, реорганизация на пакта, обособяването на интелигентна отбрана,
изграждане на способности, противоракетна и киберзащита, съставянето на планове
за готовност.
„Дълго и упорито се опитвахме да развием партньорство с Русия на основата на
международните норми и при съобразяване с тревогите на руската страна. За
съжаление Русия отхвърли нашето желание за сътрудничество и ни възприема като
заплаха”, обясни специалистът. По неговите думи от Молдова до Грузия, а сега и
в Украйна, Русия използва военни и икономически средства, за да внася
дестабилизация.
„Ислямска държава (ИД) е група терористи, извършващи ужасни престъпления срещу хиляди хора в Ирак и Сирия. Това изисква военен отговор, за да бъде разбита”. Той решително осъди убийствата на американските журналисти и на британския хуманитарен работник. „Тази групировка е дори по-голяма заплаха от Русия, защото създава опасността за износ на тероризъм към нашите държави” обобщи Расмусен.
„Изправени сме пред сили, които отхвърлят нашата либерална демокрация и нашия либерален ред. Те са подчертано срещу Запада и няма да се поколебаят да подкопаят нашия ред на свобода, те изповядват архаични схващания. Предстои ни нова битка за търпимост и срещу тоталитаризма - между отворени и затворени общества. В тази нова епоха на ревизионизъм трябва да останем единни и силни, обединени в името на свободата, добави генералният секретар.” беше неговото заключение.
Свободата не идва безплатно, сигурността изисква разходи, добави генералният секретар по повод призивите на НАТО за увеличаването на военните бюджети на страните от пакта до равнищата преди икономическата криза.