Калин Манолов, специално за Faktor.bg
„Нищо по-добро не може да се сътвори в момента“, коментира доволно час след края на изборния ден от Брюксел премиерът Борисов. Събитията след 25 октомври обаче ни водят до обратния извод. Знаете вица: песимистът казал: по-лошо не можеше да бъде. Оптимистът отвърнал: може, може...
В България винаги може и по-лошо. Докато стигнем до най-лошото: диктатура като комунистическата или – ако има някаква разлика – авторитаризъм като Путиновия. За подобна опасност периодично предупреждава бивш син, а сега зелен шаман-политолог. Парадоксално, след като депутатите от временната парламентарна комисия решиха да свалят имунитета му, Волен Сидеров крещеше същото пред Министерския съвет.
Всъщност, Сидеров е само острието на Атака-та срещу кабинет на ГЕРБ – втора в рамките на три години.
Мечът е изкован в Москва
Включително джедайският – беше ясно ,че кибератаката срещу сайта на ЦИК в изборния ден идва от Москва. Митингът на „Атака“ в защита на „репресирания“ Волен Сидеров го пътвърди: вееше се знамето на Руската федерация, атакистите носеха огромен транспарант – Георгиевска лента, символ на агресията на Русия срещу независима Украйна. Целта като че ли бе да се демонстрира публично, че зад „Атака“ -та стоят руски политически интереси.
Тази цел бе изпълнена и преизпълнена. Даже невнимателните или пристрастни наблюдатели видяха сходствата на ситуацията в България през октомври 2015 с тази от януари-февруари 2013 г.: истерия около цените на тока, провокация от ДПС (с турския кавър на песента за Райна Княгиня), публичен „побой“ над Сидеров - Паниковски, скандал с бюлетини ... И както преди две години, управляващите, вместо да отблъскват атаките и да контраатакуват, минават в глуха защита. Даже си вкарват автоголове. „Заложническата криза“ в „Арена Пиночет“ бе най-зрелищният. ГЕРБ си го вкара сам. Да, имаше „лошо наследство“, което предхождаше и може би предизвика хаоса при приемането на бюлетините. Да, през януари 2014 г. депутатите на ГЕРБ гласуваха против Изборния кодекс на Мая Манолова, който намали членовете на общинските избирателин комисии. Да, депутатите на ГЕРБ не гласуваха за същата Мая Манолова, номинирана от червения Институт за модерна политика на Борислав Цеков. Да, начело на ЦИК е протеже на същия този вражески институт. Но ГЕРБ и партньорите им са на власт от една година и имаха време да поправят всички тези персонални и институционални грешки - ако са ги смятали за грешки. Щом са приели завареното статукво, споделят отговорността за него.
Попадения в собствената врата обаче валяха и след изборния ден. Този ден продължи цели три денонощия, унизи 5000 партийни активисти, сътвори стотици изборни нарушения и доведе до близо половин милион (!!!) недействителни бюлетини. Гаврата продължи с „опита за убийство“ на лидера на „Атака“ пред НАТФИЗ и безпрецедентното светкавично сваляне на имунитета му. Анонсите за промяна на Конституцията заради Сидеров бяха върхът.
Това са панически действия
Когато уж е най-силен, Борисов се чувства най-уязвим. И е. Не само защото ще трябва да търпи още три години не много желан коалиционен партньор. Още по-здрави нерви ще трябват на съпратийците му по места. Мнозинствата в доста общински съвети са още по-шарени отпреди. Независимо, че спечели или ще доспечели в неделя кметските места в три четвърти от областните градове на България, ГЕРБ ще трябва да сключва още по-сложни сделки с повече, включително непознати досега, играчи.
В такава ситуация атаките отвън, особено от Русия, са крайно нежелателни. Но откъдето и да идват такива атаки, едно правителство е уязвимо само ако не води ясна и ползваща се с обществена подкрепа политика. За съжаление българското правителство не прави това. Нещо повече, има силни подозрения за „нерегламентирани контакти“ на негови приближени с държавните енергийни компании, чрез който Кремъл осъществява експазионистичната си външна политика. Тогава рехавите улични шествия и несръчно скроените медийни компромати придобиват значението на предупреждения. Този, за когото са предназначени, прекрасно разбира това. И взима мерки да се защити.
Точно тези мерки ни струват твърде скъпо. Общо четвърт милиард лева само до края на годината ще бъдат дадени на Министерството на отбраната (57 млн. лв., в т.ч. 48 млн. в. за персонал) и на Министерство на вътрешните работи (180 млн. лв., в т.ч. 120 млн. лв. за персонал). Почти никой няма да си отиде и от държавната администрация, която вместо с 10%, тази година „се сви“ с 0,7 %. Това ще предизвика неизбежна актуализация на бюджета за 2015 непосредствено преди да бъде приет бюджет 2016.
За капак се задават нови данъци и такси. Ще ги плащаме естествено ние, гражданите. При това противопоставени на бизнеса. Финансовото министерство вече въведе допълнителна такса „обществена отговорност“ за електроенергията на фирмите, все едно обществото доведе до фалит БЕХ и НЕК. Здравното министерство подготвя безумен данък „вредни храни“, в който онзи ден бе включена и ....църковната нафора. Това е осветеният обреден хляб, който се замесва от край време по един и същи начин и се раздава на вярващите, но ... съдържа повече от 25 гр. въглехидрати на 100 гр. продукт! Задава се и т.нар. „данък уикенд“ за частично облагане с ДДС на фирмени коли и имоти, които се използват и за лични нужди.
Обществена подкрепа се печели с намаляване, не с повишаване на данъците. Тоест,
с дясна политика
Дясната политика се подкрепя от дясномислещи хора. От началото на мандата си досега ГЕРБ по-скоро ги отблъсква. С организацията и провеждането на тази местни избори направо ги унижи.
Някои от тези дясномислещи хора и в неделя ще „изпълнят дълга си“ и пак ще гласуват за кандидадите на „десницата“. Повечето обаче няма да се върнат пред избирателната урна като съпруга, жертва на домашно насилие, която вярва в идеалния брачен партньор въпреки безкрайните му изневери и побои. Все пак не са се женили за ГЕРБ...
Част от дясномислещите хора в България вече връщаха Борисов във властта миналата есен. Могат и да го запазят в нея тази зима. Но може и да гледат отстрани как Москва отново го сваля от власт. Не защото им харесва, а защото не са поискали подкрепата им.
Или не са я заслужили.