Георги Стоянов, Виена, специално за Faktor.bg
Когато си катастрофирал на позорното стотно място по свобода на медии в света, дали ще повдигаш темата за публичния опит за убийство на Доган и последиците от него, просто няма значение. Но все пак цинично е да се премълчи фактът, че медиите в България съзаклятнически пропускат да отбележат днес, че преди две години, на 19 януари никому неизвестен младеж направи няколко неуспешни опита от упор да разстеля публично, пред очите на гардове от НСО, на депутати либерали от ЕС, десетки телевизионни камери и няколко стотин делегати на ДПС най-спорната политическа личност в съвременна България. Мълчанието, което днес е обхванало политическата система и медиите най-вероятно цели да не се депресира допълнително крехката психика на Сокола, да не се бърка в раната, която предизвиква толкова силна болка, която може да се окаже ключа за случващото се през последните две години в държавата.
От дистанцията на изминалите две години категорично можем да кажем, че след този атентат
в страната се върна агресията
в политико-управленческтото простраство. Олигархичното задкулисие излезе на преден план и овладя държавата. Публичният начин на атентата извади от равновесие самия Доган, унижи го, подсили още повече комплексите му. Остави го като ранено животно в клетка, дори и тя да е някакъв сарай в луксозния софийски квартал „Бояна“. Днес, макар и невидим за обществото, изолиран от светския живот, Доган излъчва агресия и си отмъщава на елитите и гражданите.
Години наред почетният председател на ДПС внушаваше, че иска да бъде пример за толерантност, но днес той и последователите му все по-малко владеят истинските страсти за недопускане на етническо и религиозно противопоставяне. За две години назад можем да изброим десетки случаи, в които хидро-инженерът от Сараите експериментираше с предела на обществената търпимост – атаките за връщане на исторически и национални паметници на културата на Главно мюфтийство; зловещото прегръщане с палачите на турския етнос – БКП-БСП и създаденото от това кръвосмешение правителство на Орешарски; налагането на Пеевски за шеф на ДАНС; закани от трибуната на парламента срещу опоненти; обсебването на специалните служби и съдебната система; скандалното изявление на депутата Хюсеин Хафъзов, че България не е свободна и демократична и той ще се бори и с крайни средства за тези права; издигането на Пеевски като кандидат за евродепутат; съсипването на КТБ, сочена за банка на Сараите; феодализирането на българските общини, закрепостяването на циганите като машина за гласуване за ДПС; признанието на етническата партия, че избори се печелят с купуване на гласове; блокиране на администрацията в държавата с партийни калинки със съмнителен професионализъм и експертиза; тайната среща на Местан с Ердоган по време на избори; заклинанията, че ДПС не трябва да остава извън властта, защото това е опасно за демокрацията; заставане на страната на руските, а не на българските интереси по темата за енергийната ни независимост; потъпкване на християнската Коледа с обвинения, че българите са виновни за Възродителния процес…
Списъкът с провокации може да бъде безкраен, но съвсем не трябва да бъде отмината и последната рекетьорска закана на Лютви Местан, че ако Патриотичният фронт остане в управлението, ни чакат предсрочни избори. Отмъщенията на Доган звучат още по-тревожно на фона на въздигащата се Ислямска държава и стресираната от атентати, кръв и джихадисти християнска Европа.
Какво отключи тези провокации?
Отговорите на това опасно поведение са закодирани в случило се преди две години – опитът за покушение срещу Доган, причините за което все още не са ясни. Соколът оцеля физически, но беше смачкано публично достойнството му на лидер, той беше съборен на земята, наложи се да пълзи, да лази, за да избегне мнимите куршуми. Честолюбивият Доган може да преживее неуспешния разстрел, но трудно ще преодолее погазеното му достойнство. Бесовете, които бушуват в него получиха синтеза си на 12 март, преди две години. Тогава възстановяващият се от „разстрела“ лидер публикува едно много специално писмо до електората на партията, нарече го Post faktum (виж долу пълния текст, б.а.). Обществото, политиците и службите за сигурност не му обърнаха достатъчно внимание, защото в изпълнение бяха антиправителствени протести за сваляне правителството на Борисов и ГЕРБ.
В Post faktum „миролюбецът“ Доган за първи път заговори с езика на злобата, отправи обвинения към институциите и обществото. Раздели гражданите на „Те” и „Ние” и наложи етнорелигиозното разделение. Предупреди, че Балканите могат да станат Близкия Изток. Даде сигнал, че ще следват провокации като своеобразно отмъщение за унижението.
Днес, сякаш като зла ирония думите му се сбъдват – усещането, че се превръщаме все повече в активна зона на сблъсъка на цивилизациите, става все по-реално. Политическата стабилност на държавата е на мерника на ДПС, хората са разделени, а специалните служби са под упойка и не могат да противодействат на политическата мафия и
възраждащия се национализъм
И най-тревожното в тази ситуация е, че великият Доган и партийните му принцове вече нямат ресурс да спрат изригването на една националистическа вълна и гражданско противопоставяне. Времето е коренно различно от бутафорния декор на 1990 г. ДПС отдавна е наясно, че нищо не може да направи за електората си и трудно ще го задържа само с насаждане на страхове.
И точно това усещане, че Сараите контролират само далаверата, но не и обществените настроения е тревожният знак за българи и турци, за християни и мюсюлмани. Това трябва да ги обедини. Хората инстинктивно усещат , че някой иска и може да ги хвърли в огъня с чисто олигархични и мафиотски подбуди, да провали реформаторкото правителство и да превърне отчаянието и хаоса в реално бъдеще.
Post faktum
Ахмед Доган
...в последния момент с периферното си зрение видях насочен пистолет в лявото ми слепоочие и... щракане... Реагирах инстинктивно...
Впоследствие разбрах, че са били три засечки на насочено в главата ми оръжие...
Явно е, че след този случай светът няма да бъде същият.
Нямам никакво съмнение, че това беше опит за публична екзекуция на лидера и на каузата на ДПС. Сценарият, който беше избран от поръчителите на тази публична екзекуция, предполага много кръв за предизвикване на шок и ужас в залата. Голямата мишена е ДПС и етническия мир в страната. По време на криза етническият мир е най-уязвимото място на България и на Балканите.
Оцелях благодарение на Всевишния и на огромната енергия на Колективното тяло на ДПС. Затова и основното ми послание към всеки един от това колективно тяло е да бъдем бдителни и единни.
ДПС няма друг шанс, освен да се развива и утвърждава в европейското политическо пространство. Тъкмо затова, когато ни атакуват с лавини от отрицание и омраза, ние трябва да им отвърнем с разбиране и с осъзнатата воля да наложим Заедността като начин на живот на Балканите. За да стане това ДПС има вътрешна потребност от самостоятелна и независима политика, а не от недобронамерени дресьори и диригенти в продуцирането на политическите реалности.
Силно съм притеснен, че от гледна точка на враждебното отношение към различието и другостта Балканите, с типичните си балканизми, са на път да се ситуират в една геополитическа полоса с Близкия изток, образувайки два полюса на етнорелигиозна непоносимост и взаимно отрицание. Това е изключително тревожна и опасна тенденция. Защото, каквото се случва в единия полюс е въпрос на време да се повтори в другия...Не трябва да допуснем подобен развой на събитията!
Бъдете убедени, че винаги ще бъда в полза на утвърждаването на Колективното тяло и на всеки един от вас.
Обичам ви!