​De Profundis: Седем милиона атома анти-простотия и седем милиона чука

Тревожи ме целенасоченият и вероятно организиран опит да се внушава, че парламентарното малцинство, което се състои от ГЕРБ и РБ, може лесно да се превърне в парламентарно мнозинство, при това само чрез простото аритметично действие събиране

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Скоро прочетох съобщение за поредната идиотщина в нашия безумен квантов свят – тъмната енергия, за която никой не знае какво е всъщност, изсмуква цялата Вселена, твърди екип от Института по космология и гравитация в Портсмут, Англия.

По принцип вярвам на британските учени, те най-често са прекалено чалнати, за да си измислят - просто няма накъде повече. Този път обаче не им повярвах. Поне не веднага.

Тия от екипа или са гениални философи на абсурда, или снощи са пили бира на корем, рекох си.

Подобно нещо наистина е трудно да се съчини. От страна на тъмната енергия то значи не просто да режеш клона, на който седиш. Още по-безумно е. Все едно електрическият ток да яде кабела, по който тече. И единствено чрез съществуването на който съществува и самият ток.

Сега пък реших, че, за да прави това, самата тъмна енергия се е напила с бира.

Като прочетох обяснението обаче, нещата ми се видяха по-логични, поне на ниво трети корен от минус безкрайност на степен плюс нула, тоест - доколкото изобщо има логика в това да се самоунищожиш заради съмнителното удоволствие да се самоунищожиш. Според ръководителя на екипа, проф. Дейвид Уондс, тъй като вече е научно доказано, че тъмната енергия расте при постоянното си взаимодействие с тъмната материя, а тя пък се изпарява при този досег, то в обозримо бъдеще от Вселената ще остане само празно място. Но толкова празно, че от него ще липсва дори празнотата.

С други думи, излиза, че тъмната енергия не е пияна, а само е завършила дисциплината „простотия” в Университета на живота.

Една изчезнала Вселена, заместена от празнота,

не е секси, а скучна. Тежко и горко на огромната свинска банда идиоти, които, като ги питаш каква е съкровената цел на мирозданието, отговарят – да се забавлявам аз. Обаче пък в същото време картинката навява нещо много мило и родно, защото нали сме съгласни, че България ще изчезне от лицето на Вселената в още по-близко бъдеще, отколкото Вселената.

И в двата случая причинителят на изчезването е един и същ – простотията, която унищожава всичко наоколо и когато не остане нищо друго, започва да ръфа сама себе си.

Както се сещате, не правя тази тъжна аналогия само за забавление. Към нея ме навежда все по-ясно мержелеещото се съвместно управление на ГЕРБ и РБ. По точно факта, че то няма как да бъде изцяло, а дори и частично успешно. Всъщност – очаквам да се провали тотално. Лошото е не друго, но че в резултат на това от любимата ни родна територия този път ще изчезне и най-общата идея за някакво дясно политическо мислене и дясно политическо представителство - дори в онзи най-псевдо вид, в който те съществуват в момента.

Така де, всъщност, не толкова самата комбинация ГЕРБ - РБ ме кара да мисля за предстоящия грандиозен провал на дясното. Въпреки че след като Томислав Дончев предложи на майтап, а Радан Кънев първо се стресна, пък после съвсем сериозно изрази готовност да оглави евентуалното бъдещо правителство, нещата придобиха съвършено 

оксиморонен характер

Не, истински ме тревожи целенасоченият и вероятно организиран опит от всички страни да се внушава - както на самите потърпевши, така и на обществото като цяло - че парламентарното малцинство, което се състои от ГЕРБ и РБ, може лесно да се превърне в парламентарно мнозинство само чрез прилагане на простото аритметично действие събиране.

При това – да се превърне в мнозинство, способно да извърши важните, трудни, но необходими за всички ни реформи.

Онзи ден в цялата тази работа се включи, кой знае защо, и иначе твърде уважаваният от мен професор Михаил Константинов. Той казва, че като се добави към гласовете на ГЕРБ и РБ в Парламента подкрепата от страна на тъй наречения Патриотичен фронт, както и на АБВ, се получава хубавото, кръгло число 137 – точно колкото бяха и депутатите от СДС, стартирали някакви по-реални промени в България през 1997 година .

Да, получава се 137. И какво от това? Ами ако прибавим към тях и гласовете на ДПС, ще се получи още по-хубавото и кръгло число 175. А представяте ли си да вземем да турим и гласовете на БСП в тази шарена политическа кошница…..

Единственото обяснение, което ми идва на ум е, че на Михаил Константинов вече толкова му е писнало от българските ни простотии, та окончателно и безвъзвратно е възприел линията да се бъзика с всичко и всички.

Той много добре знае, че числото 137, макар истинска загадка в света на математиката и физиката, все пак няма никакво отношение към съставянето на кое да е българско правителство. Още по-добре знае професорът, че съвпадението между измисленото от него мнозинство от 137 депутати и онова през 1997-ма е съвършено случайно, нещо повече – аритметически нагласено. И съответно, отношението на това мнозинство към съставянето и дейността на бъдещото правителството е точно такова, каквото е отношението и на ланския сняг по въпроса.

Достатъчно е нормален човек да прочете програмата на тъй наречения Патриотичен фронт, за да разбере, че комунистическата ДС нищо ново не е научила и нищо старо не е забравила. Нито пък е умряла. Как, кой идиот ще тръгне не само да прави съдружие с тези хора, но и сериозно да разчита на тяхната подкрепа за месеци и години напред, за мен остава пълна загадка.

Знам също, че моят коефициент на интелигентност е доста по-малък от този на уважаемия професор, така че може и да греша. И все пак, професоре – Каракачанов? Симеонов? Енчев? Ракети в Югоизточна България? Възстановяване на наборната военна служба и Трудови войски?

Или по-добре да задам тези си въпроси към уж десните партии от РБ, които продължават да настояват за брак с ПФ. Очевидно си правят сметката 

за ползите от някакъв брак по сметка,

но според мен по-скоро е време Господ да слезе на земята и да си събере вересиите. Ама всичките, не да оставя по-големите за по-късно.

Казаното за ПФ е валидно и по отношение на подкрепата за някакво си хипотетично „реформаторско мнозинство” - или поне за някои истински и полезни реформи, евентуално подхванати от коалицията ГЕРБ-РБ - от страна на АБВ.

Абе момчета, колеги, пичове, `ми той агент Гоце ако искаше истински европейски реформи в тази страна, щеше силно да ги стимулира още през двата си президентски мандата, които реализира под агентурния псевдоним Георги Първанов. Тогава и правителствата бяха съставени изключително от негови хора - можеха и европейския газопровод „Южен поток” да ни подарят, ако искат, и новата ядрена централа „Белене”, можеха още стари руски МИГ-ове да закупят, на практика без пари, за натовската ни армия – и колко още реформи…..

Целият народ в момента щеше на ръце да носи Гоце-то.

Но нищо от това не стана. А коментаторите, които тогава мълчаха или се подмазваха, сега се сетиха, че точно чрез АБВ Гоце-то ще подкрепи истински европейски реформи. Внушението е в две посоки. Първата е леко снизходително, което обаче в България много върви - ами чак сега му е дошъл акълът в главата на човека, но важното е, че му е дошъл, нека да му дадем още един шанс. Другото е, както би се изразил Лютви Местан,

конспиративен вариант

със заложена в подтекста му положителна конотация - и досега си беше европеец, човекът, но таен, а ето, дойде моментът да се разкрие.

Ама недейте така, бе, хора, ще вземат да се стреснат руските му приятелчета и да го отсвирят от хранилката, ще снемат от него и малкото политическо доверие, което им е останало и за чието възстановяване той се бори със зъби и нокти. А ако Москва отсвири Гоце, то и циркът в българска политика вече никога няма да е същият. Поне аз не си го представям достатъчно хубав без участието на Гоце, де, за вас не знам.

Та ето, поради такива постоянни близки срещи с тъмната българска енергия смятам, че скоро ще изчезне и последната светла българска материя, която ни е останала.

Има само един изход от това – да купим отнякъде седем милиона атома анти-простотия и седем милиона чука. После да се наредим в кръг, всеки да хване по един чук и да набие по един атом в главата на другарчето пред себе си.