Алекс Алексиев, специално за Faktor.bg
И така старото комунистическо ченге Местан отиде на полутайно поклонение при новия (и бивш) султан на Турция Ердоган и чудеса започнаха веднага да се случват. Първо се оказа, че българският етнически модел е толкова уникален и успешен, че ако подобен модел се възприеме „светът няма да познава конфликтите, на които сме свидетели днес.“ За съжаление, Местан е прекалено скромен да добави, че моделът също е изключително ефективен за разграбването на държавата, която го практикува.
За сметка на това, лидерът на ДПС ни информира, че Турция и България играели „ огромна роля за разширяването на зоната на цивилизационната сигурност на района и света.“ С това Местан директно обвързва ДПС с перфидната ислямистка игра на Ердоган срещу Запада и застава открито против националните интереси на България. И то в момент, когато
ислямистките симпатии на Анкара лъснаха
на повърхността и трудно вече могат да се скрият. Факт е, както Wall Street Journal отбеляза в уводна статия тази седмица, че „Турция отдавна престана да се държи като съюзник на САЩ и приятел на Запада,“ че тя отказа да подпише споразумението за борба срещу терористите от Ислямска държава в Джеда и че забранява на американците и НАТО да използват базата в Инджирлик срещу новите варвари. Тези факти съвсем не са изненада за тези, които следят събитията в Близкия Изток, освен че на Запада му отне толкова време да проумее елементарната истина за радикалния ислямист в Чанкая.
А тя е проста. Ислямската държава, както и техните джихадистки конкуренти от Jabhat al Nusra са немислими без повсеместната поддръжка на „слугата на шериата“ Ердоган във всяко едно отношение – от рекрутиране, обучение и въоръжаване до лечение на ранените, финансиране и предоставяне на бази на турска територия. Да не говорим за хилядите турски ислямисти, които с лекота се включиха в редиците на джихадистите.
Но с това вече приключва и разместването на геополитическите пластове, които войната срещу главорезите от Ислямска държава причини. То ще донесе до
изолацията на Ердоган,
като единствения останал в региона открит привърженик на Ислямизма, Мюсюлманското братство и Хамаз. Не е чудно, че във Вашингтон вече открито се говори за пълно преразглеждане на отношенията с Турция и закриване на стратегическата база Инджирлик. На геополитиката в региона предстои нова метаморфоза.
Що се отнася до България - тези събития са не по малко съдбоносни. Пълното отъждествяване на ДПС с политиката на Ердоган е открито антинационална позиция и потенциална заплаха за националната ни сигурност. Това съвпада с една разюздана пропагандна кампания в социалните мрежи в полза на терористите от Ислямска държава от български ислямисти в Пазарджик и други места. Същите тези хора, които ръководството на ДПС яростно защищаваше по времето на процеса срещу имамите. Тази метаморфоза на ДПС от креатура на Държавна сигурност до потенциален инструмент на ислямизма срещу България не бива да изненадва никого. Не беше чак толкова отдавна, когато Доган ни каза в прав текст, че процесът на промяна на етническите граници продължавал и че ставал както по-мирен, така и по-силов начин.