Огнян Минчев*
За съжаление в България социалисти просто няма. Не и в нормалния европейски смисъл на тази дума. Всеки социалист би се подписал без колебание под следните няколко твърдения: Първо, нациите имат право на самоопределение, а гражданите им - на свободна воля. Второ, решаването на спорни проблеми между две държави чрез въоръжена агресия - особено на по-голямата над по-малката - е недопустимо. Трето, всеки социалист би се противопоставил категорично на политическа и стопанска система, при която една арогантна олигархия управлява обществото чрез средствата на авторитарен политически контрол и сливане на политическата и икономическата власт по една "вертикала на неразделната власт". Със своето поведение българските социалисти демонстрират пълно отрицание и на трите твърдения, имащи стойността на политически принципи за европейската социалдемокрация. Първо, с разпадането на Съветския съюз и последните нации в Европа, които не бяха извоювали своята еманципация и суверенитет получиха възможността да се превърнат в независими национални държави - 15-те неруски републики. Националното строителство започва с падането на Бастилията през 1789 г. и продължава през следващите 200 години в цяла Европа и в целия свят. Суверенните нации са гръбнакът на модерното общество и - в частност - на демократично устроените общества. Със своята подкрепа за възраждащия се руски империализъм срещу нациите от пост-съветското пространство, българските социалисти се поставят в редовете на най-ретроградните и архаични политически движения, борещи се за запазване на едно гнило феодално статукво. Българските социалисти подкрепят Евразийския съюз, който е инструментът на Кремъл за пре-подчиняване и ре-колонизиране на току що учредилите своята независимост пост-съветски общества. Злобата на българските социалисти към Саакашвили е продукт на неговия успех да се противопостави на този великоруски неоколониализъм спрямо Грузия. Второ, българските социалисти ентусиазирано подкрепят агресията на Москва върху Грузия от август 2008 г. и с удоволствиое приемат великоимперската лъжа, че жертвата - Тбилиси - е агресор. Аз наблюдавам Кавказ от повече от 15 години и съм свидетел на масираната кампания от провокации през май-август 2008 г., осъществени от руските специални служби срещу Грузия, които въвлякоха грузинското правителство в капана на войната.
Злорадството срещу нещастието
на този малък, но достоен народ е най-доброто свидетелство за морала на българските социалисти. Трето, българските социалисти се явяват гръбнака на петата колона на Москва в България - вече 94 години. Както и да се е казвала партията им през това време, те винаги са обслужвали с предимство интересите на Москва - в голямата част от случаите пряко срещу интересите на България. Днес българските социалисти обслужват пряко режима на Владимир Путин - режим на централизиран авторитарен контрол, злоупотребяващ с правата на гражданите и поддържащ система на брутален и примитивен държавен капитализъм, функциониращ изцяло в полза на малка групичка олигарси на върха на политическата и стопанска власт в Русия. Ако това е идеала на българските социалисти - аз наистина не разбирам какво е и какво не е социализъм. Защо тогава петата колона у нас си слага маската на "социалисти"? Причините са доста - част от тях са свързани разбира се и с болшевишкото минало на днешните социалисти в София. Но самоопределяйки се като социалисти, те могат дружно да служат на двама господари: да получават сребърниците от Москва, с които се плаща за предателството на българския национален интерес и да се пишат "европейски социалисти". Защо не, след като самите европейски социалисти са достатъчно малодушни за да им го позволяват. Но каквото и да означава присъствието на българските т.нар. социалисти в Брюксел, за България заемането на левия политически спектър от олигархичната групировка БСП означава обреченост да се движим в порочния кръг на мафиотската олигархия като система на управление на страната. Защото и най-ефективната десница - а в България тя далеч не е толкова ефективна - е само едно от крилата на демократичния процес. Когато дясното е слабо, а лявото - узурпирано, демокрацията лесно се редуцира до фасада на една ретроградна олигархична диктатура.
* Размишленията на известния политолог Огнян Минчев във Фейсбук за българските социалисти са предизвикани от коментари, на лица, считащи себе си за социалисти, написани под последната му публикация относно речта на Саакашвили в ООН .(http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/09/26/2148737_ruskata_delegaciia_v_oon_boikotira_rech_na_saakashvili/)