АЕЦ „Белене“ е предизвикателство, но сме на финала да вземем решение каква ще бъде съдбата на този проект. То не касае това правителство, а поколения напред и трябва да бъдем много отговорни, да вземем решението с консенсус. Това обяви по Би Ти Ви енергийният министър Теменужка Петкова.
Тя обясни, че вариантите за проекта не са много. Първият е НЕК да заплати това оборудване, на стойност на 600 млрд. лева на „Атомстройекспорт“. Вторият – да се продаде оборудването за аеца на трета страна. И трети вариант – този проект да бъде довършен като частен проект.
Петкова разкри, че по повод посещението на българската делегация в Иран са излезли много подвеждащи информация. Тя подчерта, че е имало реално разговори за евентуалната продажба на реакторите за „Белене“ на иранските ни партньори.
В Иран имаше разговори за закупуване на реакторите, беше поставен въпросът на най-високо ниво. Тези два реактора ще продадем, само след като ни бъдат предоставени и се уверим, че отговарят на съответните изисквани и само със съгласието на руската страна. Но определено от Иран проявиха интерес, защото става въпрос за ново оборудване. „Росатом“ също са уведомени за тези разговори. Но на експертно ниво ще се преценява дали биха искали иранците да закупят това оборудване. Има реален шанс да се продължат разговорите с иранските и руските партньори в тази посока. Ние трябва да успеем в рамките на месец тези разговори да се случат, защото се трупат лихви върху парите, които трябва да заплати НЕК на Русия, коментира Петкова.
На въпрос има ли заявен интерес от страна на частен инвеститор да строи „Белене“, министър Петкова бе лаконична: Има индикации за заявен частен инвеститорски интерес, но не бих искала да влизам в детайли. Според нея става дума за сериозен инвеститор.
Тя бе категорична, че страната ни няма финансов ресурс сама да изгради втора АЕЦ, тъй като проектът е прекалено скъп – неговата стойност по документация възлиза на 10 млрд. евро. Освен това много внимателно трябва да се анализира дали България наистина има нужда от нея.
Към настоящият момент се забелязва спад на потреблението на ток, но от друга гледна точка – това, което предстои да се случи след конференцията в Париж за опазване на околната среда и климата, трябва да ни кара да се замислим имаме ли нужда от втора атомна централа. Защото към 2050 година въглешните централи трябва да бъдат елиминирани. Затова трябва да мислим и за допълнителни мощности, посочи енергийният министър.
Теменужка Петкова бе категорична, че на проекта „Бургас – Александрополис“ има наложен мораториум, въодушевление за изграждането му няма и не са водени такива разговори.
Що се отнася до проблемът с диверсификацията на доставките на газ, това, което се случва в Турция не е за подценяване, но България има свои планове по отношение на диверсификацията. Към септември ще трябва да имаме и нашия първи конектор, което би била една наистина добра новина, посочи Теменужка Петкова.