Верни ли са геронтологичните тези за началото на края на Съединените щати (видео)

Страната на младите и на старите президенти

Константин Мишев

Джо Байдън е най-възрастният американски президент в историята. Вече е на 81 години, а ще се кандидатира отново. Срещу него за този най-важен пост в света ще се бори Доналд Тръмп, който сега е на 77 години, а по времето на изборите през ноември ще бъде на 78 години. И двамата вече са по-възрастни от Роналд Рейгън в края на неговия втори мандат. Често недобросъвестните анализатори сравняват днешна Америка с края на Съветския съюз.
 Тогава един след друг умираха възрастни генерални секретари на КПСС - Брежнев, Андропов, Черненко...
И развиват

 политически геронтологични тези за началото на края на Съединените щати

подобно на СССР.
Това е крайно невярно. В Съветския съюз старците бяха овладяли партийния апарат. И като умреше един старец го заместваше друг старец. Милионите граждани на тази тоталитарна държава нямаха думата кой ще бъде техен ръководител.

В Съединените щати хората избират президента. А преди изборите и отново с избори привържениците на двете основни партии гласуват за това, кой ще бъде партийният кандидат. Демократите избраха Байдън, а републиканците - Тръмп. На предварителните избори се състезаваха значително по-млади кандидатки и кандидати, но загубиха. Има ли значение какво мислят Милов, Смилов или Лилов, пък дори и аз по този въпрос? Няма никакво значение.

Като кореспондент на Радио "Свободна Европа" в Ню Йорк почти всеки ден трябваше да пиша за правителството на Роналд Рейгън. Изумяваше ме с каква любов и уважение се отнасяха към него младите хора в Америка. Републиканци, демократи и независими. Тогава за първи път установих, че един възрастен човек може да плени съзнанието на съвсем млади хора. Младежите не просто одобряваха Рейгън. Много от тях го обичаха. 

Бях дете, когато убиха Джон Кенеди. Четях всичко, което беше написано за него. Но също слушах западни радиостанции, макар че бях само на 10 години. Мислех си, че

Америка е влюбена в този президент,

защото беше млад и харизматичен (тогава още не знаех значението на тази дума). Плаках и когато убиха брат му Боби. А колко много исках след това президент да стане третият брат. Интересното е, че по-късно Едуард Кенеди и неговите ляволиберални позиции не ми бяха по вкуса. Меко се изразявам - не можех да понасям сенатора от Масачузетс и неговата политика.
Но за младите президенти. Кенеди е най-младият избран на избори президент. Само на 43 години. Всъщност най-младият президент е друг. Теди Рузвелт. Но той става държавен глава като вицепрезидент на убития Уилям Маккинли.

И накрая един спомен за Рейгън и неговото чувство за хумор. През 1984 година негов противник в президентските избори беше Уолтър Мондейл от Демократическата партия, който беше значително по-млад.  В един от президентските дебатите между двамата журналист повдигна темата за възрастта. Рейгън се усмихна и каза, че никога не би спекулирал с младостта и липсата на опит на своя опонент. Всички в залата и предполагам още милиони телевизионни зрители се разсмяха, като Мондейл също не успя да въздържи бурния си смях.