Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Разглобяването на Сглобката би било една от най-големите политически глупости не само на днешния политически сезон, а може би и в най-новата българска история изобщо.
В това отношение сме виждали наистина много, та сме доста обръгнали. Като започнем от мимикрията на комунистите, безкрайните ченгеджийски люспи в СДС и създаването на ДПС, което допълнително обърка и без това обърканата българска политическа система, минем през фамозната фигура на царя-премиер, готов да прегърне и краставо политическо куче, стига това да носи кинти, позабавляваме се с „лидера“ Борисов, който три пъти на ден убедително изразява различно мнение по един и същи въпрос, та стигнем до трагичните две години безвремие, когато зелените чорапи на Румен Радев усмърдяха България на руски партенки – в какво ли не живяхме.
Но да се разглоби Сглобката наистина би било поредната
огромна глупост,
която за пореден път ще ни вкара в киреча с няколко важни последствия.
Първо, провалът на сегашното управление ще доведе до това, че Румен Радев отново – и то веднага - ще се качи на белия кон, ще поеме властта и ще управлява страната еднолично чрез поредното или поредната поредица нови, но все толкова некадърни и все толкова антибългарски, служебни правителства.
Толкова бързо ли забравихме опита му да „заобиколи“ Конституцията и да въведе едва прикрита диктатура, като върне България от пътя на нейния цивилизационен евро-атлантически избор в ада на руските зависимости?
Да, онези Кирчовци и Христовци, които преди време най-революционно осигуриха на Радев втория мандат, май наистина веднага забравиха сътвореното от него – поне ако се съди по факта, че не започнаха процедура по импийчмънт, въпреки че имаха нужното мнозинство за това. Нещо повече – те не просто „забравиха“ а сега май се канят отново
да му подарят властта
чрез бъркотиите, които творят покрай предстоящата ротация в управлението.
Второ, очевидно сред управляващите Кирчовци и Христовци има такива, които смятат, че след евентуалните предсрочни избори утре няма да се стигне до нови и нови предсрочни избори другиден, тоест, до ново президентско безвремие – или анти-времие - а ще може веднага пак да се създаде някакво сравнително читаво управление.
На бас, че няма да може. Не само защото Радев евентуално ще изплете поредната интрига и няма да го допусне, а и защото няма да има партии, които да се включат в това. И логичен е въпросът - ако ПП – ДБ правят сметка евентуално да управляват пак с ГЕРБ, плюс подкрепата на ДПС, тоест, да правят нова Сглобка, защо изобщо развалят Сглобката сега?
Изключително тъпо политическо упражнение е да разглобим нещо, което работи, макар със скърцане, само за да опитаме после пак да го сглобим. Тази сметка е без кръчмар – тя никога не излиза, защото при всяко разглобяване, както сочи опитът, разни чаркове изчезват в неизвестна посока, други се изкривяват, замърсяват или по неясна причина отказват да се наместят на уж предвиденото за тях място.
След всичко, което се случва в момента, аз лично, ако бях на мястото на ГЕРБ и ДПС, щях да откажа да имам каквото и да било общо с изключително претенциозните, но очевидно адски некадърни политици от ПП – ДБ. На всичкото отгоре, те не се и учат от досегашните си политически грешки, а продължават да ги трупат една върху друга. Но всъщност това е логично - такава им е природата.
Да помислим само от какви партии се състои въпросната коалиция.
Сама по себе си, ДБ – „Демократична България“, е коалиция, която включва ляво-либералната „Да, България“, псевдо-дясната „Демократи за силна България“ и чисто левичарското „Зелено движение“. Само като си спомним, че тези партии съгласувано и доброволно издигнаха чедото на ДС Васил Терзиев за кмет на София, веднага ще разберем колко пари чинат въпросните политици. Които, на всичкото отгоре, искат да минат за истински представители на „автентичното дясно“ в България и така запушват тази политическа ниша вече доста години.
В съюз с тях е ПП, партия без реални структури и национално влияние, партия напълно опортюнистична, политически всеядна, пълна с хора от всички политически спектри, включително откровени комунисти и путинофили, плюс остап-бендеровци, готови на всякакви политически компромиси в името на парите. И това се усеща в решенията и действията им, не е като да не се усеща.
„Лидерите“ на ПП първо бяха доверени хора на Румен Радев. После, поне привидно, се отдръпнаха малко от него, но без срам го подкрепиха за втори мандат. След това, щом се докопаха до властта, се почувстваха длъжни поне донякъде да се сбият с президента или поне да му противоречат по различни въпроси.
Това обаче е обективен процес, той се случва поради самата структура на управлението в България и ролите, които имат президентът и премиерът по Конституция, а не защото Кирчовците наистина виждат Радев като реална заплаха за европейското бъдеще и националната сигурност на България, какъвто е всъщност, и искат да му се противопоставят. Не, те не искат и го доказаха точно с факта, че на бърза ръка сметоха под килима идеята за импийчмънт.
Третото важно следствие от евентуалния разпад на Сглобката и извънредните парламентарни избори е фактът, че те при всички случаи ще се отразят негативно върху резултата точно на ПП – ДБ. Да, може на някои по партийните върхове там да им звучи като парадокс, но, както се развива политическата игра в момента, те ще загубят електорална подкрепа, независимо от това кой ще вземе крайното решение за изборите, тоест, кой ще излезе „виновен“. В сегашната ситуация, от това ГЕРБ няма да загубят, дори може да спечелят електорат, докато ПП – ДБ задължително ще загубят, каквото и да правят оттук нататък.
В края на януари проучванията показваха 7 на сто преднина за ГЕРБ при евентуални предсрочни избори в момента, при реалните избори тази разлика ще бъде още по-голяма. Могат да станат дори трета политическа сила, ако Доган реши да мобилизира максимално ДПС. И ако на Кирчовците и Христовците не им се вярва – да помислят пак. Или да попитат някой истински социолог.
Важният въпрос не за тях обаче, а за България е – тогава какво правим. И опциите са само три, няма възможности дори за междинни форми.
Както вече казах, първата и много вероятна, е Румен Радев да поеме пак властта и да ни вкара за пореден път в блатото. Втората е ГЕРБ и ДПС, ако имат достатъчно депутати, да направят правителство и да управляват заедно, като изритат ПП – ДБ, които по този начин ще потънат и ще се превърнат в поредната маргинална формация, която както бързо се появява, така и бързо изчезва от българския политически живот. Третата опция е
пак да се сглоби Сглобката,
но вече с писмен коалиционен договор и при нови условия, които най-вероятно ще включват идеята за пропорционално поделяне на властта.
Сама по себе си тази идея не е добра за политическия и обществен живот като цяло, защото подменя възможността да се управлява на базата на политически принципи с управлението чрез политически пазарлък. Да не говорим пък, че тя ще постави ПП – ДБ в миноритарна позиция и те ще изпуснат всички нишки на реална власт, които сега държат, въпреки че пак са с по-слаб изборен резултат от ГЕРБ.
И като имаме предвид тези три логични развития, някое от което 99 на сто ще се реализира, с пълна сила тогава пред всички ще застане важният въпрос: „Оти ручахме жабетата?“
Пред мен лично обаче още отсега стои другият важен въпрос: „Оти да се косим, като че ми мине“.