Светослав Пинтев
Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.
Той сякаш виси и днес. С въже, усукано от на лъжите, които сме позволили знайни и незнайни лъжепатриоти да сквернят паметта му.
Как го търпим, защо ? Сякаш го бесят всеки ден. И ние гледаме безмълвно...
Васил Левски е обесен на 6 февруари 1873 г. по стар стил, което със сигурност отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил, категорични са историците. Но си я караме така, че ни е по-лесно. „За щастие в учебниците вече пише правилната дата, но как да обясним на децата защо четат 18 февруари, а те излизат с цветя на паметника на 19”, попита преди време проф. Петко Петков. Няма отговор.
Някакъв комитет, който се е окичил с името на Апостола, поиска публично извинение, защото на 18 март 2016 държавният глава цитира думите на Апостола: "Който ни освободи, той ще ни пороби". Това било лъжа, не бил казвал такова нещо.
Сакън, какво ще каже Кремъл..
Днешният депутат от БСП Александър Симов написа:
"Пълен мозъчен фалит.
На вниманието на всички - Левски никога не е изричал тези думи."
Ни-ко-га!"
Пълният мозъчен фалит очевидно е при депутатчето и немуподобните..
Очевидно някои хора се чувстват част от този, които ни е освободил или поробил? Но не са… Може да са част само от тези, които избиха като кучета наследника на Царя –Освободител с цялото му семейство, разстреляха и децата даже, като после умишлено унищожиха една велика държава, не е ли така? На нейно място днес седи държавата на Люблянската и Ярославската мафия, която твори безумия навсякъде по света.
Подобна реплика, казана от президента на републиката, не настоящия, разбира се, можела да се приеме само като опит за фалшифициране на заветите на Левски или пренебрежение на труда на всички изследователи на неговото дело, твърдяха в един глас онези, лепнали името му като емблема.
Какво безочие само.
Цитатът е от книгата на Захари Стоянов „Васил Левски (Дяконът). Черти из животът му“ (стр. 81), издадена в Пловдив през 1883 година, която ще е преиздадена скоро, ще има и още едно издание тази година, не е лошо, който се има за патриот да си я купи.
Първият изследовател на Левски, на когото дължим огромна част от това, което знаем за него, е цитирал живите по онова време съратници на Апостола, при които специално е отишъл , за да събира материал за книгата. Захари Стоянов сам по себе си е колос в българската история, той е записал и осветил най-славната част от нея. Отвратително е да го обвиняваш в лъжа, за да угодиш някому, бил той и съвременен император. Книгата е преиздавана в наше време, през социализма, как никой не скочи да обвини автора в измама. И „Записки по българските въстания“ ли са измама, "патриоти"?
С тезата, че поп Кръстьо е предател, неподкрепена от абсолютно никакви доказателства, цяло "съзвездие" социсторици стават доценти, професори, даже академици. В науката ни нещата много често са подобни на тези в останалите области на живота.
Предателят не е този, когото сме нарочили..
През 70-те една научна работничка попада на тефтер с интересен препис. В него е шифрованата телеграма, която е изпратена от търновския мютесариф до софийския по повод установяване на революционна дейност в българските земи и започналото разследване срещу Левски. Преди това е намерила шифъра...
В шифрованата телеграма, единствения документ, по който може да се гради обвинението за предателството, е споменат някакъв поп Христо, не и поп Кръстьо. В Ловеч е имало такъв свещеник.
Според разказа на османистката доц. Мария Михайлова-Мръвкарова, която е открила и разшифровала телеграмата, пред автора на тези редове, няма как властите да се объркали имената на двамата отци. Тя е известен наш тюрколог и османист, дългогодишен изследовател на архивните документи от османско време. За дълъг период завежда Ориенталския отдел на Народна библиотека "Св.св. Кирил и Методий".
През 1973 г. се заема да класифицира нахвърляните до този момент в кашони османски документи, които касаят националноосвободителното ни движение, т.нар. неорганизирани фондове. Открива тефтер с препис на шифрованата телеграма от османските архиви. Текстът е частично цитиран и от Васил Шанов през 1937 г., но тя разгадава шифъра и го превежда изцяло. . „Там е цитиран поп Христо, а не поп Кръстьо, но всички са сметнали, че това се отнася за поп Кръстьо, за някакви срещи на комитетските хора в лозята и са го обявили за доносник. Това е единственият документ, на който се базира твърдението за предателството му, а той там дори не е споменат”, разказва доц. Михайлова-Мръвкарова.
„Намерих телеграмата в неорганизирания фонд от архивни документи. Успоредно с нашата научна работа имахме задължението да класирахме книжата там. Така открих едно парченце с някакъв шифър, който силно ме заинтересува“, обяснява тя.
Първоначално открива само това парченце хартия, гъсто изписано. Установява, че е някакъв шифър и решава да го сравни с други подобни. Оказва се, че е част от системата за кодиране, въведена за ползване между големците в османската администрация през втората половина на XIX век. Властите са разчитали на няколко цифрови шифри. Телеграмата е кодирана с един от тях. Върху цифрата при разшифроването нанасяли буквичка. Прост, но ефикасен метод. В случая става дума за двуцифров шифър, въпреки че администрацията на султана използвала и такива с по четири цифри. Османистката открила думи, които се срещат и в други шифри. Така с тяхна помощ и кода разшифровала оригинала на телеграмата, който превела на съвременен турски и на османица, после на български.
Категорична е, че първоначално властите не са знаели, че са уловили Джингиби, както са го наричали."До Търново водят Левски без изобщо да знаят кой е този човек. Установяват това в старопрестолния град, защото мютесарифът там има снимката му.
Гробът на Левски беше умишлено скрит през социализма по нареждане от ЦК, а костите му отидоха на боклука, твърдят изследователи. Една ужасяваща история, която по-добре да коментираме друг път.