Eксперт: Присъединяване на България към Еврозоната би застрашило целостта на ЕС

В контекста на собственото му отношение към върховенството на закона и обективните критерии за членство

"Преди да анализираме настоящата ситуация, трябва да се спрем на положението в България в края на комунистическия режим. Тогава София е по-известна с шпионите си и авторитарното управление на своите мюсюлмани, отколкото с представянето си в областта на правата на човека. Последвалият процес на трансформация - така нареченият преход - се разви по-сложно отколкото в други водещи държави от Вишеградската група, в т.ч. Полша, Унгария, Чешката република и Словакия. Въпросите за корупцията и организираната престъпност остават много актуални в тази страна. Тя е последна по показателя "Усещане за корупция" в световната класация на "Трансперънси интернешънъл" сред държавите от Европейския съюз и на 71-во място от 180 държави в света, след Беларус, Сенегал и Ямайка." Това заяви Флоран Пармантие, доктор на политическите науки, преподавател в Парижкия институт за политически изследвания и научен сътрудник към Центъра за геополитика на Висшата търговска школа на Франция (HEC) в интервю за френския информационен сайт Atlantico.fr, цитиран от news.bg. Там  той излага идеята, че евентуалното присъединяване на България към Еврозоната би застрашило целостта на Европейския съюз в контекста на собственото му отношение към върховенството на закона и обективните критерии за членство.

"Изправени пред надеждата от 1989 г., европейските институции трябваше да намерят начин да изискат бързи и дълбоки промени. Европейският съюз предприе политика на разширяване, а именно разширяване на модела си към новите държави чрез разпространение на достиженията на правото на ЕС. Идеята за бързо обединение, но с няколко нива на развитие и следователно различни права и задължения, би могла да бъде приета, например чрез предложението на Франсоа Митеран за европейска конфедерация.

Следователно с разширяването се пораждат "критериите от Копенхаген" през юни 1993 г., т.е. определянето на политическите цели (върховенство на закона, демокрация, права на човека), икономическите цели (способност за реагиране на конкурентния натиск на европейските пазари), както и общите цели на ЕС (застъпва се за целите на икономическия, политическия и паричен съюз)", смята той