Александър Йорданов
От известно време наблюдавам странно явление. Наблюдавам, че същото, което нашите русофили харесват в Путин, не го харесват в Тръмп и Ердоган. Помним как бързо те харесаха неочакваното и изненадващо решение на Владимир Путин да нападне Украйна, да завладее Крим. Но никак не им хареса, когато наскоро Доналд Тръмп изпрати няколко предупредителни томахавки към руската марионетка Башар Асад. Тогава нашите русофили изведнъж намразиха Тръмп. Но защо „непредсказуемостта” на Тръмп е „лоша”, а непредсказуемостта на Путин – „приемлива”?
Руснаците харесват решителността и непредсказуемостта в действията на своя президент особено във външната политика, но се дразнят и реагират негативно, когато видят подобен подход приложен от други държавни лидери. Но това съвпадение между начина на мислене на нашите русофили и на руснаците показва, че нашите
по-скоро са руснаци, отколкото българи
Защото е известно, че каквото ти е в главата, това ти е и на душата. И обратно. При еднакви мисли в главите на българските русофили и на руснаците е очевидно, че българското в „нашите” се губи.
Почти веднага след избора на Доналд Тръмп за президент русофили създадоха „Тръмп общество”. Днес обаче един по един те започват да стават „антитръмписти”. Защото такъв „антитръмпистки”, вятър задуха от Москва. Горе долу същото наблюдаваме и като отношение към Реджеп Таип Ердоган. И той иска да бъде като Путин. Да бъде непредсказуем, решителен, арогантен, все други да са му виновни, да има цялата власт. Та е логично да се запитаме дали русофилите наши харесват Ердоган, който се кани да приложи същите мурафети, които Путин от години прилага. Нима не е ясно, че Ердоган иска повече власт също като Путин? Защо при Ердоган това е „лошо”, а при Путин е „приемливо”, че и „добро”?
Любопитно е, че както в мисленето на русофилите у нас, така и на самите руснаци, предвидимите и разумни политици се възприемат като „слаби политици”. Такива според тях са повечето от днешните европейски лидери, които руската пропаганда нарича „марионетки на САЩ”. Но какво лошо има в това един политик предварително да сподели какво мисли да прави, какви действия да предприеме, да чуе общественото мнение, за да не хвърля в стрес своя народ? Защо това, което русофилите харесват в непредсказуемите и често неадекватни действия на Путин, не им харесва, когато други държавници започнат да го практикуват? А може би тук действа познат комунистически принцип: „нашият е винаги прав”. Да, но ако не е прав, както се оказа с комунистическата им „правота”? Тогава кой плаща „сметката”? Отново народът ли?
Ще си позволя да цитирам руското издание „Газета.ру: „Когато наши ( руски) политици демонстрират сила и непредсказуемост...това вдъхновява народа. Може би заради отсъствието на други източници на вдъхновение, защото нито икономиката, нито стандартът на живот, нито научните и технологични постижения на Русия дават през последните години особена повод за гордост. Но когато и други световни лидери започват „игра без правила” , това плаши и възмущава руските хора.”
Резулататът от това
сбъркано руско мислене е,
че все повече руснаци смятат, че е напълно възможно САЩ да нападнат Русия. И изобщо не се сещат, че Русия и САЩ никога не са воювали един срещу друг. Ако не се смята т.нар. „студена война”. Която бе добра война. Защото со кротце и со благо доведе до разпадане на „империята на злото” – Съветският съюз.
Любопитно е, че нашите русофили подкрепят за президент на Франция Марин Льо Пен. Просто защото и Русия я подкрепя. И не се досещат, че тя също може много бързо да стане „непредсказуема” като Тръмп и Ердоган, ако стигне до Елисейския дворец. И обратно. Планини от глупости изговориха българските русофили срещу предсказуемата и отговорна като политик и държавен лидер Ангела Меркел . И продължават да говорят срещу разумна Европа. А това говори за неизлечима болест. Говори за чужда на българина народопсихология. Такава е руската народопсихология, за която безразсъдството, безличността, суеверието, отдадеността на бездуховното начало, мързелът и потискането на човешката личност, са типични черти. Така ги описва големият руски учен народопсихолог Георгий Гачев. Затова и руснаците, както пише той в забележителния си труд „Българският Космо – Психо – Логос (По Христо Ботев)” (2006), „ругаят Запада – за труда, капитала, богатството, горделивостта, демокрацията, личността, разсъдъка, отвлечените начала, правото, закона, за „Аза”.” Но това, според Гачев, са богоугодни качества и ценности. Тях той открива и в българския национален характер. В този смисъл, днешният български стремеж към ценностите на западния свят е израз на нашата българска народопсихологическа същност – стремеж към хармония и нормалност в живота, към подреденост и житейски прагматизъм, към изява на индивидуалността, към работливост и къщовност, към родово-семейна почит. Тези богоугодни, както ги нарича Гачев, качества на българския народ са отразени и в българската литература. Те нямат нищо общо с руското развейпрахство и безразсъдство, с руското „трай, душо, черней, кожо”, с руската подчиненост на непредсказуемата воля на бащицата в Кремъл. Затова и припомням, че същност на българския национален характер е УМЕРЕНОСТТА. А това ще рече
УМ и МЯРА във всичко, което българинът прави
Но имат ли ум и мяра българските русофили, когато харесват руския президент Путин заради неговата непредсказуема политика? А същевременно се дразнят, когато видят същата политика провеждана от други политици? Кога са искрени, кога лъжат? Моят призив е за нормалност. За повече политическа нормалност. Защото сме България, защото сме българи.