Чавдар Костов
Днешните обитатели на територията България, едва ли знаят, че през 80-те години на миналия век страната ни се пъчеше, че се е наредила сред водещите компютърни сили в света.И цялото фъчкане идваше от факта, че в Правец произвеждахме известните само на нас компютри “Правец”. Тогава народната власт отчете тежко, че по измисления комунистически показател, на глава от населението сме на първите места в света по производство на компютри. Чудо! Народното завоевание вдъхнови тутакси неизвестен зевзек, който иронизира системата като актуализира поговорката “На гол корем чифте пищови” на “На гол корем чифте компютри”. И това си беше самата истина – уж първа сила в компютрите, а магазините празни, по рафтовете само замразена скумрия, сиренето и салама с купони, за печка “Мечта” и телевизор “Велико Търново” родителите ни правеха списъци и се редяха на опашки по три денонощия, а за чужбина се мечтаеше през крив макарон. Това бяха годините на развития социализъм, когато аха-аха да хванем за шлифера мечтания комунизъм и съвсем да се пренесем в рая.
Но уви, дойде демокрацията и почти 30 години след онова паметно време политици и министри, представящи се днес уж като десни, говорят и действат дръзновено по Живковски. Типичен пример в това отношение е културният стожер на нацията Вежди Рашидов. Като ученик на двама титани – Тато и Борисов, той гледа да не изостава на попрището на популизма и не спира да ръси едни големи, големи приказки, с които все шашка света.
След амбициозния проект за роден „Лувър” , който още е до кривата круша, Рашидов се похвали преди дни пред директора на френския музей „Пти Пале" Жил Шазал, който гостува у нас, че до месец и половина археологията под храма „Св. София" в центъра на столицата ще бъде достъпна за посетители.
„Това е голям успех за нас - при толкова малък бюджет за култура, виждате, че не спираме да работим", ожали се пред французина министър Рашидов. Дни след това той отпътува за Монако на работно посещение за да поиска от принца на кралството гаранции за сигурността на българските златни съкровища, които ще гостуват там.
И докато властта шумно рекламира, че много скоро ще пътуваме с метро сред антична София, то хиляди паметници на културата се рушат, тънат в забвение и за тях от години не се отпускат средства. Тоест, приоритетни са само тези, в които сега могат да се налеят пари, за да се отцедят в нечии джобове. За безхаберието на културното министерство няма нужда да обикаляме из страната.
Да погледнем в центъра на столицата - части от уникалния Сeрдикийски амфитеатър, открит зад Националната художествена галерия през 2004 г., и в непосредствена близост до Института за паметници на културата днес са потънали в блатна вода, обрасли са в храсталаци и треволяци, помощните метални конструкции са корозирали, а уникалното място прилича повече на буклукчарник, отколкото на средището, в което през 3-4 век се е събирал елитът на Сердика и се е разхождал Константин Велики. Други части от същия паметник бяха адаптирани във вътрешното пространство на новоизграден хотел, но сега вече са недопустимо съчетани с развлекателно заведение, в което алкохолът и гюбеците съжителстват скандално с останките от Римската империя.
Тъжната е и темата с тракийските съкровища. Те все повече стават повод за печал отколкото за гордост. Реално от времето на Живков и щерка му Людмила ние пред света все с тях се хвалим и трудно можем да покажем нещо друго. Освен това доста спорна и митологизирана е тезата, че траките са само наши предци. За наследството им претендират и гърци, турци, македонци, румънци... И докато се величаем само с потомците на Орфей, политици и културтрегери гузно мълчат и не искат да тръгнат по следите на изгубените 50 лета за съвременните ни творци - епохата на победоносния комунизъм. Едва ли има мазохисти по света, които ще искат да се наслаждават на епични платна с партизани, да четата „Овчарчето Калитко” и да гледат култовия „На всеки километър”. Не искат такава култура по земното кълбо, но и у нас никой не иска да си признае провала на творчеството, заченато с партийна идеология. По-страшно е, че и посткомунистическата ни култура е напълно зациклила, а на всичко отгоре отново е готова да проституира за политически цели. На територията България много рядко сега се създава творчески продукт, конвертируем по света. А ако някъде пробие наш талант, то се случва само когато е далеч от родината. Естествено изключения са химнът на МВР, създаден от Веско Маринов и поетът Евтим Евтимов. Изключение е и авангардната хрумка на един русенец да изрисува на капака на колата си образите на премиера Борисов и заместника му Цветанов. Тези постижения безспорно ще останат творческа емблема от управленския мандат на ГЕРБ.
Тогава логичен става въпросът защо министър Рашидов не ни рекламира с тях по света? Например в Монако величествено биха се съчетали златните ритони и царски венци изработени от траките с химна на МВР и образите на първите в държавата, от капака на автомобила. Рашидов обаче не иска да прави такъв експеримент – дали защото не уважава МВР, Цветанов и Борисов, или защото осъзнава, че посветените на тях творби са долнопробен кич и компромис с истинското творчество. Вежди е тарикат турче и естествено няма да плюе по хляба, който яде, но така пък никой утре няма да помни, че колега на Микелеанджело е ръководел родната култура.
По някаква странна ирония само преди месец в Южен парк в София, един автор извая образа на културния министър от пясък. Целува някаква жена, вероятно музата му. Сега от пясъчното лице на Вежди не е останала и следа. Така и всичките грандомански идеи на Рашидов за култура ще се разпаднат като безброй песъчинки и вятърът и дъждът ще ги отвеят без посока. Но както се казва да са живи и здрави траките – те ще отмият срама и на следващия културен министър пред света.