Разсекретяването на нови документи, свързани с разследването на убийството на президента Джон Кенеди предизвика нова вълна от публикации за тайната за смъртта на най-романтичния американски президент.
На много хора моята оценка ще се стори твърде крайна.
Върху нито един политик в световната история не е падала толкова тежка лична отговорност, както върху Джон Фицджералд Кенеди в решаващите часове на Карибската криза през 1962 година. Тогава въпросът не е само за съдбата на САЩ, но и
на целия свят
В онзи авантюристичен ядрен покер, натрапен на света от Хрушчов, американците предварително са знаели «картите» на противника. Благодарение на избягалия в САЩ офицер от ГРУ Олег Пенковски те са знаели всичко за съветския ракетно-ядрен потенциал от онова време и са разбирали, че ще «спечелят» войната, унищожавайки и ядрения потенциал, и цялата индустриална инфраструктура, а също така и милиони жители на СССР.
Но въпреки всичко във Вашингтон не са можели изцяло да изключат възможността за ответен удар – че СССР все пак ще успее да достигне до територията на САЩ с няколко оцелели бойни глави, тоест, да унищожи един-два американски града (Ню Йорк и Вашингтон, например). Нещо повече, Съветите биха могли преди своята гибел да причинят на САЩ по-голяма вреда, отколкото ако Москва първа нанесе първа ядрен удар, което би могло да се случи всеки момент.
Бавенето увеличавало риска и мнозинството от военачалниците настоявали за незабавно силово решение, особено след смъртта на сваления над Куба на 27 октомври 1962 година пилот на американски разузнавателен самолет.
Кенеди обаче решава, че цената на «победата» е неприемлива и влиза незабавно
в директни преговори с Хрушчов,
заобикаляйки официалните дипломатически канали. В резултат на 28 октомври е постигнато споразумение за изтегляне на съветските ракети от Куба.
Така се ражда доктрината за Взаимно Гарантираното Унищожение, върху която се крепи светът през десетилетията на Студената война.
Като цяло развитието развръзката на Карибската криза (успехът на американската морска блокада, изтеглянето на съветските ракети от Куба под контрола на ООН) е
унизително поражение за СССР
Именно така се възприема цялата история в Кремъл, още по-болезнено заради убеждението на Съветите, че Кенеди е «слабак».
Именно тогава сред висшата номенклатура се заражда заговорът против Хрушчов, реализиран две години по-късно. Защо именно заради хрушчовската кубинска авантюра, неговото празно самохвалство за ракетите, които «произвеждаме като кремвирши», възниква унизителната за СССР ситуация на нов Брестки мир.
Преди 4 години публикувах текст, който завършваше с думите: «Ще трябва да чакаме поне още половин век, за да научим истината за убийството на Джон Кенеди. Докато съветските и американските архиви не бъдат отворени напълно».
Разсекретяването на американските архиви беше планирано за тази година, но то се оказа частично. Някои документи си остават засекретени «от съображение за националната сигурност на САЩ».
Моят разказ за убийството обаче не се промени, и след като се запознах с новите докуменит, но към него се добавиха някои нюанси.
Преди всичко искам да припомня фундаменталната за мен аксиома относно личността на Ли Харви Осуалд, която мнозинството американци пренебрегват вече 54 години, включително «специалистите по Русия» и, която е очевидна за всички нас, милионите хора живели в СССР.
Убиецът на Кенеди по онова време е американски младеж с леви убеждения, който по идеологически мотиви избягва в СССР през 1959 година, разочарова се от видяното в социалистическия рай и започва непрестанно да повтаря на ръководещите го «органи», че има намерение да се върне в САЩ.
Това се случва през 1962 година.
С много голямо усилие на въобръжението бих могъл да си представя, че благородните и хуманни джентълмени от КГБ смирено изтърпяват този шамар и незабавно подготвят документите му, за да може той да се върне в страната на основния им противник, вместо да го изпратят за дълги години в затвора. Или да не успеят да го опазят от автомобилна катастрофа...
Да, действително, не са сталинските времена, а либералното хрушчовско «размразяване». По същото време, през 1962 година, по време на разстрела на демонстрация на работниците в Новочеркаск са убити «само» 26 души и «само» още 7 са осъдени по-късно на смърт.
Но никога няма да повярвам, че на комсомолката, спортсменка, студентка-задочничка, ударничката Марина Прусакова, чиято кандидатура е одобрена от «компетентните органи» за съпруга на другаря Осуалд е разрешено да напусне СССР само защото нейният глупак, видите ли, се е
разочаровал от великите идеали на социализма
Никой от нас, съветските хора, живели в СССР през 1962 година, никога няма да го повярват.
Съпрузите Осуалд са можели благополучно да напуснат Съветския съюз само в едно качество - като завербовани агенти на съветското разузнаване.
А Кенеди несъмнено е възприеман от съветското ръководство и съветските спецслужби, като човек, който публично, пред очите на целия свят, е унизил Съветския съюз и съветската система.
Официалната версия на Комисията «Уорън» за самотния убиец не убеждава никого – нито експертите, нито, съдейки по проучванията, мнозинството американци.
Твърде много факти, започвайки с убийството на самия Осуалд, косвено сочат, че той не е действал сам, а е бил
елемент от сложен заговор
Версията за съветска следа още в първите дни след убийството съзнателно, на нивото на идеологическо табу е отхвърлена както от властите, които не са имали никакъв интерес от нова остра криза в отношенията със СССР, така и от ляволибералните кръгове, които преди всичко са искали да компрометират своите традиционни опоненти.
Макар че тезата за дяснокорнсервативен заговор да не е доказана, все пак Кенеди е мразен от твърде много хора – както сред крайнодесните консерватори, така и от южняшките расисти.
Най-любимият ми от новоразсекретените документи е донесение 4.12.63 от агент на ЦРУ в Москва, на който високопоставен източник редовно давал «информация, на която може да се има доверие»:
"A source who has furnished reliable information in the past advised on Dec.4,1963 that the news of the assassination was greeted in Moscow by great shock and consternation and church bells were toiled in the memory of President Kennedy. According to our source , officials of the Communist Party of the Soviet Union believed there was some well-organized conspiracy on the part of the “ultralight” in the US to effect a “coup”."
«Източник, който в миналото е предоставял достоверна информация, съобщи на 4 декември 1963 година, че новината за убийството е приета в Москва с голям шок и ужас, а църковните
камбани биели в памет на президента Кенеди
Според нашия източник, официални лица в комунистическата партия на Съветския съюз вярват, че има добре организиран заговор на ултралевите, за да бъде извършен преврат в САЩ».
Черешката на тортата, разбира се, са черковните камбани, които траурно биели заради смъртта на президента Кенеди.
През всичките тези 54 години в Ленгли не се е намерил нито един експерт, който да напише на това «донесение» (и с много повече основание) знаменитата резолюция на вожда от 17 юни 1941 година: «Този източник да върви на м....а си! Това не е източник, това е дезинформация!»
Имитацията на мними религиозни чувства е класически инструмент на чекистите, грижливо предаван от поколение на поколение. Роденият през 1952 година (според официалната версия) майор Путин, «вербувайки» през 2001 година президента на САЩ Джордж Буш-младши, го трогнал с легендата за спасеното от него с риск за живота от пожар кръстче, осветено в Светите земи.
Двама дипломати (американец и руснак), които са присъствали на този сеанс на любянска магия, ми разказаха, че Буш, след като погледнал дълбоко в душата на Путин, се разплакал. По повод траурния камбанен звън заради смъртта на убития президент Кенеди американците плачат от умиление вече шесто десетилетие.
Друг интересен новоразсекретен документ е подробен отчет на ЦРУ за среща на Осуалд на 26 септември 1963 година в посолството на СССР в Мексико с главния съветски изпълнител на мокри поръчки в западното полукълбо Валерий Владимирович Костиков (13-то управление на КГБ ), работещ под прикритието на консул. Отначало Костиков разговарял с Осуалд в компанията на още двама свои колеги, а след това, в продължение на 20 минути, насаме.
Тази среща е засечена, не защото ЦРУ е следяло Осуалд, а заради Костиков. Тогава Осуалд попада за пръв път след връщането си от Съветския съюз в радарите на спецслужбите и веднага след това изчезва от тях.
Тази информация никога не е предадена на Сикрет сървис, на службите охраняващи Кенеди, нито на структурите на ФБР в Далас, отговарящи за безопасността на президента.
Президентът Кенеди е
убит от съветски агент
Поразителното безхаберие на американските спецслужби, граничещо с несъзнателно или съзнателно съучастничество, всъщност подпомагат покушението.
Тези обстоятелства, видимо, са били ясни a posteriori* и на комисията Уорън, и на политическото ръководство на САЩ. Но публичното им признаване и до сега си остава политически нецелесъобразно за властите на САЩ.
На 10 ноември във Виетнам трябваше да срещнат Доналд Тръмп и Владимир Путин. Президентът на САЩ се е готвил да помоли своя партньор със спасеното кръстче за помощ в решаването на друг проблем със сигурността на Съединените щати – стремително растящия ракетно-ядрен (и с руски произход) потенциал на Северна Корея. Вождът на Руския Свят сигурно е щял да го посъветва мъдро да се смири с появата на новата, доста специфична ядрена държава.
И ще увери приятеля си Доналд, че в най-лошия случай «all Moscow church bells will be toiled in the memory of the United States of America”. (Камбаните на всички московски църкви ще бият в памет на Съединените американски щати)
*Твърдение, което се базира на наблюдение (емпирично знание), обратното на a priori (априори). Използва се в математиката и логиката да се отбележи нещо, което става известно след излагане на доказателството. Във философията се използва за нещо, което може да се познае от емпиричен опит.
Превод: Faktor.bg