Д-р Любомир Канов
Писал съм и неведнъж съм се възмущавал от действията и бездействията в миналото на онези умници на Запад, които, от подхилкващите се стратези от КГБ и от пропагандните институти на СССР, че даже от самия Ленин, бяха считани за "полезни идиоти". Онези, които сами щяха да донесат и даже да платят въжето на което ще бъдат обесени от "пролетарската власт". Полезните апологети на сталинския комунизъм, онези пътуващите заедно с Максим Горки по Беломорканал в снежнобели кораби по трасето облицовано с труповете на стотици хиляди погубени концлагеристи. Няма да споменавам имената на тези прогресивни умници, списъкът е пълен със западните левичари от онова време, с интелектуалци, че даже и антифашисти, сякаш Гулаг не беше многократно по-огромен от всичките концлагери на Хитлер и не по-малко смъртоносен. Важното е, че размахваха шапки и каскети към строените на брега и дегизирани като щастливи селяни охранени чекисти, а за покритите с брезент, за да не се виждат на пристанището остригани лагерници, Каганович, Берия или даже Максим Пешков Горки лъжеха, че това са купчини дини, които поради големия урожай тази година са стоварени на кея...
Става дума за левичарската слепота и за това колко лесно лявото се подлъгва и колко лековерни са понякога образованите и "умните". Глобално мислещите. Онези дето схващат най-добре от всички световните процеси и които са за прогреса и против "ретроградното". Мечтаещите гошисти, любителите на либералното, разбирано като безгранични права и никакви задължения и като живот посветен на непрекъснатото търсене на угнетените: от хлебарките в Източна Индонезия, през средногорския клюводръвец, до малолетния сомалийски пират, взимащ заложници с помощта на автомат Калашников. Те всички са нечии жертви и обикновено това е лошият голям бял мъж. Най-често с християнско вероизповедание.
Но нейсе.
Днес говорим за нашият вариант на този вид мисловна нагласа и за неговите най-общо казано, български апологети. Има сякаш една цяла кохорта от преподаватели, интелектуалци, начетени и видимо отлично образовани хора, особено в хуманитарните дисциплини, на които сякаш им липсва онова, което народите притежават и което се нарича здрав смисъл. Няма да говоря тука за това което се случи в Германия на Меркел и за онова, което по популярния текст на една песен, се обозначава като Temporary lapse of reason.
Вън от това, има в България една особена, която поради липса на по-добра дума ще нарека глупост, състояща се в неспособността да се види очевидното и то именно поради една чрезмерна и в крайна сметка безполезна индоктринираност. Задръстеност с къде верни, къде чисто книжни концепции, цитати, недобре смляни чужди мисли и фрагменти от прочетени автори, интелектуална мода, но винаги някакси отворена към лявото, към европейските мислители и учители от "прогресивния" спектър. Какво точно му е прогресивното, аз лично не знам, но и отказвам да знам, защото мухъла на Жан Пол Сартр и подобните нему не ми се ще повече да разравям. За мен, Камю от френската интелектуална генерация след Войната и Оруел са ми предостатъчни, за да нямам особена нужда от останалите модерни леви интелектуалци, част от които даже иззеха от медицинската професия психоанализата и я превърнаха в нещо като доста посредствена идеология.
Но, отново казвам нейсе.
Връщам се на нашите хора. Като обща картина, те се считат за демократи и почти винаги се втурват на най-предните амбразури в нейна защита, колчем стане дума за социалната справедливост и за човешките права. Не го водя за особен дефект, но често носят ризи, които са по-големи с два номера от циркумференцията на шиите им, не винаги произнасят добре звукът "р", понякога им убягва и звукът "с", макар че, честно казано, така и не научих в училище дали тези горните са звуци или букви.
Но, нека да отминем и тези подробности...
Истинският въпрос е защо тези толкова образовани, начетени и всъщност симпатични и интересни хора са толкова глупави. Дефицитни на здрав смисъл. Неспособни да отделят главното от второстепенното. Не умеещи да схванат общият публичен интерес, включително своя собствен и на своите потомци, най-непосредствен интерес?
Например:
Толкова ли е трудно да се разбере, че истинската опасност днес, в тази политическа ситуация преди изборите, не е Местан, дори човек да има резерви към неговото минало, поведение и прочие. Истинската опасност днес е триумвиратът от БКП: Нинова, Патриотите с ударния отряд на Атака, Доган. Плюс още неясния субект, но клонящ към тях с име Воля. Всичко това, съвсем отчетливо,
координирано от Москва, Решетников и т.н.,
финансирано оттам, както и през Пееф, към което скоро ще литнат стремглаво и платените индоевропейски гласове. Всичко това с ясната цел, да вкарат България в Евразия. "Умните" обаче първо безсмислено се разделят на три, след това се втурват да свалят Борисов, който все пак е от Европейската Народна Партия, т.е. е все пак десен, докато ПЕС и Станишев и пр. съвсем очевидно са левите сили. Какво търси българският интелектуалец при тези хора и кого счита за свой враг. Хубаво, Борисов е мутра, но Станишев ли не е мутра, а Нинова е апотеоз на антимутра? Пееф, Ментата, Добрев, Сараите, Свинарят и стотици други бандити не са истинският противник? Те не са истинският опонент? И кой се появи изведнъж? Появи се ДОСТ и сега пък ДОСТ стана врагът. Ердоган се бил превъплътил и станал новият враг, като приел формата на Местан. Искал да пороби България, да я присъедини към Турската Империя. Да заграби земята ни. Сякаш неговата собствена черга не се е запалила и без това с кюрдите и с неговите безумия точно това сега му е притрябвало, да напада и завладява Натовска държава. Дали има някакви доказателства за това? От друга страна, Решетников избира с Нинова български президент, но това не е новина. Клип с някакъв помен през декември миналата година за убито от комунистите турско дете днес е новина номер едно. Посетен е този помен, заедно с хиляди обикновени турци от посланика на Турция. Де да имаше и за нашите жертви на комунизма такъв помен и толкова хиляди хора. И това е заплаха от ислямска Турция. Родината е в опасност! А срещу заплахата не е кой друг, а сам Сава Доган Кралевити. Новият Левски. Закрилникът ни от Турция, заедно с Гестапото, Шаренкова и другите руски резиденти. Ей, хора, не е ли ясно какво става, какъв е сценарият? Поне за най-начетените, най-културните хора в страната? Или отново ще профукаме бъдещето на страната си в дребнави и късогледи разпри и политкоректни крамоли. Срещу нас е така нареченото ляво. То ще ни нарича фашисти, ердоганисти, предатели, ще ни обвинява че сме причинили хищнически капитализъм, че през демокрацията сме им отнели образованието, здравеопазването и щастието да бъдат роби. Но това ляво говорене трябва да бъде незабавно разобличено, защото истината е, че фашистите са комунисти и обратно. Те са едно и също и Европа и Америка са техните врагове. А сега за изборите са се съюзили като социал-националисти. Не е нужен Желев да ни го доказва, цялата история е пред нас и може да бъде прочетена. Истинските български интелектуалци нямат място при левите даже и при марксистващият Жижек от Словения, който левичарства по интелектуалните модни салони из Европа. Разумните хора препатили от комунизма нямат работа с тези. Макар че в крайна сметка позицията на тънкошиестите интелектуалци си е тяхна работа. Не съм на страната на дебеловратите и никога няма да бъда. Но поне нашите интелектуалци да не бъдат толкова късогледи, че когато донякъде и с тяхна помощ се случи изборното фиаско, а комунистите вземат властта отново, да се превърнат в онова, което може да се нарече с основание - "учен глупак".