Десетилетия наред именно комунистите громяха римското частно право и налагаха с огън и жупел съветските и социалистическите норми за закони. По-младите не знаят, а им е и трудно да проумеят тези жестоки истини. Но е достатъчно да влязат в търсачката Гугъл и да се уверят какво излиза, когато се напише “социалистическо право”. Точно неговите апологети са онези, които са назначили действащият и в момента ВСС, а и главния прокурор в България. Освен това те контролират и сега Конституционния съд. Обективно погледнато правителството и премиерът Борисов още преди 3 години трябваше да сложат на масата открито структурните проблеми и ясно да признаят ограничените си възможности, вместо да търсят някакви персонални отговорности, вратички и други съмнителни пътища за противодействие.
Вместо конкретни стъпки, в последно време управляващите дават индикации за някакви напълно безпринципни задкулисни действия и договорености между лишения от кредит на довери ВСС и изпълнителнатa власт в лицето на вътрешното министерство. Ако тези индикации се окажат верни, то можем само да кажем, че по-грешен метод и подход за решаването на големите проблеми е трудно да се намери.
Към тези грешни стъпки трябва да се добавят и съмненията, че вътрешният министър е приел като свои доверени неофициални съветници две стари влъхви от времето на комунизма, чиято основна професия през годините е интригантството, а не правото. Вредите от тяхното имплантиране в СДС и днес висят като воденичен камък на синята партия.
Трагедията на бургаското летище от 18 юли дойде съвсем като по поръчка на българските неокомунисти. Веднага я хванаха във въздуха и я включиха в снаряжението си за сваляне на правителството.
По зла ирония на съдбата, точно българските комунисти, маскирали се като социалисти, имат най-малко основание да ползват темата за тероризма като претекст за атаки срещу управляващите. Та червените гонят и преследват безкомпромисно всеки наивник, повярвал, че партията им е социалистическа и искащ тя наистина да е такава. Примери много, но нека споменем поне един - отстраняването на проф. Близнашки.
Опитът на депутатите от БСП да използуват за своите популистки цели човешката трагедия в Сарафово само потвърждава криминалната култура, дълбоко вкоренена в същността на партията им.
Странно колко бързо наследниците на БКП са забравили, че когато бащите и дядовците им бяха на власт Карлос Чакала се чувстваше в София като у дома си. Сега световният терорист гние в затворите на Франция, а България вече 22 г. прави всичко възможно да прикрива истината за връзките си с него и за многократно по-мащабни и по-жестоки престъпления, които са извършвани срещу невинни граждани на свободни страни. И зад такава политика на тероризъм стоят точно синовете и възпитаниците на Димитър Станишевци, Мирчо Спасовци, Андрей Лукановци, Георги Боковци, Любен Корнезовци, Румен Петковци, Овчаровци и подобни. Списъкът наистина е дълъг и съдът на историята ще има грижата да го подготви за идните поколения. Същите тези хора се опитват да прикриват кървавата страница от участието си под съветски контрол в едно от най-срамните събития на миналия век – опитът за убийство на Йоан Павел Втори. И ако това са само примери от международен мащаб да не забравяме, че комунистите и наследниците им извършваха в продължение на десетилетия кървав терор над собствения си народ. Корумпираха го, за да го държат в подчинение, но и до днес не са се покаяли и поискали прошка. Тяхно дело е и атентатът в една свято място – църквата Света Неделя в София. Години наред тази партия, обсебила държавата, обучаваше терористи от Близкия Изток с парите на подчинения от тях български гражданин. По време на собственото си управление те не опазиха живота на червения си министър-председател Андрей Луканов, а когато техният лидер Георги Първанов стана президент, съветниците му Илия Павлов, Емил Кюлев, Манол Велев бяха избити публично един след друг. Днес за никого в Европа няма съмнение, че зад неуязвимата организирана престъпност в България надничат сенките на комунизма. И вместо да организират сваляне на правителства, неокомунистите имат право само на едно – молба за прошка пред собствения си народ, чието развитие забавиха поне с един век.
Като оставим неокомунистите настрана, с голямо основание обществото има за какво да критикува и премиера Борисов и още повече вътрешния министър Цветанов. Но най-малко това е свързано с атентата от този месец. Те трябва да бъдат критикувани, защото всяка тяхна грешка, волна или неволна, може да върне отново на власт в страната неокомунистическата сган, която ще се изживява като почтена опозиция на 24 юли от парламентарната трибуна.
Всички, които не желаят да помогнат на неокомунистическата паплач да се върне на кормилото на държавата, първо трябва да се разграничат от нея. Второ, трябва ясно да заявят , че неокомунистите от “Позитино” нямат моралното право на каквито и да е критика. Да им покажат ъгъла, който им се полага и от такава позиция да изложат критиките си към грешките на ГЕРБ.
Министър Цветанов трябва да осъзнае, че волно или неволно е допуснал вече няколко сериозни политически гафа. В живота е така – само добрите намерения не са достатъчни. Метод, подход, политическа преценка и тям подобни са все фактори на успеха или неуспеха.
Първо, министър Цветанов е време да осъзнае, че дежурната му защитна теза, че организираната престъпност и корупцията са плод на политиците и партиите, управлявали България след 1989 г., вече не е работеща. В началото на мандата на кабинета тя можеше да бъде някакво обяснение за проблемите и се споделяше от мнозинството българи. Но след третата година хората започнаха да си задават въпроса дали тази теза не се използува за прикриването на друга реалност, за която шефът на МВР упорито мълчи в публичните си изяви.
Тази, широко рекламирана, постановка на Цветанов оставя усещането у по-наивния наблюдател, че точно срива на комунизма е в основата на неволите на българите през последните две десетилетия. Нещо повече, тя подхранва илюзията за просперитета и идилията в българското общество преди падането на комунизма. Тя се приближава опасно много до известната прокомунистическа постановка, според която Горбачов е определян като предател, който за жълти стотинки е продал социалистическия рай на враговете. Но така фактически се прикрива една историческа истина, а тя е проста и планетарно призната, с изключение в България: Превратът от 10 ноември 1989 г. е опит на част от причинителите на
Третата националната катастрофа у нас да стоварят отговорността върху част от своите съпартийци, а самите те да се спасят и да обсебят и за в бъдеще - за себе си и за децата си, властта, превръщайки я и в икономическа. Така че посткомунистическият период в България е само продължение на комунистическия, но при новите международни реалности.
Всички недъзи, за които говори министър Цветанов не са дошли от нищото. Те са отровното наследство от предходните 45 години на безумие и комунистическа лудост. Тук министър Цветанов и неговата партия са в дълг пред българите и пред евроатлантическите партньори - да вземат ясна публична позиция с историческа оценка за превратаджийския период след свалянето на Живков.
През 2013 година предстоят важни парламентарни избори. Освен отчет за резултатите от четиригодишното си управление, ГЕРБ ще ѝ се наложи да вземе ясна и недвусмислена позиция и по тази темата, ако иска да продължи напред.
Никоя политика не е в състояние да доведе до състоятелни реформи и социален и икономически напредък в страната без да е отчела и осъзнала отрицателното наследство, оставено на българите в края на 80-те години. Точно липсата на това осъзнаване е една от причините за нещастното положение, в което се намираме днес, независимо, че се водим част от ЕС.
22 години в България доминира грешният дебат между Живковизма и Лукановизма. Дебат, който е пряко свързан с преразпределението на материалния ресурс на страната. Дебат, който не е в състояние да донесе нищо полезно за народа. Той просто го държи в блатото и го принуждава да кряка като жаба безцелно.
Внимателният прочит на доклада на Европейската комисия всъщност потвърждава точно тези разсъждения. Проучване на Евробарометър показва, че 96 % от българите смятат корупцията и организираната престъпност за важен проблем за страната им.
Оценката за работата на правителството чрез работата на съдебната система и ВСС е очевидно унищожителна и тя съвпада и с преобладаващото в обществото мнение. Освен това позицията на ЕК и тази на президента Плевнелиев се препокриват. В мониторинговия доклад портньорите ни дори отиват твърде далеч в своята оценка за конкретния случай с уволнението на съдия Тодорова, което на дипломатичен език значи много :
“... Независимостта на съдебната власт също бе поставена под въпрос, след като отделни съдии бяха пряко критикувани от политическите среди — в този контекст извършеното от ВСС уволнение на председателя на Съюза на съдиите в качеството му на съдия буди безпокойство… “
Публично заетата позиция по тази тема от министър Цветанов е в пълно противоречие с констатациите в доклада. На европейски език това означава, че министър Цветанов по този пункт е бламиран от ЕК и президента.
Има разминавания и между Европа и Цветанов и в оценките им за резултатите от борбата с организираната престъпност:
“ … Макар България да инвестира значително в подобряването на институционалната и правната рамка за борбата с организираната престъпност от 2010 г. насам, налице са само ограничени резултати …”
“… Слабите общи резултати от действията по отделните дела не могат да бъдат отдадени на конкретна институция. Анализът показва, че слабости се откриват на всички фази от процеса на разследване и от съдебния процес, на ниво полиция, прокуратура и съдилища…”
“… Трябва да се отбележи сериозната загриженост във връзка със слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства — от общо 33 поръчкови убийства, наблюдавани от Комисията от 2006 г. насам, са образувани едва четири съдебни дела, макар разследването по известен брой дела да е все още в ход . През тази година бяха извършени и редица нови поръчкови убийства…”, се изтъква в доклада.
Отговорното поведение на Цветанов към ГЕРБ и българите е доброволно и съгласувано оттегляне в друга позиция вътре в управляващата партия. Това са напълно нормални процедури.
В името на основната политическа цел, запазването на проевропейския път на развитие на България се налага реорганизация на правителството. Но това трябва да стане не под натиска на неокомунистите или на ортаците им от организираната престъпност, а чрез обмислено прегрупиране на силите пред голямата битка, която предстои идната година. В тази битка има място за всички, които не желаят неокомунистите да вземат реванш.