Димитър Попов
Преговорите за ротацията, както и очаквах, се оказаха трудни и пълни с подводни камъни. Две неща правят впечатление в тези преговори.
Първото е, че те са дълбоко нелогични от гледна точка на позициите на страните в сглобката. Втората политическа сила, загубила изборите, диктува на първата, спечелилата, условията в коалицията: публично забранява да имат министри, диктува политики, взема и отнема министерства, иска пълна и безусловна подкрепа в парламента и тропа с крак при всяко неизпълнение на нейните условия, заплашвайки с избори.
Първата политическа сила пък, противно на здравия разум, безусловно се съгласява да няма министри, да няма областни управители, да няма хора в специалните служби и да подкрепя правителството на загубилите на юнашко доверие, въпреки че всеки ден получава унизително извиване на ръце и нов рекет.
И изведнъж, след девет месеца разбирателство при такива условия, ултиматуми за край на всички преговори и за
пълен развод
Политическа логика няма никаква. Поне на пръв поглед. Ако обаче допуснем, че над преговарящите страни има арбитър, и че този арбитър досега е определял условията; и ако приемем, че арбитъра изобщо не е безпристрастен и от самото начало симпатизира на едната страна, ще си обясним защо отношенията в сглобката са нелогични, пък и ще добием цялостна представа какво всъщност представляват преговорите за тази ротация. Може ултиматумите сега да са просто пледоарии на страните с искане за ново арбитражно решение, а не истински заплахи за избори.
Не казвам нищо ново, арбитъра в тази сглобка е добре известен и държи това правителство да има ясна позиция по войната в Украйна, както и да осигури България като надежден съюзник в НАТО.
Ултиматумите за външно министерство и за предсрочни избори са блъфиране за по-висок рейтинг пред него. Иначе залогът, който партиите делят помежду си, е голям - разпределяне на регулаторните органи на държавата, на министерствата и назначения в съдебната система. Влиянието в тези власти се постига чрез мои и твои хора, в пакетни сделки, където всяка партия иска повече власт, отколкото другата е готова да даде, но накрая винаги се стига до споразумение, защото развалянето на сглобката ще е фатално и за страните, и за самия арбитър.
Забавен детайл от тази игра на нерви, са заплахите с нови предсрочни избори. Става ми смешно като слушам как всички наперено обясняват, че са готови, и дори ПП-ДБ не се притеснявали, защото проучванията на социолозите им давали пак второ място и само около 6% по нисък резултат в сравнение с ГЕРБ.
Ако Киро и Асен вярват безрезервно на социолозите, скоро може пак да продават сапуни в интернет.
Вижте последното социологическо проучване на Маркет линкс, което дава 23.8% на ГЕРБ, 17.2% на ПП-ДБ, 12% на ДПС, 10% на Възраждане, и 9% на БСП. Като разположим тези проценти върху два и половина милиона гласуващи, излиза че за ГЕРБ ще гласуват 590 000 човека, за ПП-ДБ ще гласуват 440 000, за ДПС 310 000, за Възраждане 250 000, за БСП 220 000 човека.
Последното гласуване на местните избори беше и последната
истинска социология за настроенията на избирателите,
както и за тяхната готовност да гласуват. Ще цитирам само резултатите за общински съветници, защото бяха чист партиен вот. През ноември за ГЕРБ имаше 530 000 гласа, за ПП-ДБ имаше 273 000 гласа, за ДПС имаше 325 000 гласа, Възраждане имаше 280 000 гласа, БСП имаше 220 000 гласа.
Сега сравнете цифрите от проучването с тези от реалното гласуване и ще видите, че те с много малки разлики са същите за БСП, ДПС и Възраждане. На ГЕРБ социолозите са надписали около 50 000 гласа, което е близо до истината и не е голяма грешка. За ПП-ДБ обаче резултата е направо главозамайващо различен - там са надписани цели 170 000 гласа, което е 37% разминаване с реалния вот на местните избори.
Аз не знам как социолозите обясняват тези странни несъвпадения само за една от партиите, но каквото и да обясняват, фактите са си факти. Ако сега има реални парламентарни избори, по-вероятно е ПП-ДБ да имат резултат около 12%, което ще промени съвсем електоралната картина в страната.
Аз съм сигурен, че и в ГЕРБ, и в ПП-ДБ имат съвсем реалистични очаквания за резултатите от предсрочен вот. Затова и Борисов го сложи на масата като коз. Той знае, че Киро и Асен не биха рискували да развалят сглобката при такава перспектива – да станат трета по численост партия в парламента и вероятно пак да правят коалиция с ГЕРБ и ДПС, само че при съвсем различни условия.
От своя страна Киро и Асен, също поставиха на масата основния си коз – симпатията на арбитъра към тях. Те заплашват Борисов да му вземат Външно министерство, което на него му е жизнено важно за да излезе от международната изолация, в която го поставиха списъци като Магнитски - етикет за корумпирани и проруски настроени лидери от типа на Орбан, Ердоган и Вучич. И тъй като Борисов знае, че арбитъра не го намира за симпатичен, би трябвало да се стресне от
перспективата за нови списъци,
ако предизвика избори.
В тази игра обаче никой няма полза да хвърли коза си на масата. Просто се плашат за пред публиката. Иначе ресурса, който разпределят зад кулисите, не е свързан нито с Външно министерство, нито със социологията, нито с изборите, и е толкова голям, че си струва всякакво споразумение. А то се постига само по нашенски - со кротце, со благо, и со малце кьотек! Дано и арбитърът да е научил най-сетне как стават нещата у нас…