Илиана Славова
Появиха се триумфалистки коментари от симпатизанти и сподвижници на Васил Терзиев във Фейсбук – имаме кмет на София, нашият човек победи, столицата няма да е същата, започваме разграждането на модела на ГЕРБ… В щаба му обаче със сигурност знаят, че
не е време за шампанско
Оказа се, че стратегията на неговата кампания е построена върху погрешна хипотеза. Явно се предпоставяше балотаж срещу ГЕРБ, при който електоратът на БСП би го подкрепил по силата на родство (в най-широкия смисъл) и биографични причини. В немалка степен същото важи за избирателите на партия „Възраждане“, чиито русофилски тежнения идеално кореспондират с генезиса на Терзиев и със свенливото му отношение към паметника на съветските окупатори в центъра на София (МОЧА). Подкрепа би могла да се очаква и от ИТН, които със сигурност не биха авансирали ГЕРБ. Замисълът беше той да постигне изразителна победа.
Само че кандидатката на социалистите
Ваня Григорова разби предварителните сметки
с класирането си за втория тур. Тя вече получи подкрепа от ИТН и недвусмислен намек от Бойко Борисов, че е предпочитана пред Терзиев, чиято десетпроцентна преднина от първия тур вече не изглежда така комфортна, както се коментираше в началото. Още повече, че подкрепата за него стагнира – дори не успя да постигне резултата на листата на ПП/ДБ. Същевременно Григорова използва успешно своята популярност извън рамките на БСП, за да привлича гласове – вотът за нея е с около 1/3 по-висок от този за кандидатите на социалистите за СОС.
Чуват се много гласове, че София не може да има кмет от БСП. До не много отдавна това би звучало съвсем основателно, но от 2020 г. насам много политически канони бяха разбити. Самият
Терзиев е ходещ оксиморон
с претенцията си да представлява антикомунистически избиратели.
На първия тур разликата между него и Григорова е 38 000 гласа – на фона на 1 100 000 души с право на глас в София. Може ли тази преднина да бъде стопена за седмица, ако Григорова запази досегашния тонус на кампанията си? Явно в щаба на Терзиев го смятат за възможно, защото много бързо активът на ПП/ДБ се прегрупира за атака срещу конкурентката му.
Призовават софийските десни да не гласуват за Григорова, защото освен БСП зад нея стои Левицата - Георги Първанов и Румен Петков, с които вървят „екстри“ като Митрофанова и руския газ. Освен това не искала да се събаря окупаторският мемориал. Всичко това би имало убеждаваща сила, ако преди 4 години на изборите в София активистите на ДБ не бяха агитирали за Мая Манолова (дори разпространяваха във Фейсбук „18 причини да гласувам за Мая Манолова“). Ако след това ПП и ДБ не бяха дали решаващ принос за преизбирането на Румен Радев, който също върви с Митрофанова и пълен пакет от обвързаности с Кремъл, та дори с „благословията“ на генерала от КГБ Леонид Решетников. Ако на протестите под юмрука на същия Радев не бяха рамо до рамо с „Възраждане“, ако на трибуната не бяха и путиновите „Нощни вълци“. Ако Асен Василев не беше адвокатствал пред ЕК за руския петрол. Ако самият Васил Терзиев не стъпваше на пръсти по темата за МОЧА… И още доста „ако“.
Защо всичко това да е допустимо, но не и подкрепа за Ваня Григорова? На фона на Васил Терзиев тя е доста по-автентична – лява е, говори като лява и се бори за доверието на леви избиратели – малкия човек, социално слабите, както сама казва. Опонентът ѝ, при всичката си премислена пиар фразеология, не би могъл да представлява антикомунистическото дясно. Направо е смешно да се натрапва кандидатурата му като безалтернативна точно пред жертвите на комунистическия терор и техните наследници. Един вид: вие сте некадърници и неудачници, не намерихме сред вас достоен за този пост – затова ще ви управляват клановете на комунистическите палачи, по-умни и способни са от вас и правилно държат властта от десетилетия.
Истината е, че самата коалиция ПП/ДБ твърде много олевя, за да е дясна, явно вече не е и антикомунистическа. В изборната нощ Тончо Краевски го обобщи с една фраза: „Синята окраска на демократичната общност беше премахната.“ Явно това беше целта още от 2020 г., но вече се казва и публично. Впрочем, за десните хора синьото не е окраска, а същност, но за радетелите на подмяната вероятно всичко се свежда до окраска. Всъщност процесът започна доста по-отдавна, през 2017 същият Краевски писа, че
„дясното от 90-те е мъртво и заслужаваше да умре“
Явно дясното от 90-те, което постави България на картата на цивилизования свят, обръщайки я към ЕС и НАТО, се превърна в пречка за амбициите на различни субекти. Трябваше да бъде заменено с нещо, което не е нито дясно, нито евроатлантическо, нито принципно. Нещо, което с лекота си сменя окраските и няма нужда дори да е демократично. И Васил Терзиев се превърна в поанта на тази подмяна. Спуснат отгоре, с „екипа си“… Днес партията с мракобесна история БСП номинира Ваня Григорова чрез демократична процедура, а нови и стари демократи се примиряват с натрапен кандидат, който при това си позволява да неглижира избирателите. Терзиев така и не прие да води честен разговор за семейството и за миналото си – отхвърли призива да покаже досиетата на роднините си, опита да скрие участието на ДС в своя бизнес, въпреки наличието на публични данни за това. Когато се изправи пред недоверието на потенциални избиратели, написа „Няма да отнемете бъдещето ни“, сякаш някой е нарушил правата му, посегнал е на семейството или на бизнеса му, както постъпваха неговите предци с жертвите си. Сякаш единствено възможното за него бъдеще (или най-желаното) е в циничната подмяна на онова, което беше традиционна десница. Не е поведение на демократ, а арогантност на потомствен червен велможа.
Има защо да се опасява, че в комуникацията с избирателите отстъпва на Григорова, която при всички опити да бъде осмивана (с основание или без), печели популярност, общувайки активно с хората от цяла София.
Кого би могъл Терзиев да призове за подкрепа на втория тур? Вече е ясно, че не може да разчита на ИТН. Нито на ГЕРБ. След вчерашния призив на Борисов за гласуване по съвест и ясен знак за предпочитание към Григорова, е видно, че не може да очаква подкрепа. Особено на фона на агресивната кампания на ПП/ДБ срещу ГЕРБ е ясно, че ако електоратът на тази партия реши да гласува на втория тур, по-скоро ще подкрепи Григорова. Впрочем, дори Борисов да беше декларирал предпочитания към Терзиев, никак не е сигурно как биха реагирали избирателите – те и с вота си за Антон Хекимян показаха, че може да откажат да гласуват за кандидат, когото не припознават като свой представител.
От своя страна лидерът на КОД Петър Москов призова избирателите на „Синя София“ да не дават подкрепа за никого от двамата претенденти на балотажа. А и как би могъл Терзиев да поиска техните гласове? По време на кампанията от ПП/ДБ постоянно отправяха обвинения към „Синя София“, че къса от техните гласове и че е „патерица“ на Борисов, макар че упреци за разцепване на вота бяха отправяни и от ГЕРБ. Данните показаха, че и от двете посоки има известно преливане на гласове към „Синя София“, което изключва възможността да е „патерица“. Безпочвените обвинения обаче радикализираха избирателите, които без друго не бяха особено благоразположени към Терзиев, а някои дори са склонни на протестен вот срещу него.
Остава „Възраждане“ – ако обаче кандидатът на ПП/ДБ получи положителен сигнал оттам, това съвсем би делегитимирало претенциите му да представлява избирателите на традиционната десница.
Самият Васил Терзиев говори обтекаемо, че разчита на гражданите на София, но нито едно от посланията му не кореспондираше с базисните ценности на традиционната десница. Явно не може да посегне на МОЧА. Не каза нищо за преименуване на централните улици, носещи печата на руското мракобесие. Не говори за подкрепата за украинските бежанци в столицата, която охулената досегашна власт им оказваше. Дори да заговори по тези теми между двата тура, ще прозвучи лицемерно.
Същевременно ефектът от атаките срещу Григорова по-скоро ще е ограничен. Радикално сините избиратели по-трудно може да бъдат манипулирани. Да, Григорова е радикално лява, звучи популистки. Но срещу нея е кандидат, лицемерно заобикалящ темата за ползите, които е получил от бившата ДС. Още нещо – с Борис Бонев начело на СОС и Терзиев на кметския пост има вероятност от
„преяждане с власт“,
в каквото ПП/ДБ упрекват досегашното управление на ГЕРБ. При хипотеза, че Григорова спечели кметския пост, картината се променя. Поради малобройността на групата на БСП в СОС не е изключено блокиране на работата ѝ като кмет, но до това едва ли ще се стигне с оглед на опита от съвместното управление на ПП, ДБ и БСП на национално ниво. Всъщност, ако Терзиев победи на балотажа, конфигурация с БСП в СОС също е вероятна с оглед на яростната кампания срещу ГЕРБ. Другата възможност е за възпроизвеждане на „сглобката“ на местно ниво в София, но това ще делегитимира претенциите на ПП/ДБ срещу досегашното управление на столицата.
При всички случаи е редно двамата претенденти за кметския пост да изяснят с кого биха управлявали в Столичния общински съвет.
На предстоящия балотаж за София може да се случи всичко. Ваня Григорова обаче няма от какво да се притеснява, защото вече надскочи очакванията, докато Васил Терзиев може да загуби много, ако не спечели кметския пост – с оглед на високите претенции, с които тръгна.
Най-много обаче трябва да се притесняват софийските избиратели на традиционната десница – защото тоталната подмяна чрез Васил Терзиев отнема всички опори на тяхната политическа идентичност, градена през годините. Негов успех на балотажа може да направи процеса необратим.