Валентин Симеонов
Тази година се очаква шумотевицата при честването на националния празник Трети март да е по–голяма, поради поне две причини:
– дискусията между политическите сили дали тази дата следва да остане наш национален празник;
– подготвянето на нов политически проект с такова име. Проектантите явно се надяват да съберат русофилството под едно знаме и да привличат хора с незадълбочени исторически знания.
Това налага все повече хора да имат верен отговор на няколко въпроса:
1. Какво се е случило на тази дата?
Мнозинството българи знаят, че тогава е сключен мирен договор, наричан „Сан Стефански“, с който се прекратяват военните действия между Османската и Руската империя и настъпва мир.
Не е така! Споразумението за спиране на войната е договорено цял месец преди това, на 19.01.1878 г. вечерта в главната квартира на действащата руска армия в Одрин. Подписано е лично от главнокомандващия княз Николай Николаевич и пълномощници на Високата порта. След смяната на календара, през 1916 г., по нов стил датата се преизчислява на 31.01.
2. Защо за този договор се говори рядко и какво съдържа?
По неговото съдържание в Русия започва да се работи още след победата при Шипка. Руският дипломат Нелидов изготвя проект на руските условия за спиране на войната, които да се предложат на Високата порта. На тази основа руският император в края на годината подписва документ, наречен
„Основи на мира“
В него се съдържат важни за нас изисквания към Османската империя:
– Създаване на българска държава със статут на автономно княжество и територия, която обхваща земите, където българското население е мнозинство.
– Размерът ѝ не може да бъде по-малък от размера, определен от Цариградската конференция.
– Изтегляне на османските войски от територията на българската държава, която ще има собствена милиция и правителство и ще плаща ежегоден данък на Високата порта.
– Признава се независимостта на Черна гора, Румъния и Сърбия. Черна гора разширява територията си със земите, освободени от армията ѝ. Румъния получава териториално възнаграждение. Сърбия изменя границите си в своя полза.
– Босна и Херцеговина получава автономия. В християнските области на Османската империя се въвеждат реформи.
3. Защо се премълчава и не се приема за „Освобождение“?
Защото тези условия, приети от Високата порта тогава, не са същите, като договореното после. Един месец след това, на 19.02. в Сан Стефано се сключва следващ предварителен мирен договор. Той е подписан на по ниско ниво от руския посланик в Османската империя - граф Игнатиев, и изготвилия проекта за мира в Одрин - Нелидов. Датата е избрана от тях съвсем целенасочено, за да се възвеличи руският император Александър II. На този ден през 1855 г. той се качва на трона и неслучайно пак на тази дата, през 1861 г., издава декрет за отмяната на крепостничеството, което е фактическо робство за руските селяни. Този акт още тогава му донася прозвището „Цар Освободител“ за самите руснаци. Друга тема е колко там са му благодарни за тяхната свобода, защото срещу него са извършени 8 атентата, като последният е успешен. Тази дата се преизчислява по новия календар и става 3.03. Тя се превръща в емблематична за българите, след като им е внушено, че този император е и български освободител.
Всъщност с мира, сключен тогава, Русия отстъпва от предишните си изисквания и новият договор е в ущърб на българския интерес. Защото вече отпада изискването в пределите на българската държава да влизат земите, където българското население е мнозинство.
Защото вече няма изискване нейните предели да не са по-малки от тези, определени от Цариградската конференция.
Защото в него части от българското землище се дават на Сърбия и Румъния.
Освен това този предварителен договор нарушава поетите с други договори ангажименти от Русия в Райхщат, /1876 г./ и Будапеща и Лондон 1877 г./ и практически предрешава бъдещото разкъсване на българската територия на Берлинския конгрес. На практика подаръкът, който Игнатиев прави на своя император е
платен от България
Затова Русия не допуска български представители, както в Сан Стефано, така и в Берлин, въпреки тяхното желание. Това обяснява и защо Русия до ден днешен не публикува оригиналите на този договор.
4. От кога тази дата е празник и за какво?
Датата 19.02. се чества в България за първи път през 1880, но не като Ден на Освобождението на България от Османската империя, а като дата, на която Александър II се възкачва на руския престол, а от 1888 г. е национален празник в Царство България. Съвременниците на събитията тогава са знаели кога и какво се е случило, но изобщо не са предполагали, че календарът ще се промени, че не само тази датата ще се превърне в 3 март, но и всички събития от миналото ни ще се преизчисляват. Тук е моментът да отбележим, че това преизчисляване на дати и последвалото променено честване на събитията внася
каша в историята ни
То освен, че не винаги е точно, както в случая с честването кончината на Апостола, не е прието да важи за всички последващи събития, както примерно отбелязването на Съединението. Крайно време е законодателят да приеме с Решение събитията да се честват на датите, на които са се случили преди промяната на календара в 1916 г., вместо да се преизчисляват по него. Така ще се знае и почита истинската история и няма да стават парадокси като този Априлското въстание, хем да е априлско, хем да се чества през май.
5. Защо тази дата е национален празник сега?
В периода на комунистическата власт тази дата не се празнува, въпреки че от 1978 г. се отбелязва макар и не като официален празник. Когато комунистите с вътрешен преврат смениха властта на 10 ноември 1989 г., предишният национален празник, 9.09. стана несъвместим и в пълно противоречие с демократичното развитие на страната. Тогава заклетият комунист Петър Младенов, станал първия на България, още на 27.01.1990 г., с Указ на стария Държавен съвет обяви 3 март за национален празник, а с Решение на Народното събрание официално започва да се чества от 1991 година.
6. Следва ли тази дата да е наш национален празник?
Дебатите наскоро по тази тема показаха, че датата внася противоречия и разделяне на обществото, но вместо да се намери приемливо решаване, то бе отложено. Следва само да се отбележи, че само нашата страна и Беларус са избрали дата за свой национален празник, свързана с „освобождение от чужда имперска сила“, въпреки, че по дефиниция
империите никъде и никога не освобождават
Обратно, те поробват или поставят под зависимост. В този смисъл, нито Сърбия, нито Румъния, нито Черна гора са избрали за свой национален празник дата, свързана с договор подписан между други чужди страни, въпреки, че точно в споразумението от Сан Стефано се обявява тяхната независимост. За тях този ден нито е празник, нито изобщо се отбелязва. Защото там добре знаят, че денят, в който чужди империи са се споразумели за нещо, не може да е празник, още по–малко национален. Такъв може да е само ден, в който е прогласен важен собствен акт от собствената история.
Затова, не само те, а и другите държави по света, включително Русия, са обявили за свой национален празник Деня на обявяване на тяхната независимост. Факт!
В нашата история такъв собствен акт е Денят на Съединението, когато българите сами обединяват две части от българската земя. Такъв е и Денят на Независимостта, която е провъзгласена цели 30 години след договора от Сан Стефано и едва тогава се отхвърля политическата и финансовата зависимост от Османската империя.
Има и други факти, които свидетелстват, че случилото се в Сан Стефано не следва да е ден за български празник. Следва да се знае, че:
От една страна, държавният канцлер на Руската империя и министър на външните работи - княз Александър Горчаков, праща тайна шифрограма до посланика граф Игнатиев, с която му нарежда документът, който ще се подпише в Сан Стефано, да има характер на „обикновен предварителен протокол“. Това означава – документ без тежест, подлежащ на следваща ревизия.
Това ли празнуваме?
От друга страна, същият Горчаков, който после ръководи руската делегация на Берлинския конгрес през 1878 г., когато договорът фактически се ревизира, пише до своя император: „Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците /в Сан Стефано б.м./ като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкова по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет”.
Това ли празнуваме – лъжат, наречена „тактическа стъпка“ да „увеличи руския авторитет"?