Димитър Попов
Борисов от доста време публично защитава взаимно изключващи се тези в рамките на часове, и вероятно доста психиатри биха му поставили диагноза, близка до шизофренията.
Удивително е наистина как в един същи ден от твърд противник на меморандума, като направо казал на Габриел, че няма да има никакви преговори по него, се превърна в човек, готов да преговаря и дори да го подпише, ако някои точки му харесат.
Завъртя и познатия номер с арбитъра Борисов – когато Пеевски се скара с президента, или с Киро, или Христо Иванов, първо да е твърдо с Пеевски, и после рязко да се дистанцира и да му се кара и на него, и на противника, че прекаляват с обидите.
Най-удивителен беше номерът, че днес иска избори през юни и те вече стават наложителни, а в следващия ден се отказа, защото те нямало да доведат до нищо различно.
Да не говорим колко пъти играеше онази детска игра - има ротация, няма ротация, има ротация, няма ротация…
Разбира се такива напълно объркани твърдения нямат нищо общо с политиката, камо ли с държавното управление. Но Борисов не е за психиатър, той много добре знае какво прави и зад неговото странно поведение се крие
желязна логика
За да се разбере защо, трябва да напомня главното - че той направи „сглобката“ миналата година. Постигна я с много трудни преговори, с компромиси, дори с реални жертви, при това в много сложна международна ситуация. Събра петима много различни и мразещи се един друг партньори, в тежка коалиция без никаква алтернатива.
ПП-ДБ - корпоративни играчи, за които политиката е поле за бърза печалба и непосредствено кариерно развитие. Те са невъзможен партньор в нормална ситуация заради дефицит на опит и интелигентност, и заради бизнес навика да преговарят за всичко или нищо.
ДПС - партньор, с който ГЕРБ има голямо съвпадение на интереси – както по линия на външната политика, така и на съдебната система, на специалните служби, на икономиката и бизнеса, на регулаторите. Няма съмнение, че Борисов държи на подкрепа от ДПС за всички свои правителства, тъй като
Доган държи най-опасната карта – етническата
Румен Радев - партньор по линия на специалните служби и на командването на армията. Тъй като има твърде голям рейтинг и назначени от служебните правителства много кадри в службите, Борисов не можеше да го остави в гърба на сглобката. Затова по-скоро се е договорил с него да си поделят влиянието в сектор „Сигурност“, осигурявайки по този начин мирно съвместно съществуване с президента.
Големият ни съюзник в НАТО – САЩ, за когото войната в Украйна е първи приоритет, и който наложи това да бъде приоритет и на българското правителство, като го гарантира чрез силното си влияние във военното министерство и върху премиера.
И накрая ГЕРБ и Борисов – той
силно мотивиран да пази тази коалиция,
която му осигурява спасение от списъка Магнитски, а партията мотивирана да излезе от изолацията, в която я вкараха през последните години.
Така описана, сглобката всъщност е много сложна конструкция, която се крепи върху компромисната природа на самия Борисов. Всеки път, когато започне да скърца обаче, както е при ротацията, сглобката поставя своя свързващ елемент на огромен натиск.
Откъде идва натискът?
Първо- от ГЕРБ и нейните избиратели, за които участието в това правителство е неясна и унизителна далавера. Огромната част от тях не разбират защо ГЕРБ, който спечели изборите миналата година, доброволно предаде властта на най-големия си враг и дори му помага да управлява.
Второ - от корпоративните играчи Киро и Асен, които непрекъснато искат повече власт и дори заявяват своите претенции публично, с което стесняват много полето за компромиси на самия Борисов.
Трето - от Пеевски, за който запазването на статуквото, особено в съдебната власт и регулаторите, е първи приоритет за партията. Той непрекъснато изисква от Борисов обещаното участие във властта да не става публично достояние, но да бъде съвсем реално, с хора на ДПС.
Четвърто - от Румен Радев, който се готви за политическа кариера след президентството, разчитайки сега на движението Трети март - четвъртата партия, която той формира за последните 3 години. По тази линия Радев непрекъснато създава конфликти с партийните лидери и усложнява и без друго сложните отношения в парламента.
И пето - от посолството на
големият съюзник,
който не иска и да чува за предсрочни избори докато трае войната в Украйна, и който е заложил като крайъгълен камък в това управление именно на Бойко Борисов.
Борисов без съмнение е много опитен политик и досега успешно се справя с натиска, като дава на всеки част от това, което му искат. Затова и изказванията му са така объркани и противоречиви. Например - заплахата за предсрочни избори е адресирана до ПП-ДБ, които след тях ще се окажат трета политическа сила с 12-13% от гласовете. Отказът от предсрочни избори пък, заявен още на другия ден, е адресиран до посолството, което силно се е притеснило от заплахата, че Борисов ще сваля правителството.
Защитата на Пеевски от Христо Иванов е адресирана към Доган, и е лоялност към общите интереси, обаче размахването на пръст към Пеевски, че прекалено много се кара, е послание за Христо Иванов, на когото Борисов също дължи лоялност заради добрите му думи пред съюзниците.
Отричането на меморандума пък е реверанс към избирателите на ГЕРБ, които искат да виждат твърдост в своя лидер, а готовността на другия ден да го подпише е послание за ПП-ДБ и посолството, че ще преговаря и само така си приказва.
Напълно разбирам Борисов и няма да се учудя, ако всяка вечер си повтаря „На маймуна ме обърнахте“. Прав е, защото сглобката се крепи на неговите маймунджилъци и вероятно ще издържи докато на него му държат нервите.
Останалите участници не показват с нищо, че са готови на големи компромиси. Напротив, всеки иска своето, на всяка цена и с всички средства.
Вероятно и сега, за да запази ротацията, Борисов ще направи
много компромиси зад кулисите,
където всъщност се решава всичко. И ще ги прави докато е в състояние да раздава на всеки това, което му е поискал. Ако утре войната в Украйна обаче свърши, той още на другия ден ще поиска предсрочни избори, и то с огромно облекчение.
Дотогава обърканите му изказвания ще продължат, защото са в синхрон с реалното управление – сглобка на пет различни страни, всяка от които мечтае за собствен триъгълник.