Наближава времето за ротацията в кабинета и повечето коментари по въпроса са, че тя ще се осъществи. Сделка за ротацията все още няма, преговорите едва започват, така че оптимизмът изглежда прибързан, но все пак сигналите са наистина оптимистични.
Самите преговори ще се фокусират върху кадрите, които трябва да се подменят, а не върху политики. Борисов каза, че ще иска пакетна сделка за министри, агенции и държавни регулатори вкупом. Той е опитен политически търговец, щом говори за пакетна сделка, значи си е наумил
проценти на влияние в държавната власт,
а не само смяна на този или онзи министър. Такъв подход в преговорите означава, че Борисов гледа на ротацията сериозно и дори не му идва наум за предсрочни избори заедно с европейските.
На теория, вероятността ПП-ДБ да отстъпят и Борисов да получи своето, е голяма. Киро и Асен са в много слаба вътрешно-политическа позиция. След местните избори се видя, че електоралната картина е променена. Каквото и да казват социологическите агенции, ПП-ДБ изгубиха 60% от електората си, ГЕРБ изгуби 20%. Реалното съотношение на силите вече е поне 8-9% в полза на ГЕРБ и едни предсрочни парламентарни избори ще покажат тъкмо това.
Самият Кирил Петков, след местните избори, в импулс на глупава откровеност призна, че ако не бяха спечелили и в София, ПП-ДБ трябваше да ходят на предсрочни парламентарни избори, защото в страната събраха само 140 000 гласа, което на практика ги прави регионална, а не национална партия. В тази ситуация те ще трябва да правят отстъпки и да се съгласяват на големи компромиси. Борисов и Пеевски имат силен коз срещу тях – на следващи парламентарни избори ще имат по-голямо мнозинство и нови партньори, а ПП-ДБ може да са трета сила, което ще означава край на тяхното участие в каквото и да е правителство.
На практика обаче ПП-ДБ сигурно ще се запънат пред исканията на Борисов и Пеевски, и ще проявят характерния за тях инат, така че преговорите няма да са лесни. Причината е, че Киро и Асен имат
силен съюзник – Посолството с главна буква
То очевидно симпатизира на ПП-ДБ, и очевидно недолюбва Борисов и Пеевски заради руските им забежки. Миналата година от там поискаха кабинет с ясни приоритети – войната в Украйна, връщане на изгубената от Румен Радев лоялност към НАТО, превъоръжаване на армията. Прибавянето на Шенген и на еврозоната създаде рамката, в която стана възможна настоящата сглобка. Тогава Борисов прие тази рамка и коалицията с ПП-ДБ, като обеща да не събаря кабинета. Ако сега го развали заради неполучени държавни назначения, ще му размахат списъка „Магнитски“, който се оказа изключително ефикасен инструмент за влияние в нашите условия и направи Борисов и Пеевски всеотдайни евроатлантици. Едва ли някой от тях ще рискува новия си статут заради едната ротация…
Колкото и да е неприятно за националната чест, геополитическите фактори винаги са решаващи за всяко българско правителство. Да припомня първия кабинет на Борисов, който падна заради руския гняв около замразената АЕЦ Белене; както и кабинета на Орешарски, който се гътна след посещението на четирима американски сенатори в София. Така че третата страна в преговорите за ротацията, която сигурно няма да седне на масата с останалите, ще е гарант, че те ще са успешни.
От тази гледна точка по-вероятен изглежда оптимистичният сценарий и постигането на балансирано споразумение за влияние в държавната власт, с премиер Мария Габриел и с три подкрепящи парламентарни сили – ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.
За пред електората правителството ще запази сегашната
формула на експертен кабинет
Тя е достатъчно гъвкава и удобна и на трите сили, защото те могат да пробутват свои хора в изпълнителната власт, без да го признават официално и без да поемат отговорност за техните действия. Разбира се, от гледна точка на държавното управление, това е неработещ модел. Да припомня, че за изминалите 7 месеца, ГЕРБ и ПП-ДБ направиха само 4 кадрови назначения в държавните регулатори, където чакат още 80 вакантни места. Изходът е в коалиционно споразумение, което и след ротацията си остава само пожелание.
Колко ще продължи това управление на сглобката в България зависи от геополитическата ситуация около нас. В месеците преди изборите в САЩ Байдън не показва с нищо, че е готов да спре помощта за Украйна. Путин също не обещава компромис с окупираните украински области и не търси мир. Това означава, че войната в Украйна продължава и остава главен приоритет на НАТО, а това от своя страна бетонира кабинета в следващите 9 месеца.
Друг въпрос е какво може да очакваме след изборите в САЩ. Те съвпадат с края на втората ротация, когато и Мария Габриел ще е изпълнила мандата си. Ако победи Байдън, сегашната геополитическа ситуация в света ще се запази, а натискът за съществуване на евроатлантическо правителство в България ще си остане силен. Това е гаранция, че може да се случи или нова ротация, или коалиция между същите партньори ГЕРБ и ПП-ДБ.
Проблем ще има, ако президент отново стане Доналд Тръмп. Неговата политика за договаряне с Путин и желанието му да разтури НАТО ще променят нагласите в света, а посолството в София сигурно ще изгуби интерес към съдбата на евроатлантическото българско правителство. При този вариант Борисов може да поиска предсрочни парламентарни избори още в края на тази или началото на следващата година, отказвайки нова ротация или коалиция с ПП, и то с оправданието, че са променени електоралните нагласи.
Така че ако сега ротацията се осъществи,
следващият трус за ГЕРБ и ПП-ДБ ще са изборите в САЩ
Не е голяма изненада, че слаба държава като България зависи от своя голям съюзник и определя поведението си според неговата политика. Изненада ще е ако сменим съюзника, но за щастие такъв вариант не се вижда дори в далечното бъдеще.