Димитър Попов
Какво се случи между Пеевски и Радев? Какво предизвика тази война между тях и защо тя завърши толкова бързо и без никакви жертви?
Изчерпателният отговор започва с хронологията на събитията. Повод за конфликта стана намерението на Радев да прави своя партия – Трети март. Това възмути Пеевски, който не обвини Радев в погазване на Конституцията, а го нарече
Мистър Кеш и корумпиран президент
Отговорът на Радев беше кратък - Мистър Магнитски да не ме поучава. След няколко такива разменени обвинения Пеевски стигна до извода, че импийчмънт на президента е наложителен.
Точно в този момент се намеси и Борисов. Той каза на Пеевски, че импийчмънт на Радев е абсурд, а после каза на Радев, че да се изявява като политически лидер също е абсурд! И по неговия интересен начин повтори известния виц - ти не си прав, и той не е прав, обаче и аз не съм прав. Така спорът, също като останалите скандали в сглобката, бързо утихна. Остана
усещането за театър,
в който Борисов като Бог от машината слиза от облаците за да раздаде правосъдие, а публиката облекчено си отдъхва.
В политическото пространство обаче остана да виси един въпрос без отговор - защо Борисов не подкрепи Пеевски, а и ПП-ДБ, за импийчмънт на президента?
Самият Борисов има много причини да обвинява Радев в корупция. Нали той първи назова Пътя на Копринката. Обясняваше, че по този път се разнасят мръсни пари от контрабанда с тирове; че парите се прехвърлят от Варна в торби и отиват по предназначение на едно място в София…Не назова президентството, но достатъчно дебело подчерта, че съветникът на президента Копринков няма да носи пари на Фандъкова… После публично станаха известни видео материали на друг президентски съветник, който даваше и вземаше торба в столично заведение. И тези видеа бяха шумно огласени и коментирани от Борисов. Значи прозвището Мистър Кеш би трябвало да му го даде самия Борисов.
Като прибавим партията Трети март, която превърна президентството в партийна централа, Борисов трябва да има още по силен аргумент. Връзката на Радев с партийното строителство е съвсем очевидна. И това е третата поред партия, която президентът готви в грубо нарушение на всички закони в страната. Той очевидно не признава настоящия баланс между властите, който му забранява да използва президентството за политически проекти, и редовно погазва конституцията заради лични сметки. Самият Борисов му каза да не се прави на политически лидер, и това заедно с прозвището Мистър Кеш е достатъчно за искане на импийчмънт. При това не е последният аргумент в тази посока. Защото държавникът Борисов може сам да резюмира поне
четири основни причини,
които налагат Радев да напусне президентството, защото вреди на държавния интерес.
Първата е, че Радев непрекъснато поставя под съмнение самата демократична политическа система в страната, представяйки се като нейна авторитарна алтернатива. Това е изключително опасно, доколкото избор между многопартийна демокрация и диктатура означава край на самата демокрация.
Втората е, че безпомощността на цялата съдебна система, на Конституционния съд и на Парламента да спрат неговите злоупотреби с Конституцията, създават условия за конфликт между една държавна институция и останалите, което си е предпоставка за гражданска война.
Третата е, че Радев е агент на руско влияние и това го е превърнало в очите на нашите съюзници в заплаха за стабилност в НАТО и ЕС. Освен това през него руското влияние прониква в специалните служби, а това поставя под риск националната сигурност.
Четвъртата причина е, че Радев е превърнал президентството в символ на корупцията.
И въпреки тези очевидни причини, Борисов нарича отстраняването на президента абсурдно. На него изглежда му харесва сегашното статукво, в което Радев контролира специалните служби и Булгаргаз, а ГЕРБ и ДПС блокират опитите на ПП-ДБ да сменят директорите на служби, което в някакъв смисъл прави Радев коалиционен партньор в сглобката. Няма да съм изненадан, ако се окаже, че между Борисов и президента има дори устно споразумение в този смисъл.
Защо Борисов толкова държи на Радев? Истината е, че миналата година, когато правеха сглобката, юмрукът на президента беше пресен спомен, а потенциала му да навреди на коалицията беше голям. Радев вече беше свалял две редовни правителства.
Борисов е опитен политик, който се съобразява с реалностите. Той притежава ценен талант – когато е необходимо да превръща враговете си в съюзници. За да не му пречат на сглобката, той обеща на всеки свой противник по нещо. Обеща на Радев споделен контрол върху тайните служби; споразумя се с факторите зад ПП-ДБ, като им даде в жертва Иван Гешев; споразумя се с Киро и Асен, като им обеща всякакви назначения в държавната власт; споразумя се с Доган и Пеевски за техни министри без да участват официално в коалицията; направи сделка с Посолството, като обеща пълна подкрепа за Украйна. Така всеки получи своето и сглобката стана редовно правителство.
Сега балансът зад това правителство е много деликатен и лесно може да се разруши, ако някое от горните споразумения бъде развалено. По тази причина
импийчмънт скоро няма да има
Ще гледаме и в бъдеще всякакви скандали и войни, но без големи сътресения за властта, поне докато външните фактори за съществуването на това правителство не се променят из основи.
Единствената възможност да се отървем от Радев е той доброволно да напусне президентството и да оглави партията Трети март?
Има социолози, които убеждават президента, че това ще го изстреля във висините на рейтингите. Аз съм сигурен обаче, че социолозите грешат. Високият рейтинг сега е на президентството като институция. Ако Радев направи своя партия, ще се провали в рамките на няколко месеца само. Българските избиратели страдат от апатия, но не и от скудоумие. Поне в мнозинството си не са скудоумни. Радев има 20% негативни оценки повече от позитивните, което е достатъчно да се предвиди политическото му бъдеще, както и бъдещето на партията му Трети март.
Самият Радев има достатъчно съветници, които са наясно с неговите възможности. Те ще го увещават да стои в президентството на всяка цена, защото сегашната ситуация напълно го устройва. Освен това му дава шанса в бъдеще за ново еднолично управление, доколкото сегашната коалиция може да се разглоби и да върне на власт неговите служебни правителства.
Промените в конституцията, които трябваше да му отнемат тази възможност, не са потвърдени от Конституционния съд, така че пътят на Радев към мечтаната от него еднолична диктатура все още е открит. И докато е така, той ще продължава да бъде открита заплаха за демокрацията и за политическата система на България.