На 7 март Президентът на САЩ и Лидер на Свободния свят Байдън започна посланието си към Конгреса за положението в страната и света с най-основната тема – необходимостта от незабавно оказване на финансова и военна помощ на героично сражаващата се Украйна, защитаваща сама същия този Свободен свят от рашистката орда. Той справедливо сравни Путин с Хитлер и напомни на аудиторията за своите велики предшественици, които са говорили в същата зала: Франклин Рузвелт – победил хитлеровия фашизъм, и Роналд Рейгън – съкрушил друга Империя на Злото – съветския комунизъм. Байдън беше абсолютно искрен, но нито в Украйна, нито в Русия, нито в Европа някой му повярва. Всичките му забележителни думи вече бяха девалвирани. Той изрече същите тези думи преди 5 месеца в обръщение към нацията след нападението на руския съюзник Иран и спонсорираните от него терористи срещу Израел. И тогава Байдън не просто декларира, но и внесе в Конгреса законопроект за отделяне на 60 милиарда долара военна помощ за Украйна.
Но през изминалите 5 месеца предателят на САЩ и убеден враг на Свободния свят Тръмп – вече не скриващ целта си да задуши в угода на Путин сражаващата се Украйна – принуди републиканците със заплахи и шантаж да блокират гласуването и дори поиска да се откажат от подготовения от самите тях компромисен пакетен законопроект за военната помощ и южната граница.
Огромната вина на Байдън е не само в това, че не успя да получи одобрение от Конгреса за своя законопроект. В продължение на двете години война, преди тоталитарната секта на второто пришествие на Тръмп да е подчинила мнозинството от републиканците – когато те можеха да гласуват безпроблемно помощта за Украйна, байдъновата администрация
действаше твърде нерешително и колебливо,
закъсняваше на всеки технологичен етап от необходимите военни доставки.
Там е работата, че самият Байдън покорно се присъединяваше към дружното прогресистско блеене на ляволибералното крило на неговата партия: "Само ДА НЯМА ВОЙНА, в никакъв случай да не се допуска ескалация на конфликта, прерастването му в регионална война."
Когато пред очите на целия свят два фашиски режима водят война за унищожаването на два героични народа, сражаващи се днес не само за своето съществуване, но и за бъдещето на целия Свободен свят, лицемерният призив да не се допуска ескалация на войната означава отказ от съпротива срещу военните престъпници.
Не. Само да ИМА ВОЙНА! САЩ да се решат на ескалация, изискваща от тях много по-малко жертви, отколкото ежедневно принасят народите на Израел и Украйна, защитавайки включително САЩ.
Украйна трябва да получи незабавно от необятните складове на НАТО достатъчни обеми високотехнологични оръжия за нейната ПОБЕДА (прогонване на окупаторите от цялата територия на Украйна) – самолети, дронове, далекобойни ракети, системи за ПВО. ВСУ ще свършат самостоятелно цялата останала работа с огромен ентусиазъм.
Неведнъж съм се обръщал към града и света с подобни текстове на надежда, постепенно преминаваща в отчаяние. САЩ така и не се решиха. Но изглежда се намери друга велика държава.
Ефективното блокиране от Тръмп на помощта за Украйна и реалната перспектива той да дойде на власт в САЩ шокираха европейците. Пред очите им започнаха да се рушат базисни аксиоми на тяхната сигурност, които изглеждаха непоклатими в продължение на 75 години. Под надеждния американски чадър на сигурността, десетилетия наред, в уютните европейски кафенета се водеха безплодни дискусии за създаването на европейска армия. Огледаха се наоколо и откриха, че единствената съществуваща към днешна дата европейска армия са
героичните Въоръжени сили на Украйна,
закалени в жестоки боеве, удържащи азиатската орда, надвиснала за пореден път над Европа.
И единствената гаранция за сигурността на Европа днес е не просто да помага на тази армия, а ДА СТАНЕ НЕЙНА ОРГАНИЧНА ЧАСТ, обогатявйки я с най-модерния военно-технологичен потенциал. Утре тази истина ще бъде осъзната от голямата част от европейците. Първи я изрече в неотдавнашните си изявления президентът на Френската република Еманюел Макрон – много ясно, убедително и с дръзка предизвикателност към Москва, на езика на Декарт и Паскал:
„Намираме се в ситуацията от 1938 г. и сме длъжни да бъдем от правилната страна на Историята. Франция ще направи всичко възможно за Поражението на Русия във войната ѝ с Украйна. Агресорът трябва да напусне всички украински територии, окупирани от него от 2014 г. насам. Ако е необходимо Франция, както и някои от нейните съюзници, е готова да изпрати свои войски в Украйна. Френски (и британски) военни специалисти вече участват в обслужването на доставяните от нас ракетни системи Storm Shadow и Scalp в Украйна. Във всеки случай, не смятаме да обявяваме пред врага някакви червени линии, да си налагаме ограничения относно номенклатурата на изпращаните в Украйна въоръжения, техните обеми, количествата на обслужващия ги съюзнически персонал (оператори на ПВО, пилоти от ВВС, специалисти по радио-електронна борба).“
Отдавна никой не беше разговарял така с петербургската утайка. А тонът трябваше да е такъв от самото начало.
Изглежда историята и ходът на световната война издигат нова фигура за овакантената (за съжаление) роля на
Лидер на Свободния свят
Ошашавените първи лица на кремълската ОПГ рефлекторно занареждаха за своите "сармати" и "посейдони". Макрон не тръгна да влиза в дискусии с дилетанти. Той само подхвърли кротко: "Франция също има ядрено оръжие." Темата беше приключена.
"Ама защо след възмутителните откровения на Макрон още не са нанесени съкрушителни удари срещу Франция, ако ще да е поне с нашите забележителни конвенционални оръжия засега?!" – пуска пяна ден след ден нашият патриотичен Z- добитък по всички YouTube и Telegram- канали.
Ами защото в такъв случай ще бъдат нанесени ответни удари срещу цели не само в (окупираните територии на) Украйна, но и дълбоко в територията на Русия – със съвкупната огнева мощ на авиацията и далекобойните ракети на Франция, Великобритания, Швеция, Полша, Финландия и вероятно редица други страни от НАТО. И никой няма да иска позволение от дядо Байдън. Европа няма пехотни дивизии, готови днес да заменят украинците на фронтовата линия. Но огнева мощ за нанасяне на поражение на Русия от Европейската армия – това го има повече от достатъчно.
С какво ще отговори Кремъл на доктрината на Макрон? С доктрината на Патрушев Рязански, разбира се (става дума за бившия директор на ФСБ Николай Платонович Патрушев*, замесен в скандален случай с експлозиви в град Рязан – б.р.).
Разбира се, във Франция трескаво ще се активизират контролирани от руските спецслужби спящи клетки на "ислямски терористи". Скоро ще чуем за тях.
Що се отнася до Русия, то ако се съди по дружните панически предупреждения на западни дипломати (някои западни посолства предупредиха за риск от терористични актове в Москва – б.р.)
Платонич вече е разпръснал барута
и в най-близките дни предстои серия от Рязани.
Първите пилотни "ислямски терористи" бяха неутрализирани в петък в Калужка област. Според легендата те планирали нападение, разбира се, срещу синагога в Москва. Юмруците им, както и тези на Путин, се свивали от възмущение заради престъпленията на израелската военщина.
Целите на подготвяната стандартна провокация: въвеждане на военно положение в страната, мащабна мобилизация, безпощадна чистка не само на противници на войната, но и на всякакви хора, задаващи неудобни въпроси на властта. Що се отнася до Z-добичетата, те може и да са първи.
* * *
Според замисъла на Макрон Европейската армия трябва да нанесе гарантирано Поражение на Русия до 21 януари 2025 г.
*Николай Платонович Патрушев е секретар на Съвета да сигурност на Русия, бивш директор на руската ФСБ.
Пребиваването му начело на ФСБ се свързва със скандални събития в Рязан през 1999 г. Двама мъже, придвижващи се с автомобил с московски номера, тогава са забелязани да внасят чували в мазе на сграда. Службите отцепват мястото, след което съобщават, че в торбите има експлозиви, детонатор и таймер. На следващия ден полицията в Рязан арестува трима агенти на ФСБ по подозрение за подхвърляне на чувалите. Наследникът на Путин начело на КГБ Николай Патрушев обаче обявява, че става дума за учение и че в чувалите имало захар, а не експлозиви.
Това се случва на фона на поредицата от взривове в жилищни сгради, приписвана от властите на „чеченски терористи“. Има данни, че в действителност експлозиите са организирани от самата ФСБ в търсене на повод за война срещу Чечня.
Седмица след рязанския случай Путин обявява началото на руската инвазия в Чечня.