Неуважаемата Елеонора Митрофанова, назначена от Кремъл за генерал-губернатор на България, писала писмо до султана, в което изразява възмущението си и това на цялата прогресивна руска общественост от желанието на пловдивските общински съветници да се измъкне тъй нареченият „Альоша“ от каменните му ботуши и да се ритне с тях надолу по хълма Бунарджик.
Няколко необходими уточнения. Първо, не е писала точно до султана, а до Общинския съвет на Пловдив. Което всъщност означава – до Дивана на пловдивския кмет.
Второ, не е точно писала, а препратила – надлежно преведено – свободното съчинение на някой си В. Володин. В руската политическа йерархия мястото на този Никой е на коня под опашката – води се „Председател на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация“, но зад тази гръмка титла се крие нещо,
домъкнато от котката на Путин
Съчинението му пък, колкото и да е тъпо, се води официална позиция на руския парламент по темата „Альоша“. И Кремъл го използва активно в опит за пореден път да унижи България, да изплаши пловдивските общински съветници, които подкрепят събарянето на „Альоша“ и да мобилизира в защита на „паметника“ онези българи, които доброволно или срещу заплащане са си дали гъза под наем на руските интереси.
Като казвам, че текстът на Володин е изключително тъп, веднага го преглеждам дума по дума, за да докажа това.
Още първият абзац съдържа две важни точки. Едното е едва прикрита заплаха към суверенен орган за местно управление, част от българската европейска и демократична държавна система. С твърдението, че предложението за демонтаж е „провокативно и цинично“ руският другар В.В. директно се меси в работата на този орган, нещо, което не си позволява дори българското Народно събрание. При това, думите му се отнасят до хвърчащо предложение, за което, както знаем, има процедура – то може да мине, а може и да не мине през Съвета. Ами ако мине, тогава какво – реалното събаряне на „Альоша“ ще бъде последвано от руски въздушни удари срещу сградата на Съвета, змийското гнездо на българските антируски неофашисти, така ли?
Втората пробойна е, че В.В. определя „Альоша“ като
„съветски воин-освободител“
Тук трябва да играе историческата тояга – неграмотният руски мужик трябва да изкара бърз ограмотителен курс по история, за да научи, че през 1944 не България обявява война на СССР, а обратно. Което ясно казва - България не е освободена, а окупирана.
Ще научи също, че никакви военни действия не са се водили и нито един „съветски“ войник не е загинал за българското освобождение. Загинали са войници от препиване с метилов алкохол или от куршумите на съветския СМЕРШ – но само в името на това сталинският ботуш да стъпче българската свобода и ни „приобщи“ към Съветската комунистическа империя.
И третото нещо, което В.В. може да научи в курса по история е, че от 35 години България не е руски сателит, а свободна и демократична държава, член на ЕС и НАТО, така че символът на гнусната съветска окупация не може да бъде търпян повече да мъти мозъците на поколения българи.
Вторият абзац на В.В. също е пълен с много съдържателни глупости. В него се твърди, че партия ДСБ е известна с „яростната си русофобия“, което изобщо не е така. Да, общо взето, ДСБ е про-европейски ориентирана партия, както и мнозинството българи. Но В.В. сочи това за огромно престъпление, защото, видите ли, ДСБ „активно участва във всички авантюри на НАТО“.
Тоя не е в час, не знае елементарното – партия, която и да е тя, не може да участва в каквито и да било авантюри на НАТО, защото е гражданска и цивилна, а не военна организация. Но
глупакът си е глупак
Затова сочи като доказателство за тъпото си твърдение факта, че през 1999 кабинетът на Иван Костов /описан като шеф на ДСБ по време, когато ДСБ не съществува/, даде на НАТО помощ за „въздушните удари срещу Югославия“. Факт, даде – и това е важна стъпка по пътя за приобщаване на България към семейството на демократичните държави, към което тя се стремеше. Семейство, което нямаше как да остави военно-престъпникът Милошевич и бандата му да избиват невинни хора в Косово.
Но тук В.В. се прави на разсеян, не споменава българския жест, който най-много унижи Русия тогава. България не разреши през въздушното ѝ пространство да минат самолети с руски командоси, чиято цел беше да завземат летището в Прищина, да помогнат на Милошевич в геноцида срещу албанците и да вдигнат балканската конфронтация на ново, европейско, дори световно ниво.
София каза – „не“
и руските бандити си останаха у дома. Много ги боли и никога няма да ни го простят.
Стигаме до третия абзац с до болка познатите московски лъжи как премахването на руския паметник руши българската историческа памет, посяга на „нашите братски народи“ и омаловажава приноса на съветските войници и самия СССР в борбата срещу нацизма. Не знам откъде да започна, но няма да обсъждам лъжата за братските народи – тя е толкова притопляна от руската пропаганда манджа, че се е вкиснала и дори патриотичните български тъпанари, които още защитават първо руските интереси, вече я отбягват.
Героичният подвиг на руските войници, принудени на фронта да избират дали да загинат от куршумите на немците отпред или от тези на СМЕРШ отзад, също не си струва да се обсъжда. Но този абзац провокира важен въпрос: „Какъв „нацизъм“ има в България, та храбрите сталински пълчища го търсят тук, за да се бият героично и да ни освободят от него, а после да ни принуждават да им градят кенотафи и да им се кланяме като на езически истукани?“
Четвъртият абзац на В.В. съдържа едва прикрита заплаха към пловдивските общинари, а петият вече вдига мизата, като вкарва не само България, а и „Западът“ в общия кюп на световната русофобия. Според него, Западът разгръща някаква „варварска война“ и то срещу „паметниците на съветската епоха“.
Ами – не, неуважаеми. Никаква война срещу никого Западът не разгръща, а
Русия разгръща война срещу Запада
и то по много линии – от горещата в Украйна, до пропагандната по всички линии и във всички посоки.
Колкото до паметниците на съветската епоха, да, искаме да ги махнем, защото самата „съветска епоха“ беше за народите ни време на несвобода, но руско подтисничество, на съзнателно оглупяване и откъсване от ритъма на нормалния живот, време на забрани,
страдания и терор срещу човешката природа
Паметниците на Злото не бива да пречат с наглото си присъствие на стремежа ни към нормален, добър човешки живот.
Вие в Русия очевидно не само не можете, но и не искате да живеете човешки, но ние искаме – и ако ни пречите, ще ви ритаме надолу по хълма, заедно с тъй наречените ви паметници. Поне в собствения си дом човек би могъл да може да прави каквото сметне за нужно, нали? Да кани на гости онези, които иска и да отбягва онези, с които не иска да дружи? Да пазарува газ откъдето му е по-изгодно, а не задължително от „Газпром“?
О, не, забравих – не може, Кремъл не дава. И яркото доказателство е Украйна – нагло нападната и убийствено тормозена от миролюбивата Русия, вечната освободителка на народи. От собствената им свобода.
В предпоследния абзац от съчинението на В.В. се говори за „Альоша“ като културно-исторически паметник, който трябва да бъде защитен и опазен. Само дето той не е паметник нито на културата, нито на историята – и защото е грозен, и защото е лъжлив.
И последният абзац, разбира се, е опит да се стимулира българската сволоч, която най-патриотично защитава руските интереси и в него за кой ли път се повтарят лъжите за братските народи и някаква си памет за подвига на героите от „Великата Победа над фашизма“.
Опа-а-а, преди малко беше за борбата срещу нацизма, сега е срещу фашизма – айде да се уточним за какво всъщност става дума, защото, елементарно е, но мнозина още не го знаят,
фашизъм и нацизъм не са едно и също нещо
Виж, сталинизъм и нацизъм са почти едно и също, разликата е, че в издевателствата си срещу хората и народите Хитлер е като малкото братче на Сталин. А напоследък путинизмът, на който предано служи В.В., също се оказва изключително близък с нацизма - само дето гьобелсовата пропаганда е като хартиено самолетче пред модерните манипулативни дронове на Кремъл.
Тези и много други съображения имам, за да кажа – Митрофанова да не ни пробутва тъпи руски опорни точки, в опит да продължи да командва в България.
И – да, шефът на ДСБ Атанас Атанасов добре отговори с насрещно писмо на поредния руски комплот срещу българската независимост. Сега остава само българските власти и специалните служби да започнат да взимат по-сериозни мерки не само спрямо думите, но и спрямо действията на Русия, насочени срещу България.
Както и спрямо българските мекерета, които с „личните“ си думи или действия подпомагат руските попълзновения.