Убиецът Путин уби и Навални.
Какво повече да каже човек, освен да припомни, че все пак Навални изкара късмет – от момента, в който Господарят на Кремъл му вдигна мерника, той поживя доста повече, отколкото поживя Пригожин…..
Ега ти утехата. Вместо подобни утехи, време е най-после
някой да озапти бясното куче Путин,
Владимир Владимирович, по най-традиционния начин – като го гръмне. Или поне като даде на украинците достатъчно оръжия, за да изчистят престъпните руски бандити от собствената си територия и ги натикат обратно в руския собствен сос.
Време е най-после цивилизованият свят да прекъсне абсолютно всички връзки с Русия и да я изолира напълно, защото тя сее зараза, до каквото се докосне. Да, от руска водка, до руски газ, петрол, злато и диаманти; от „великата руска култура“, родила нещо смислено, само доколкото е антируско, до великата руска икономика, която произвежда метал за пирони, но не и пирони, защото са технологично прекалено сложни за великия руски ум – трябва да спрем да купуваме всичко това. Трябва да се затворят посолствата и да се спре изцяло издаването на визи за руснаци, поне в страните от ЕС и НАТО.
В резултат на максималната изолация може да се очаква скоро бесните кучета в Кремъл да се сджавкат с други руски бесни кучета – но и тогава Русия трябва да бъде оставена да се дави в собственото си повръщано. Не трябва да се повтарят стандартните грешки от последните над 100 години - да се помага на едната кучешка банда, като се смята, че тя после ще се държи по-нормално, да се праща хуманитарна помощ за „невинния народ, който страда незаслужено“.
Няма такъв руски народ вече. А и никога не е имало, само ние, наивните западняци, му приписваме идеали, които уж има, но не може да реализира, заради лоши политически водачи. Глупости на търкалета. Самият „руски народ“ от столетия ражда, отглежда и подкрепя престъпниците, които го управляват, които го унижават и убиват, които го тъпчат и използват в своя лична и групова полза. Невежеството и диващината, присъщи на „руския народ“, се въплъщават в лицата и действията на водачите, не обратно – те да го държат в невежество и да го карат да върши диващини като да краде хладилници, да изнасилва и да убива невинни, без да му мигне окото.
В този смисъл е и голямата грешка на хора като Алексей Навални, а сега и на вдовицата му Юлия, която в обръщение към 27-те външни министри на ЕС заяви: „Това, от което се нуждаем, е свободна, мирна и щастлива Русия. Прекрасната Русия на бъдещето, за която толкова мечтаем. Това е страната, в която искам да живея и децата ми да растат. Това е страната, която искам да изградим заедно с вас, страната, която си представяше Алексей Навални“.
Да, за това мечтаем всички, но - съжалявам, Юлия! Много ценя огромния морален подвиг на Алексей – да се върне в Русия, за да устоява там своите визии и мечти. Съчувствам искрено на теб, семейството и всички руснаци, които намират смъртта на Навални за огромна загуба. Само че трябва да се вслушаме в гласа на разума, който казва, че няма и, поне в обозримото бъдеще, няма да има „свободна, мирна и щастлива Русия“. Дори режимът на Путин да падне днес, на негово място ще дойде друга банда, изградена по същия образ и подобие. Това е руската участ, защото самият „руски народ“ масово така иска. Да, мечтите за „свободна, мирна и щастлива Русия“ в Русия са индивидуални, а не всенародни. Казвам го, защото тази разлика е важна?
Ето жив пример. През 1989, когато падаше комунистическата система в Източна Европа, в Полша огромна част от „народа“ – от интелектуалците до електротехниците - мечтаеше страната да се откъсне от руската орбита и да се върне към битието си на нормална, свободна и просперираща европейска държава. Затова поляците успяха и го направиха доста бързо.
За сметка на това ние, българите, 35 години след промените още не разбираме на кой свят сме и защо, дали „преходът“ е свършил или просто върви „на етапи“. Така стана, защото в зората на промените само малцина мечтаеха за реални промени. Огромната част от „простия народ“ не искаше те да бъдат толкова големи, а искаше „системата“ само да се поразхлаби, за да могат малко повече от обикновеното да краднат, да ебнат и да не се трудят чак толкова много, щото умората от труда пречи на пиенето. Същото е сега и в Русия.
Така че наивността, високо уважаема Юлия, колкото да е искрена и красива, не помага в този руски свят на оголени инстинкти и озъбени реалности. За съжаление,
този руски свят ще унищожи и теб, както унищожи Алексей
Но най-лошото е още по-лошо - той ще те забрави почти веднага, защото ще е зает да се кланя на поредния диктатор, когото е родил и отгледал. Това е истината, всички трябва добре да си дадем сметка за нея и да действаме съответно – това е единственият начин да не настъпваме постоянно една и съща руска мотика всеки път, щом тръгнем нанякъде.
Но това е трудна работа, особено защото дори тук, на Запад, има хора – било платени, било безплатни полезни идиоти – които работят за режима на Путин и опитват да провалят усилията за постигане на нормалност.
Няма да обсъждам сериозно „делегациите“ на „Възраждане“ и АБВ, начело с Румен Петков, които тези дни отидоха лично в Москва по покана на престъпната путинска партия „Единна Русия“. Какво правят там тези малоумници, повярвали в простотията, че защитата на руския интерес е проява на български патриотизъм – надявам се българските спецслужби да разберат скоро, като започнат разследване срещу тях.
Да, Русия официално е обявила България за „неприятелска държава“, от години води срещу нас активна и нагла хибридна война, свързана не само с пропаганда, но и с тероризъм, така че въпросните „български патриоти“ най-малкото трябва да бъдат попитани какво точно правят в неприятелската столица и за какво си говорят там.
Аз виждам две възможни причини те да отидат в Москва – за
да получат инструкции и за да получат пари
Или поне да ги договорят.
Инструкциите могат да са само в една посока – да вдигат възможно най-много шум и да създават колкото проблеми в България сега, независимо, че са твърде маргинални, за да променят реално нещо. А по-късно, когато евентуално се появи политическият проект на сегашния /п/резидент Румен Радев, да го подсилят, като се включат в него.
За втората посока – парите, можем само да гадаем. Ако са достатъчно тъпи, нашите могат да помъкнат част от парите в куфарчета или в джобовете, като разчитат, че през ВИП-а на летището никой няма не само да ги претърси, но дори няма да ги пита дали имат нещо за деклариране. Ако са малко по-умни, пари ще се прехвърлят в сметки в западни банки или офшорни зони. А ако са още по-умни, ще има няколко триъгълни операции, като по нареждане на Кремъл съответните типове ще бъдат финансирани през руски или близки до Русия български фирми. Ще станат съветници например, макар да не ми стига умът Румен Петков да речем по какво може да е съветник, освен по нощно пикане в градски фонтан. Е, добре, де, и по изкуството да се пият малки водки от сутринта е талантлив, човекът.
Но тези наистина не си струва да се обсъждат нашироко. За разлика от Иван Кръстев, който минава за политолог и го публикуват големи, макар предимно ляво либерални, европейски и американски издания. Кръстев отдавна е сгазил котето на приличието в занаята на политическия анализатор, но наскоро достигна своеобразен връх със статия във „Файненшъл таймс“, озаглавена „Западно-германско ли е бъдещето на Украйна“.
За онези, които се стряскат, веднага да отговоря – не, не е западно-германско, а е бъдещето на Обединена Германия. Умникът Иван Кръстев обаче не мисли така – или поне иска да мислим, че не мисли така, защото всъщност Путин не мисли така.
Кръстев манипулира публиката
и я води към уж собствената си теза, че идва време – и вече едва ли не дошло е – Западът да се споразумее с руския престъпник, като остави в лапите му окупираните части от Украйна, но „измъкне“ от него разрешение другите части на страната да „получат правото“ да станат член на НАТО.
Е-е-е-х, много мъка има по този свят, а Кръстев явно живее с нея. Питам обаче – ако бандити отвлекат децата му и поискат да задържат едното, а другото да върнат, той кое за коя цел ще избере. И също – ако Иван Кръстев е загрижен толкова за натовското бъдеще на Украйна, защо изобщо не го е грижа за украинското бъдеще на НАТО.
Какво, според Кръстев, трябва НАТО да се помоли на престъпника Путин, за да разреши той приемането на нови членове на Алианса ли? Ами когато скоро след това се отметне, както направи с договора, по който Украйна върна ядрените оръжия на Русия, а тя се писа гарант на нейната сигурност. Или както направи с всички международни договори, по които Русия е страна.
Путин си избърса задника с тях, Кръстев. Да не би да се е погрижил и за твоя, та му поддакваш?
А солидните западни издания, които доброволно публикуват тънките и умни размисли на този пишман анализатор, а дори вероятно му и плащат за тях, трябва да се засрамят от слепотата си.