Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Началото на мандата на правителството, начело с Николай Денков, започна с протести на „земеделци“, условният му край е съпроводен пак със същата процедура. Още тогава се знаеше кой стои зад „протестите“ – тъмните сили, чиито патрон е президентът Румен Радев. И сега пак същите
„патриотични“ среди мътят водата
на българското движение напред.
Неслучайно слагам думите „протести“ и „земеделци“ в кавички. Това е защото, първо, протестите не са истински, а изкуствено стимулирани. Добре, де, те хората пари винаги искат, но реалният подтекст е политически, целта на кукловодите е най-малкото поддържане на напрежение, а още по-добре - евентуално падане на кабинета „Денков“ и връщане към каскадната система от служебни правителства, чрез която президентът Румен Радев пак да управлява авторитарно страната. И второ, защото тъй наречените „земеделци“ и техните организации - които явно са толкова тъпи, че с блокадите на пътища сами настройват общественото мнение срещу себе си - всъщност нямат единни, а доста противоречиви интереси.
Така или иначе, както отдавна е известно, протести като този в ключови за страната моменти, са един от основните
инструменти на руската политика за България
Целта е да сме винаги в шах, да няма миг спокойствие в тази страна, да не може тя да си поеме нормален дъх, а винаги да е забъркана в каша. А кашата пък винаги да е на ръба да прерасне в нещо по-лошо и да има непредвидими – или предвидими, изгодни за Кремъл – последици. Не им омръзна да го правят, а на нас пък не ни омръзна да им се хващаме на елементарните въдици.
Не знам дали си спомняте, граждани, но в началото на прехода някаква чугунена Радка Налбантова, председател на Съюза на още неразританите тогава комунистически ТКЗС-та, нагло се закани да поведе 10 000 трактори и комбайни срещу студентските протести в София и изобщо срещу опитите да се смени системата. Една от целите, разбира се, беше българското земеделие да не премине от коловоза на глупавите и неефективни социалистически теории и практики към нормална пазарна икономика, защото тогава комунистите няма как да го цицат. Е, пак намериха начини да го правят и досега, но да не дълбаем в тази посока…..
Разликите между тогавашните и сегашните „земеделски“ протести обаче са най-малко две.
Първо, тогава „фермерите“, които още не знаеха, че са такива, бяха оборудвани с допотопни, грозни, червено боядисани български и руски машини, докато сега всички се кипрят по шосетата с новички, зелени и ефективни американски чудовища за обработка на земята.
Второ, тогава въпросната Радка Пиратка и нейната протестираща пасмина бяха откровена комунистическа направа. Те искаха просто да спрат развитието на България, а ако може – да го върнат назад. Сега нещата са по-сложни. Сегашните протестиращи хем служат на Румен Радев и руските интереси – независимо дали се сещат за това или не – хем не искат много да се късат от Запада, със сигурност знаят, че тогава паричните потоци ще секнат, а пазарите им – реални или потенциални - ще изчезнат.
Приликата обаче също боде очите – тогава тъмните сили искаха да спрат реформите и да ни върнат в безвремието – или анти-времието - сега искат същото.
В края на краищата обаче, при протестите в началото на мандата, премиерът Николай Денков со кротце и со благо, практически без никакъв кьотек, успя да се справи със забърканата „земеделска“ каша. Надявам се, ще се справи и сега, а така, с поемането на ротационния пост, Мария Габриел ще заработи в по-спокойна политическа среда.
Честно казано, отначало имах определени съмнения и не изпитвах особено доверие в качествата на Денков за премиерския пост – най-вече заради факта, че беше министър в цели три служебни правителства, назначени от Румен Радев, а това за мен си е направо черен етикет. Явно обаче
той е една от „грешките на /п/резидента“,
нещо, за което, вярвам, Радев сега се хапе отпред и отзад. Защото Денков за броените месеци, прекарани на премиерския пост, успя да свърши доста неща. При това – важни за България. При това – без да се стига до прекалено големи драми и сътресения както в самото управление, така и в страната изобщо.
Да, можем да броим за начало справянето му с онези първи земеделски протести. Но не е само това.
Денков, с академичния си подход, кротък нрав и спокойно говорене, успя до голяма степен да постави Румен Радев на подходящото за него място в политическия миманс. И го стори някак тихомълком, като просто пое премиерските си отговорности и започна да изпълнява премиерските си задължения. И Радев няма как да възрази, защото иначе ще трябва директно да се изправи срещу Конституцията, според която изпълнителната власт и основните решения за развитието на страната са на правителството.
Помним как Радев постоянно човъркаше ситуацията, като предизвикваше непрекъснати обществени скандали и чрез тях печелеше позиции срещу Борисов - но сега май не му останаха много възможности за подобни победи. Поне ако съдим по факта, че хвърля „земеделците“ за втори път в битка, въпреки че е ясно - този подход, след като не успя първия път, е обречен, че номерът няма да мине и сега.
Друга важна стъпка, която Николай Денков и неговият кабинет успяха да направят, е – пак без прекалено много драми – да обърнат нещата, свързани с българската помощ за Украйна. Което всъщност значи – да заздравят позициите на България в НАТО и ЕС, чрез очистване на моралното леке, нанесено върху ревера на България от думите и поведението на Румен Радев по-рано.
А какво да кажем за стъпката, която се отлагаше толкова години, че вече се превърна почти в мираж за всички нормални българи – влизането на страната в Шенген. Да, засега частично, само по въздух и вода, но разговорите продължават и процесът може би ще бъде завършен още в края на тази година. За целта само трябва да се реализира без проблеми ротацията в кабинета и да се гарантира приемственост на политиката между премиера Николай Денков и премиера Мария Габриел. Същото важи, впрочем, и за влизането на България в Еврозоната.
Тези две стъпки до голяма степен са сравними като положителен ефект със самото ни приемане в ЕС. Освен всички икономически, социални, образователни, културни и други ползи от Шенген и Еврозоната, които са видими, те означават и още нещо - че европейската интеграция на България е наистина необратима, че
руските лапи вече не могат да ни дръпнат назад в адския казан на Москва,
колкото и да опитват.
Изключително важни са също стъпките, които правителството, начело с Николай Денков, през не многото месеци, докато управлява, предприе по отношение на енергетиката, превъоръжаването на армията, подобряването на икономическия и социалния климат в страната. Да не забравяме и някои – засега още плахи и частични, но важни – действия, свързани с противопоставянето на руската хибридна война срещу България, Европа и света.
За мен едно от най-странните неща в тази ситуация е колко малко подкрепа Николай Денков получи всъщност от собствените си хора – ПП и ДБ. Кога в труден момент излязоха да го защитят Кирил Петков и Асен Василев, Христо Иванов или Атанас Атанасов? Кога? Може да е имало такива случаи, но, щом не съм ги запомнил, значи защитата им е била вяла и недотам адекватна. А Денков определено имаше и има нужда от подкрепа за добрите си действия.
Всъщност, надеждата у нормалните хора в България засега е тези добри действия да намерят естествено продължение след ротацията в „сглобката“. За целта процесът трябва да премине доста по-гладко, отколкото се очертава, особено с тъпия и безсмислен спор за това кой да вземе Външно министерство.
Не разбирам защо се нагнетява подобно напрежение, след като нещата са предварително договорени. А има и още нещо особено важно – тази ротация може да е първа, но се надяваме да не е последна, тоест, след броени месеци може упражнението да се повтори. Какво, тогава пак ли ще имаме търкания за глупости и ще дадем повод на Румен Радев да потрива доволно ръце и да чака „сглобката“ само да се разглоби, за да ни поведе той пак през поредица безсмислени избори и антиконституционното си управление чрез некадърни служебни правителства.
Аз гласувам да не му причиняваме тази радост.