Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Енергетици и миньори протестират.
Няма да питам защо, обратно, ще кажа, че това не е новина – и не защото в сектора няма проблеми, напротив. Проблеми има и те са толкова много и толкова преплетени като свински черва, че е трудно да се разплетат и да се види кое е първо, кое – второ, съответно – как да се решат нещата.
Проблемите са трупани още от комунистическо време, когато беше съвършено лесно да се субсидира постоянно една група хора с парите на всички останали данъкоплатци. В нереална икономика, където не властват правилата на истинската частна собственост и пазарните принципи, държавният бюджет е съвършено имагинерно понятие, което се разтяга като дъвка и от общия джоб изключително щедро да се „дава“ на три вида хора – онези, които са по върховете на системата и всъщност са самата система, онези, които пазят системата и онези, които биха могли да я бутнат, ако се ядосат, че не им се дава достатъчно.
Поради характера на миньорската работа и свързаната с нея енергетика, в тези сектори са струпани „хиляди, маса, народ“, които „миришат на лук и вкиснато“, както ги определят комунистическите поети, но ако започнат да гледат като бичета изотдолу, могат да предизвикат проблеми. Затова и онази система беше особено щедра към тях.
След промените пък синдикатите се набутаха в тези сектори и започнаха да
смучат позиции, привилегии и пари
с подкрепата на хората в тях. А, както сочи световният опит, синдикатите сами по себе си са полу или изцяло мафиотски организации, създадени с цел рекет и изнудване на обществото. В допълнение пък, специално българските синдикати, са изцяло левичарски настроени, а върхушката им е свързана с мафиотски партии като БСП и пълна с агенти на влияние от страна на най-тъмните сили.
Тук трябва задължително да се прибави и нерешителното, колебливо или откровено манипулативно отношение на практика на всички български правителства по време на прехода към миньори и енергетици. Вместо да се вземат и изпълняват последователно стратегически решения, в тези сектори постоянно се запушваха дупки. Някои управляващи вероятно наистина не знаеха какво да правят и не правеха нищо или правеха глупости. Други се сблъскваха с тях, но като видят, че онези „хиляди, маса, народ“ ще ги бутнат, се отдръпваха и водеха конюнктурна политика – което при толкова натрупани проблеми е пагубно, защото трупа още. Трети съзнателно създаваха колкото може по-големи каши, за да наловят колкото може повече финансова и политическа риба в мътната миньорска вода.
Съвсем не на последно място, обратно – в основата, стои и въпросът за относително примитивния характер на миньорската работа като работа, особено на фона на новите технологии. Има огромно противоречие между съвременните енергийни технологии, плюс разумните екологични изисквания, не само с начина на добив, но и изобщо със самия продукт на този вид миньорския труд – въглищата. Като енергиен източник, те са истински енергиен динозавър и абсолютно непоносим вече замърсител. Да, през 19 век именно с помощта на въглищата се ражда и развива Индустриалната епоха, но сега живеем в Информационния 21 век. А това, че хиляди хора са мамени десетилетия наред за бъдещето на този сектор и вярват в това химерично бъдеще, е до голяма степен проблем и на самите тези хиляди хора. В края на краищата, никой няма оправдание за това, че не разбира какво става наоколо, особено когато животът и съдбата, включително на семейството му, зависят от подобно разбиране.
Така де, само нахвърлям някои най-общи щрихи, свързани с проблема, който доведе до безумни блокади на български пътища и нагло препятстване на хора и товари да се движат свободно из една свободна страна.
Но това не е всичко. Днес миньори и енергетици протестират по шосетата и това не е новина, защото протестът им не е в основната си част свързан със споменатите проблеми, те са само повод, така да се каже, хората да бъдат пак излъгани и извадени на пътя. В огромна степен
протестът е политически, не синдикален
И доказателствата са много, но ще спомена само едно – протестиращите уж поставят искания, но, щом биват поканени, отказват да отидат на директен разговор с премиера, за да ги обсъдят. В нормалния свят това се нарича рекет. В ненормален свят като българския, засега май, поне публично, никой не го нарича така, а би трябвало, защото само ако назоваваме нещата с истинските им имена, ще си отворим път да се справим с проблемите.
Истината е, че тези протестиращи, независимо дали всеки от тях поотделно го съзнава или не, са част от вълната на
съпротива срещу проевропейското правителство
Денков – Габриел, надигната и тласкана вече няколко месеца от най-тъмните проруски сили в България.
Изброяването им в случая трябва да започне от президента Румен Радев и неговото – трябва да признаем – доста силното „невидимо“ влияние, което има из цялата страна. Трябва да минем, разбира се, през БСП и останалите левичарски крилца и перца, отскубнали се през годините от партията любима. Да не забравяме също фашизираната, видиотена и откровено проруска партия „Възраждане“, която по един или друг начин винаги си бута гагата, където може да се създадат още и още проблеми. А няма как да не стигнем и до всички онези „енергийни експерти“, „минни специалисти“, синдикални „консултанти“ с мирис на повече или по-малко бивши ченгета, които от десетилетия неуморно създават проблеми, вместо да ги решават и покрай това лапат неуморно - защото после отново биват наети да решат проблемите, които са създали.
Няма какво да се лъжем, граждани, няма какво да мажем – ако протестиращите бутнат сегашното правителство, те би трябвало да са наясно, че ще останат с голям и мръсен пръст в уста, защото в България
отново ще настъпи хаос,
който може да продължи още години. Президентът пак ще вземе властта и ще им даде щедри обещания, които нито има намерение, нито възможност да изпълни. В страната няма да има адекватно правителство, което да се заеме и да изработи стратегическо решение на проблемите, като на първо време удовлетвори, поне частично, миньорските искания. В страната няма да има работещ Парламент, който да реши съществуващите сложни казуси, свързани с разминаванията между международно и българско законодателство в сектора. Няма да има нищо такова, няма да има дори кой да запуши, макар временно най-дълбоките и опасни дупки.
Така че лесно предвидимият резултат е следният - миньори и енергетици ще се гръмнат сами в крака, на резултата от техните действия ще се радват само тъмните сили в България, които дърпат конците на синдикалните лидери за безумни действия. И също тъмните сили в Русия, които дърпат конците на тъмните сили в България в руска полза и за руския интерес.
Толкоз. Няма какво повече да дрънкаме по темата.