Какво се случва, когато един млад човек се разрови в архивите на Държавна сигурност? Какви тайни ще открие за собственото си семейство? Кога от "червено" става "твърде червено". Това са въпроси, на които младата режисьорка Божина Панайотова търси отговор в едноименния си биографичен филм ("Червено, твърде червено"), който бе представен миналата седмица. След 25 години отсъствие Божина се връща в България с камера в ръка и едно съмнение: ами ако родителите й са сътрудничили на Държавна сигурност?
Ето разказа за нея и за филма й, който излъчи бТВ в предаването "120 минути".
***
Алена червена връзка – за това мечтае 8-годишната Божина Панайотова малко преди падането на режима. Вместо това след промените семейството й заминава да живее във Франция. Баща й е художник, а майка й преподавател по литература. Никога не сложената пионерска връзка обаче остава носталгичен спомен у Божина. След като завършва кинорежисура в академия "Ла Фемис" в Париж, решава да се върне да поживее в България, където да заснеме документален филм.
Връща се в България през 2013 година, няколко дни след началото на протестите срещу кабинета Орешарски, спомнян си Божина.
„Това всъщност повлия на целия ми проект и на всичко, защото аз бях решила да дойда, да поживея тук, не знаех колко време и да снимам нещо като дневник".
Постоянното скандиране на лозунга „червени боклуци” по време на протестите събужда у нея много спомени и въпроси.
„Изведнъж нещо у мен се пречупи, в смисъл, че аз имам чувството, че да идвам от семейство, което самата аз винаги съм си казвала: "Ами да, ние сме били червени, аз съм червена", но изведнъж започнах да си задавам въпроса дали тази носталгия не е някакъв филтър, който ми пречи да виждам някои неща. И след това стана по-конкретно, с по-конкретни въпроси, около моето семейство и Държавна сигурност и как е възможно да не сме се сблъскали по никакъв начин, около нас да няма хора, които да са били репресирани”.
Всички тези въпроси, които започва да си задава, променят идеята й за видео дневник и я превръщат във филм, отговарящ на сериозни въпроси, а в центъра се заформя сериозен семеен конфликт. Камери за наблюдение, фотоапарати, записи на разговори. Така започва разследването на Божина и въпроса, който я мъчи – имат ли родителите й нещо общо с Държавна сигурност?
– Оригиналното заглавие на филма същност е "Виждам червено". Кога започна да виждаш червено?
– То понеже на френски "виждам червено", означава… има един преносен смисъл, който е "ядосвам се", в смисъл емоцията изведнъж става прекалено силна. Та кога започнах да виждам червено? Непрекъснато, то във филма моя образ, понеже аз съм също част от филма не само като режисьор, който гледа отстрани на нещата, но и съм като образ във филма. И в този момент по време на снимките доста крайно действах и изпаднах в едни такива състояния, най-вече с нашите, защото то стана доста сериозна криза.
– Как изобщо се запита дали родителите ти имат нещо общо с ДС?
– Аз нямаше сигурно толкова директно да си задам въпроса – Абе, всъщност това дали няма нещо общо с ДС, ако моят инструктор по шофиране, защото аз бях решила да изкарам шофьорска книжка. Реших да заснема курса, мислех, че това е един непознат човек и може да се получи нещо интересно. И всъщност, разказвайки му за това, което са правили в случая моите баба и дядо, и той съвсем така спонтанно каза, все едно нищо особено не ми каза: "Ми да, те са били много вътре в системата", и от там аз започнах някак си много конкретно да се питам. Някак си, че един човек, който дори не ме познава, за него е толкова очевидно, че всъщност ние и моето семейство за него сме били част от тази система и какво означава това”.
След като Божина започва да записва собствените си родители, наяве излизат куп неудобни въпроси, много неизказани истини и добре заровени стари тайни.
„По време на снимките, баща ми казваше, ти действаш много екстремно. Много силен момент е, когато той ми каза, че му приличам на Павлик Морозов, който е едно пионерче, руско, което предава родителите си в името на комунизма. Не се знае дали е истина или легенда тази история, но той ми каза: "Ти ми приличаш на Павлик Морозов". Ти си готова да предадеш собствените си родители в името на някаква измислена истина.
След сериозна семейна криза, на големия екран все пак се появява филма "Червено, твърде червено", който бе селектиран в тазгодишното издание на „Берлинаре”. Но какво й е коствало да направи филм, в който разкрива собственото си семейство на показ?
„Костваше ми много сериозни трудности с нашите, много дълго време след снимките, най-вече майка ми не искаше да правя филма, каза ми: „Ок, аз ти забранявам да го правиш това нещо!”. Значи аз го снимах преди няколко години, ние не си говорихме дълго време, след което отново всяка една от нас мина някакъв път. Аз също осъзнах до какви крайности съм стигнала и защо някак си открих това тоталитарно, където и в мен може би го има. С което някак си действам като малко войниче, което в името на истината и киното е готово на всичко”.
След сериозни открития и конфликтът между нея и родителите й, който започва да губи контрол, филмът спира.
„Всъщност, освен това, което се случи с нашите около снимките, аз в последствие забременях и ми се роди дете, и това по време на монтажа много силно ми въздейства, защото започнах да си казвам ок, това дете след няколко години, той ще започне да прави същото с мен. И наистина това чувство, че не си безгрешен и кой може да те съди. Това нещо много се нюансира и затова моят подход и моята позиция в този филм силно ги поставям под въпрос.”
След година, в която с майка й не си говорят, филмът вече е факт, а историята не спира дотук. Предстои да излезе автобиографичната книга на майката на Божина, която решава да разкаже историята през собствения си поглед.