На 60 км северно от Варна се намира дългият и тесен нос Калиакра. Той е вдаден на 2 км в морето и е ограден с отвесни стометрови пропасти. Това прави полуострова удобен за укрепяване и стратегическа точка за отбрана на крайбрежието. Образуваният от носа залив пък е добре пригоден за пристанище и е чудесно убежище при буря за плаващите край него кораби. Съвременният облик на Калиакра и живописното местоположение отдавна са го превърнали в любимо място за туристи и летовници.
Първото укрепено селище тук е от IV в.пр.Хр. и се е наричало Тиризис на името на местно тракийско племе. По-късно крепостта е описана от античния географ Страбон, който определя тук седалището на известния пълководец на Александър Велики, Лизимах. По думите на летописеца той криел в пещерите на носа огромни богатства, донесени от походите в Персия. Към II в. пр.Хр. навътре в сушата е построена втора крепостна стена. Вече в римската епоха (I-III в.) старото тракийско укрепление е отново разширено. През 341-342 г. стените са засилени с цилиндрични кули, а във втората половина на IV в. е построен трети крепостен зид с дебелина близо 3 м и височина до 10 м.
Според историка Хиерокъл, през V-VI в. селището на носа носи името Акре и е сред 15-те града на провинция Скития. Крепостта е между първите, които посрещат варварските нашествия. В началото на VII в. животът навлиза в известен упадък, но вече към Х в. се срещат наименованията Татрасида и Тетрасиада.
За първи път името Калиакра е употребено в морската карта, направена от италианеца Пиетро Весконте в 1318 г. Думата произлиза от гръцки език и означава "красив нос". През същото столетие немският рицар Ханс Шилтбергер използва името Калацерка ("добрите обръчи от стени"), намеквайки за трите здрави укрепителни пояса на Калиакра. Именно тези мощни фортификационни съоръжения карат българските боляри Балик и Добротица да превърнат във втората половина на ХIV в. крепостта в столица на тяхното самостоятелно Добруджанско деспотство. То обхваща североизточните области на старото Българско царство. Историческите данни свидетелстват, че Калиакра тогава е богат средновековен град, а владетелите му секат собствени монети.
Калиакра е една от последните български твърдини, която през 1393-1394 г. пада под османска власт. Лъч на надежда се появява през 1444 г., когато кръстоносната армия на полския крал Владислав Ягело отвоюва крепостта за няколко дни. След тези събития там е настанен османски гарнизон, който остава до Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.
Резултатите от археологическите проучвания създадоха отлична картина на вековния живот върху скалистия полуостров. Те започват още от 60-те години на миналия век. В продължение на десетилетия тук работят учените Георги Джингов, Мария Йосифова, Анна Балканска и др. За тези години са открити останки от крепостните стени на града, водопровода и средновековната деспотска резиденция. Също така са разкопани множество християнски некрополи от различни исторически епохи. След дълго прекъсване археологическите разкопки бяха подновени през 2004 г. И веднага показаха, че Калиакра крие още много тайни. Сега те се провеждат под ръководството на ст.н.с. д-р Бони Петрунова. През 2008 година нейният екип установи, че количеството на находките след VII в. се увеличава значително, което сериозно поставя под съмнение изказаната преди теза, че прабългарите не са обитавали Калиакра. При една от врязаните в материковата скала гробници е проучена огромна култова яма, в която са открити следи от магически ритуали. Очевидно там на боговете е принесен в жертва бик, на чийто врат е бил закачен специално направен бронзов звънец. В пряка връзка с ямата е разкрито частично и скално съоръжение. То представлява огромна абсида, ориентирана на изток. Възможно е да става дума за част от църква, врязана в скалата. Ако това предположение се потвърди, то църквата може да се свърже с богатия средновековен некропол, в който през 2007 година беше открит гроб на млада българска аристократка с великолепна златна диадема.
През 2008 г. непосредствено на стръмния западен бряг пред добре известната порта на Калиакра беше разчистена скална площадка с вдълбани в нея малки правоъгълни басейни и улеи. Археолозите откриха и част от скалата, която се е отчупила и се е смъкнала по ската към морето. В момента се работи върху графична и 3D възстановка на съоръжението. Вероятно това е тракийско светилище, посветено на едно от върховните тракийски божества, Залмоксис. Мястото му пред крепостните стени на Тиризис, елинистическия град, предшествал Калиакра, го свързва с тракийския период на крепостта.
Все още обаче не са обследвани многобройните пещери, с които са изпъстрени стръмните склонове на Калиакра. А се смята, че именно там са укрити част от съкровищата на Лизимах, генерала на Александър Велики, през 323 г. И вероятно това ще бъде една от предстоящите задачи пред екипа на Бони Петрунова. Представянето на книгата ще започне в 16:30 ч.