„За зла участ нашата история непрекъснато страда от политиката, а нашата политика се върти и аз не знам кога ще спре да се върти, защото поради това, че влязохме в социалистическия лагер, се укриха неща, свързани с миналото, с отношенията на Румъния, на Сърбия към България. Те се укриха по същия начин, както сега се укриват пък други неща. И най-важното, което се укрива сега е, че след всяка война Великите сили и най-вече двете западни империи, английската и френската, подкокоросвани от нашите балкански съседи, отнемаха непрекъснато земи от България. Аз мисля, че ние ще имаме истинска история, когато започнем да мислим със собствените си глави, престанем да нагаждаме нашата история към ситуацията в момента и огледаме цялата ни история такава, каквато е била, за да разберат нашите деца как е страдал българския народ през различните епохи.“, казва изследователят на българската история Петър Добрев. Днес той гостува на Кънчо Кожухаров в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история".
„Емисари на френския крал Людвик XIV (през XVII век, б.р.) отиват към Влашко и му докладват: „Тук живеят власите - един наш братски народ и трябва да ги подкрепим всячески“. Власите са живеели тогава най-вече в планините в Карпатите. Те са пастири, овчари. Докато българите са живели долу в равнината и са обработвали земята. Френският крал се въодушевява от това, че там живее техен корен и той финансира да се създадат учебници на влашки език. Влашките князе въвеждат тези учебници като задължителни за цялото население, като доминиращо все още е българското население. А и богослужението е било на старобългарски език в църквите. Въвежда се учебниците, но т.к. българинът много обича децата му да се образовани и да прогресират в държавната администрация, всички българи пращат си децата на влашките училища и така постепенно тази огромна маса от българи, това абсолютно е изчезнало от нашата история, тази огромна маса от българи е претопена. Да сте видели един ред написан за това в българската история, че някога отвъд Дунава е имало българи? [..]. По-късно в Македония се разиграва същото. Правят се изкуствено учебници под диктовката на Тито, напълват се със сръбски думи и почва асимилация на народа. Така че това с Македония вече е втория експеримент на част от българския народ и ние винаги трябва да съжаляваме за многото асимилирани наши сънародници край България.“, разказва изследователят.
По силата на Букурещкия договор за мир от 1913 г. Южна Добруджа става част от Румъния. „Всички мъже, годни да носят оръжие Румъния ги обира и ги изпращат в концентрационни лагери в Бесарабия. Така че първите концентрационни лагери са създадени от румънците в Бесарабия. Това малцина го знаят. От селото на моя роден дядо, с. Зимница, Добричко се връщат от лагера само трима души - моят дядо, братовчед му и още един. И се връщат, защото успели да избягат от лагера, а всичко друго, всички селяни от това село, включително от другите села, умират от тиф в тези концентрационни лагери. И ще ви кажа и друго. С каква наглост, с какво насилие е вършено това. Отиват, обират хората от нивите дори. Те са на нивите, искат да приберат конете „Не, нямаш нужда от коне. Качвай се. Там, където отиваш нямаш нужда от коне.“ Това е жестока работа Това е първия геноцид извършен над българите през XX век.“, разказва Петър Добрев за белязаните с кървав знак врати на добруджанците в села като Гарван, Попина, Конак.
Целият интересен разговор на Кънчо Кожухаров с Петър Добрев гледайте във видеото: