Причината за предприетата мярка е, че при запори заради дългове, искане за несъстоятелност или съдебни спорове често се оказвало, че съпругите на търговците оспорвали в съда актове и не искали да се разделят с вещи или имоти. Те не знаели, че имуществото е част от това на фирмата.
Според Данъчнопроцесуалния кодекс едноличните търговци отговарят и с личната си собственост за дългове на дружеството си. Банки и лизингови дружества отдавна са въвели попълването на специални декларации, според които съдружници и съсобственици обещават да отговарят и с личното си имущество при ипотека или лизинг.
Според тълкуванието на данъчните вещите, които стават част от имуществото на фирмата, могат да са както придобити преди брака, така и по време на него и затова се водят семейна съсобственост. За вторите се иска нотариално заверена декларация за съгласие от другия съпруг, че може имот, кола или друга ценна вещ да влезе в балансите на фирмата. Вещите, снабдени с такива декларации, се завеждат в счетоводството с протокол и документи , които доказват цената на тяхното придобиване.
Ако двойката се раздели, а фирмата остане да работи, също има процедура, по която влезлият в балансите имот или вещ да бъде изваден. Това според указанието става чрез продажба - от фирмата към половинката, която ще я получи обратно. При тази продажба има доход, който се вписва в данъчната декларация и става облагаем. Според указанието той се пресмята на базата на маржа между пазарната цена към момента на продажбата и документално доказаната цена при нейното придобиване.
Според данъчни експерти често имало спорове около цената, като при „културните" разводи тя се пишела равна на тази при покупката, за да няма доход за облагане.