"Инерцията в мисленето ни се промени, както и сред обществеността. Точно сега не виждам ползи от влизане в еврозоната, само разходи", мотивира решението на кабинета финансовият министър Симеон Дянков.
"Обществеността с право иска да знае кой ще трябва да спасяваме, когато се присъединим? Твърде рисковано е за нас, а и не е сигурно какви са правилата и какви вероятно ще бъдат след една или две години", допълва той.
България е поредната страна, водеща предпазлива фискална политика, чийто ентусиазъм за еврото се охлади, отбелязва в. "Уолстрийт джърнъл", споменавайки за Литва и Латвия.
Миналата седмица премиерът на Литва заяви, че страната му ще се присъедини към единната валута, когато "Европа е готова". Преди това и премиерът на Латвия заяви, че правителството, ще обмисли графика за присъединяване през пролетта на 2013 година.
Агенциите припомнят, че България е получила похвали за успешното намаляване на бюджетния си дефицит до 2,1 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2011 година чрез понижаване на заплатите и пенсиите. Икономиката е стабилизирана с валутен борд, заради който правителството трябва да води затегната политика.
След три години на строги фискални мерки София вече покрива всички критерии за влизане във валутно-курсовия механизъм (ERM), последния етап преди приемане на еврото, се посочва също в публикацията.
Премиерът Бойко Борисов обаче заяви, че опасенията са подсилени от нарастващите спорове между хората, определящи политиката, някои от които подкрепят призива на Германия да се отдаде предимство на фискалната дисциплина пред икономическия растеж, а други искат по-експанзионистична политика, допълва вестникът.
"Сигурен съм, че сега ще наблюдаваме задълбочаващото се разделение в Европа, тъй като много правителства не са готови да преглътнат трудните решения, които трябва да вземат. Прилича на разглезено дете, което не иска да отиде на зъболекар, за да оправи развалените си зъби, въпреки че манипулацията е необходима", посочва Борисов.