Христо Слави Рачев
Още дълго време ще има да бършем червени сополи. И сменяме кафяви памперси. В България насилници готови да изнасилят демокрацията – ще има винаги. Демокрацията тук е определено травеститна, ту размахва някаква мъжественост или покачена на токчета, люлее обещаващо ханш. Параметрите и са динамични, трудни, както прогнозите за времето, нашите влюбвания и разлюбвания. Тя е силно летлива, ефирна и бих казал – сексапилна. Когато едно общество си позволи да приеме демокрацията, удоволствието да си жив нараства до неподозирани граници. Всичко изглежда достъпно и справедливо. Тя допуска сладострастието, свободната любов, правото да изговаряш глупости, да поучаваш другите…а те, въобще да не те слушат. Демокрацията е снизходителна към дарените с еротично въображение, плътските канали, еднополовите бракове и онези, които опитват шведски тройки, еротични комбинации и пермутации. Потиснатите фантазират, от село знаят всичко за животинската любов и нищо за любовната игра, мнозина остават разочаровани,
но всички са свободни и щастливи в правото си на избор
Във всеки случай демокрацията, е и цикъл. Пристига, настанява се, идват нови поколения, които се опитват, възстановят кодираните инстинкти в човека-звяр и ако нещо се обърка с образователните системи, религиозните догми, тогава демокрацията бива жестоко изнасилена. Нейните поддръжници ще бъдат чевръсто декапитирани, отровени, разстреляни в гръб /днес 84 г. от избитите полски офицери в Катинската гора/ - чак тогава всички разбират, че властта е превзета от путиноиди. Вид безсрамни политически въшки. Но е отчайващо късно. Светът е пълен с тях. От демокрацията не остава и следа. Всички са настъпили огромното биволско лайно. Милионите негласували умници, проспалите и импотентни политици са изненадани. Не са искали, нито очаквали този ужас. Все още не разбират собствения си принос в настъпващия кошмар. Тоталът пристига на вериги, хвърчи кал, медиите повтарят като издраскана грамофонна плоча едно и също. Вече всичко е забранено. Щракат белезници. В килиите пърдят нещастници, които са очаквали постове, но сега са здраво залостени.
Простакът придобива сила. Фанатикът е мяра. Глупакът еталон. Ще се кланяме на психопат, ще се страхуваме за живота си, придобитото имущество. Идва времето на тайните епистоларни доноси, всеки срещу всеки. Вж. Русия. Сега и отровите са по-отровни, оръжията по-скорострелни и феминизираните медии по-развратни. В България, никой не усеща,
че всеки момент демокрацията ще изпищи
и може да изчезне на минутата. Има страни, в които демокрацията никога “няма да им стъпи”. Тук комунисти и възраждане /червените сополи и фашизоидното къко/ са като скачени съдове с фронтовата линия в Украйна. Всеки метър заграбена територия, налива кръв и мекониум /детска диария/ в главите им. Демократично е, демокрацията да мине курс по самозащита. Да блокира навреме партии, благи гласове от Поволжието, които работят в интерес на чужда държава. Волгин е редно да има частен канал, финансиран от Русия. Но не, в България сме принудени да плащаме на този негодник да ругае Европейския съюз, НАТО, единствения останал шанс на България да оцелее. От Дианабад Митрофанова се смее гърлено – ха, хе, сами си плащат на нашите кадри. Какво ли прави още превтасалия Кошлуков в БНТ. Слухти за президентска директива, анимира и кастрира новини. Българската демокрация е от вида южняшка красавица, напъпила, бюстифицирана, дашна, но е време да научи някои прости хватки за самозащита. Да рита с крака. Да бие шамари. Ловко да посяга и захваща скротума на насилника с явното намерение да го изтръгне заедно с атрибутите. Уроците, скъпи депутета /така ги наричахме, когато дежурихме в парламента/, уроците научете, резултатите покажете, спрете негодниците, докато можете. Каква ирония, не знаете как да опазите демокрацията, тогава ще се насладите на магическия кадър да наблюдавате как се търкалят собствените ви глави с вече склопени очи. Всяка революция, без изключение, първо изяжда полезните идиоти, за да освободят място на вечните апаратчици. Мисля, че
в България прожектираме калпаво копие на демокрация
Сякаш е драно от котки, безфокусно, неясно, както ретро глупостите, които излива БНТ върху главите ни, чува се дюдюкане…Нашенските кописти на вносна демокрация не разбират, че тук няма узрял народ да сътвори демократично общество. Никога няма да го кажат на глас. Атанас Семов, мамин и бащин карирерист, тръска рамене и ласкае народа, докато се катери нагоре…Всъщност ни лъже в очите.
Каквото е имало тук, е прогонено, разстреляно, изплашено до смърт. Българската демокрация е придобила вид и лице на развратна жена със силиконови джуки - аналог на полов орган, многозначително имплантиран на лицето ѝ. С подобна задна мисъл в древен Египет е измислено червилото за устни. Внимание, ерогенна зона! В провинцията застрашително растат някакви архетипове, колективно неосъзнати, средновековни първосигнални хора, които се палят като суха слама, други блуждаят с мъртви очи. Опитваме някаква генерична демокрация с надежда евтиното да не излезе по-скъпо. Преживяваме живота си в държава, където всичко наоколо е имитация; филми, литература, дебати, ебати, правораздаване, контрол, сутрешни тв паникьори... Цапотене с претенция за изкуство на възможното. Надеждата, че може би ще живеем по-добре в абстрактния свят на самозаблудите, пародиите на законност, ред и дисциплина, някакъв магически социализъм, придошъл от страниците на Чевенгур, е отчаяна самозаблуда. Свръх тежките ни политически мъже /малко мъжко…/ са подходящите партньори на всяка джукестата демокрация. Взаимно се харесват, но ухажването им е противно. Нито сглобка, нито разглобка ще помогнат. Животоспасяваща помощ може да пристигне и пристига единствено от Европейския съюз. Защита на дирника ни, неизбежно обърнат към агресивна Русия, пак оттам. Постигнахме по-висок стандарт заради Европа. Територията ни вече е с по-голяма стойност от поселението.
П.П. И в затворите има веселие, смях и закачки. И Плотски-Поцелуев току се мерне на екрана. Сглобка ще има. Не искаме да се онождат, а по-често да се спохождат и спогаждат. Ако не успеят, значи затъваме още. Който не харесва само констатации, а търси път, да напише тук как се постига благоденствие с народ, който краде, кара пиян, гласува за Радев, брани чужди монументи, друса хороводни бутове и вее чужди знамена. Как? Чухте ме, как!? Как да посадим лимони в Тайгата и се надяваме на любов към ближния от руската душа. Кажете ми как, за да се зарадвам извънмерно и не успея с един флик-флак да падна на главата си, поне едно циганско колело да направя.