Добрата новина е, че поне на този етап проектът "Белене" беше спрян миналата година веднъж завинаги. Но не толкова добрата новина е, че сега опитите са да направим нещо подобно като "Белене" като схема на дългогодишен проект. В него обаче ще се похарчат само пари, без да имаме краен резултат, което го прави началото на едно "Белене 2.0".
Тази позиция изрази в ефира на БНР Георги Стефанов - експерт по климат, енергия и зелени политики, който коментира избора на изпълнител за новите мощности на АЕЦ "Козлодуй", превръщайки ядрената енергетика в поредната скандална сюжетна линия на управлението. Преди дни депутатите влязоха в остър спор, продължил близо 3 часа за това кой може да строи новите мощности в АЕЦ "Козлодуй".
Няма частни проекти, винаги правителствата дават парите. Когато се направи една проста сметка, става ясно, че едни при 14-15 години изграждане цената на киловат часа електроенергия ще бъде двойно по-висока от другите източници на енергия, или 4 пъти по-висока от най-евтините, аргументира се експертът.
Той потвърди тезата, че ядрената енергетика ни предоставя непрекъсната електрическа енергия. Но подчерта, че слънцето го прави за 1/4 от годишното производство. Вятърът може би за половината. ВЕЦ-ът за 2/3 от годината. Но има вече технологично решение по това направление - т.нар. базова енергия, и това е геотермалната енергия, обясни Стефанов.
По думите му топлината на земните недра е ресурсът. Геотермална енергия се използва от 100 години, това не е нова наука или технология. През 80-те години България е имала 3 геотермални централи. Топлина на дълбоко, в недрата, има навсякъде, въпросът е на каква дълбочина е, защото това е скъпата част на всеки такъв проект, обясни той.
Според експерта геотермалната енергия е много ефективна, защото тя може да произвежда електрическа енергия, топлинна енергия и охлаждане.
"Тя е 3 в 1 като технология, изгражда се за 3 пъти по-кратко време от АЕЦ и предоставя почти същото количество енергия като процент. Това я прави двойно по-ефективна от всеки друг възобновяем източник и почти същата като ефективност като АЕЦ. Когато имаме цената - два пъти по-евтина, тук си задаваме въпроса - защо трябва да правим АЕЦ мощности. Потенциалът на България е известен и той е висок - с нашето богатство от топли води ние със сигурност имаме високи температури на малка дълбочина", коментира Стефанов и уточни, че имаме много сондажи в България, където се правят стандартни замервания.
Той смята, че изграждането на една мощност трябва да се гледа така: колко пари ни трябват, колко пари ще спечелим и след това колко пари ще платим за обезвреждането, когато се затвори АЕЦ-а и за поддържането на ядрените отпадъци".
На финала идват и алтернативите, категоричен бе експертът. Според него вече трябва да говорим за диверсифициране на възобновяемите енергийни източници.
"Ще ни се наложи поне още 50 години да използваме ядрената енергия, но трябва ли България да го прави по един такъв начин, когато това ще ни струва най-скъпо", попита той.