Езикът на родните политици се определя от три неща - идеята,
партията, господаря
У нас добрият политик никога не казва нищо, за да може после да прави каквото си ще, а не каквото е казал
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Напоследък все повече забелязвам, че на политиците все по-малко им се разбира какво говорят.
Не, че аз не ги разбирам – разбирам ги, защото внимавам. И защото съм им свикнал на глупостите от десетилетия. Пък и знам свинските им очички накъде гледат, докато езикът им се мотае из устата и брътви. Но те са достигнали вече такова ниво на съвършенство, че, щом се чуят отстрани, не само не се разбират сами, а и остават възхитени от факта, че са толкова словесно непроницаеми за когото и да било.
Така си е, за разлика от нормалния европейски свят, в който политиците говорят ясно и открито обсъждат всеки проблем, в България, както във всяка източна сатрапия, добрият политик, чрез умело практикуване на витиевати фрази, никога не казва нищо, за да може после да прави каквото си ще, а не каквото е казал.
Тук се смята, че да говориш нормално е неприлично. Първо, защото трябва да демонстрираш, че ти самият не си толкова прост, та да говориш просто, като можеш сложно. Второ, не трябва да обиждаш хората, че са тъпи, като им обясняваш - те и без това си знаят какво иска вождът да им каже. Трето, онези, които не знаят какво вождът иска да им каже, изобщо не заслужават да го научат. Или заслужават да го научат по трудния начин.
Освен този общ, тотално сбъркан подход, езикът на българските политици има много специфики, определяни главно от три неща - идеята, партията, господаря.
Онзи ден например лидерът на БСП Сергей Станишев излезе с ясна и категорична идея по най-актуалната българска и европейска предизборна тема – руската агресия в Украйна. Направи го по празниците, сигурно за да чуят по-малко хора
какви ги дрънка Станишев
„Деескалацията на украинската криза е задължително условие за намиране на трайно и мирно решение” – рече той. Преведено на човешки, това означава - „намаляването на напрежението е главно условие за намаляване на напрежението”.
Кратко и ясно. И категорично, нали?
После Станишев добави и позицията на партията си, като каза, че виждането на БСП по въпроса за Украйна ни на йота не е мръднало отпреди два месеца. Ама аз поне доколкото си спомням, преди два месеца позицията на БСП беше, че партията ще има позиция след два месеца, когато нещата се поизяснят.
Третият принос в изказването на Станишев е към московския му господар. „България е против икономическите санкции срещу Русия” – изтъпани се в цял ръст тоз` титан на социализъма пред амбразурата с европейската картечница, която стреля срещу Русия. Е, вярно, засега стреля с халосни, но добре знае другарят Станишев, че това бързо може да се промени и той лично трябва навреме да отработи поне част от дълга си към другаря Путин, защото може да стане късно и другарят Путин да се обърне за по-искрена и ефективна помощ към другаря Първанов.
Да отиде при конкуренцията, моля ви се!
Доколкото това, освен за него лично, би било пагубно за просперитета и европейското бъдеще на България, другарят Станишев не може да го допусне, така че напоследък той се разчеква от политически еквилибристики – някак трябва хем да спечели европейските избори, хем да изкара България от Европа и да я вкара в Евразия; хем трябва да остане начело на БСП, като се противопостави на Брюксел, хем да си бъде начело на ПЕС, като се направи, че се противопоставя на Кремъл; хем трябва да не го бият братушките заради лигавите му европейски наклонности, хем да не го бият европейците като откровен руски троянски кон.
Виж, пред другаря Волен Сидеров подобни дилеми не стоят. При него нещата са съвършено прости и ясни - нищо, че той също не иска на никого да ги обясни просто и ясно. След като, без да му пука за елементарното приличие, чест и достойнство, той направи гафа да открие кампанията си за евроизборите насред територия, враждебна на Европа и нейните ценности, естествено, че не спря до тук, а продължи да нахалства.
Започна да раздава акъл как трябва да се реши кризата в Украйна.
На Европа и на Америка започна да дава акъл.
А въпросният акъл едно към едно повтаря програмата минимум на Кремъл за решаване на украинската криза, която самият Кремъл предизвика, подклажда и задълбочава. Идеята на путинския волнонаемник Сидеров е следната: „Да се изолира правителството в Киев, да сдаде то властта, в Украйна да се направят свободни парламентарни избори, не президентски, и демократично да се избере ново правителство”.
Това твърди, че иска Волен.
И познайте от три пъти колко истини изказва той чрез това простичко изречение. Ами познахте - нито една. „Да се изолира правителството в Киев и да сдаде то властта” звучи меко и диалогично, но всъщност означава, че трябва да стане със сила. Тоест, преди европейските избори, водачът на европейската листа на Атака и евентуален евродепутат Сидеров, призовава чрез държавен преврат да бъдат свалени европейски ориентираните политици в Киев, които се опитват да се противопоставят на
смазващата руска агресия срещу цивилизования свят
„Провеждането на свободни парламентарни избори” след такъв преврат е наистина изцяло по вкуса на нашенското българско фюрерче, облицовано с рубли – съвсем свободни ще бъдат те. Съвсем мирни. И без грам руска намеса ще успеят новите евразийски депутати да посочат отговорно национално правителство, което, както Янукович и присъдружните му бандити, ще продължи да управлява съдбините на Украйна в полза на Кремъл.
Това казва Волен – не го ли чувате? Дано го чуете поне на 25 май, когато влезете в тъмната стаичка и се зачудите дали ще гласувате за България в Европа или за Русия в България.
За неразбираемия език на третия член от бандитската коалиция, която ни управлява - ДПС, направо не ми се говори. Ако възможността Делян Пеевски да се превърне в евродепутат и да представлява страната ми в Брюксел се състоеше от една дума, не знам колко мръсна щеше да е тя. Нямам чак толкова неприлична дума в речника си, съжалявам – иначе щях да я използвам.
Добре все пак, че той е само обикновен молец или по-малък дори от онези политически еднодневки, които днес ги има, утре ги няма. В такива случаи винаги се сещам, че не само аз лично, но ние с вас, хора, преживяхме Леонид Брежнев, Тодор Живков, Жан Виденов и кой ли не още политически тутманик да ни управлява. Тях вече ги няма, а ние още сме тук. Та сега няма да преглътнем един Пеевски ли?
Не само ще го преглътнем, ами ще го забравим още в скръбния момент, в който се сетим за него.
Какво обаче иска да ни каже ДПС, разбирай, Ахмед Доган, с тази кандидатура за Европейския парламент – това е наистина големият въпрос.
Подозирам, че ще да е нещо за наближаващия по един или друг начин край на голямата политическа измама в България, наречена ДПС. Какво друго да си помисли човек, след като точно думата Пеевски е последната дума, произнесена от устата на ченгеджийско-мутренския ръководен екип на Движението.
Е, политиката е кръговрат, един си отива, друг идва. Доган си замина или поне от благоприличие се скри зад мръсното политическо перде, но в същия момент пред него, без дори капчица благоприличие, изпълзя някаква форма на негов заместник, претендентът за нов политически балансьор на България, последният изтъкнат вожд на българската работническа класа и целия друг десен електорат в тази страна. Както и всички останали.
Някои му викат Дудука,
други не искат и името му да произнесат. Така или иначе обаче, лицето Николай Бареков все по-самоотвержено и отговорно пред другарите, които са го назначили, се превръща в постоянно присъствие от българския политически пейзаж. И все по-страстно се държи като типичен български политически динозавър – говори едно, мисли друго, прави трето.
Нищо общо, разбира се, с европейския маниер, с европейската изтънченост, с европейското търпение и диалогичност, с европейската мисъл. Тук мисълта е само за личните ползи; политическото търпение свършва, още преди да е започнало, а диалогът продължава, колкото аз да си кажа приказката; светата изтънченост не е характерна за нашите земи, защото веднага ще бъде изнасилена от светия мъжествен български дух; за европейския маниер пък дори не искаме и да чуем - защото руските ни братя ще започнат и нас да презират и да ни наричат педерасти.
За съжаление обаче, тъй наречената десница не прави изключение от правилото, че желанието и способността да се говорят невнятни приказки или направо пълни глупости, е предпочитан политически подход в тази страна. Това става ясно от дрънканиците и на ГЕРБ, и на Реформаторския блок, как те самите и всеки един от тях, но адски поотделно, представляват самото дясно. Най-автентичното. Най-силното. Едно такова…..направо като плюне и ще убие змея. Само да се докопа до голяма подкрепа на изборите, разбира се.
Ако ме обвинявате, че с тези думи не давам алтернатива, грешите. Не аз съм виновен, а политическата пасмина в България, аз само се опитвам да формулирам просто и ясно лошите вести, които всички знаем. Ако пък поискате, щом знам да дрънкам много, да кажа и за кого ще гласувам, ще отговоря, че не знам. Все още се надявам някоя партия или политик да заявят ясно и категорично, че България трябва максимално да се влее в Европейския съюз, включително чрез максимално отдалечаване от Русия. Ако никой не го каже до вечерта на 24 май, на 25 ще помисля сериозно.
Все пак със сигурност ще гласувам, няма да се откажа – защото антиевропейският поход на проруските комунисти в българската политика трябва да бъде спрян.