Димитър Иванов
За нас българите, американците винаги са били трудни за разбиране. Друго нещо си е руснакът, „братушка“ – иска да те яха, да размахва нагайника и да ти напомня шумно, че пълзейки, с наведена глава и вечно благодарни трябва да вървим пред освободителя. И българинът го разбира по природа, иде му отвътре този
балкански мазохизъм
А американската дипломация е истинска черна кутия. Та как инак да си обясним специалната чест, която нейно превъзходителство посланикът на САЩ Херо Мустафа оказа на бившия български монарх и група царедворци. Така те станаха част от прощалното сбогуване на родния елит с първия американски дипломат, изпратен тук по времето на Тръмп. То не бяха закуски, обеди, вечеринки и официални коктейли, напомнящи за селските новобрански вечери по времето на комунизма.
В края на януари в резиденцията на американското посолство Кобургът бе удостоен със специален обяд. Седмица по-късно на фейсбук страницата на Н.В. Цар Симеон II бе публикувана снимка от ритуалното общуване. Сякаш по-разбираемо щеше да бъде, ако въпросното похапване с така наречения цар се бе случило в резиденцията на руския посланик Елеонора Митрофанова.
Но тази
странна американска дипломация
налага от само себе си любопитството - а дали Херо не се е простила и с путинофила Костадин Костадинов, или пък с тартора на русофилите у нас и подсъдим за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов? Нищо странно няма в този въпрос – по какви критерии янките гледат на Копейкин и Малинов като на лоши момчета. Всъщност между тези три субекта – Царя, Копейкин и Малинов няма никаква разлика в геополитическите им разбирания и пристрастия. Даже величеството е определено по-опасен, защото е носител на друга тежест като наследник на последната българска монархическа династия. И той и другарите му от Кремъл много добре знаят цената на тази тежест и не престават да я осребряват.
А във Вашингтон би следвало да се интересуват и вълнуват освен от новия списък „Магнитски“, но и какво прави един агент за путинско влияние в България при американския посланик, и то в ситуация на тежка война за защита на украинската свобода и оцеляване на западната демокрация?
Нима г-жа Мустафа не е наясно, че Симеон Сакскобурготски никога не осъди анексирането на Крим. Многократно се е обявявал срещу западните санкции срещу Русия и е настоявал това да бъде и българската позиция. В деня, в който в Москва съдеха бунтарките от „Пуси Раят“, Симеон прие от Путин и патриарх Кирил Гундяев специална награда.
Царят никога не каза лоша дума за режима в Кремъл
дори и когато Русия предприе вероломно нападение над свободна Украйна и започна да избива цивилно население, да разрушава градове и инфраструктура. Само преди месец Симеон прие за кой ли път в двореца „Врана“ руския посланик Митрофанова и втория човек в Руската църква митрополит Антоний. Целта на тайната мисия бе БПЦ да не признава новата Украинска православна църква, от една страна, а от друга да признае фалшивата автокефалия, която Белград даде на Македонската православна църква по нареждане на Москва. Симеон е и против даването на оръжие на Украйна, подкрепяйки безродните тези на "миротвореца" Румен Радев. Без никакви съмнения по темата „Русия“ царят пее първи глас в един хор с Малинов, Копейкин и компания родни десари и тръмписти. И тази му талантлива изява е много преди войната и заграбването на Крим. Като премиер на България, ръководеното от Симеон правителство рестартира корупционния проект АЕЦ “Белене“, в който за руски интереси потънаха милиарди народни пари, продаде БТК на лица свързани с Кремъл, лично се ангажира с молбата на Путин за повече руско влияние в България и т.н.
Ще каже ли Вашингтон на простите българи, защо в тези сложни за човечеството и западната цивилизация времена Херо Мустава легитимира московски агент? Американците със сигурност знаят много за
тайните обвързаности и зависимости на Кобурга с „братушките“,
дори много повече от близките му другари агент Румянцев и ген. Бриго Аспарухов.
А дали единственото логично оправдание за обяда не се крие в далечната 1944 година, когато на 5 септември детето-цар Симеончо прекратява обявената от баща му война срещу САЩ. От малък е миротворец! Сериозна заслуга, но днес звучи повече от несериозно. Дали това не е просто дебелашка шега или тежка ирония американците да му отдават почести заради този несъзнателен благороднически жест. Фалшива изглежда и версията, че са го викали на Козяк, за да му набиват канчето в правилната посока. Това по-скоро би подхождало като мисия на новия посланик, който странно защо ще пристигне у нас след изборите на 2 април.
За българите не само прощаването с Херо Мустафа, но и целият й мандат ще остане паметен. Тя отминаваше с мълчание и широко отворени очи доказани евроатлавнтици, които нито искаха пари, нито грантове или задокеанско покровителство, а само да знаят – защо на корупционния руски Балкански поток, компресорните станции се доставяха и монтираха от американски фирми. А такива примери, колкото искаш.
Какво точно е дробила в българската политика чиновничката Мустафа,
вероятно ще стане ясно след 50 години, когато бъдат отворени секретните грами, които е изпращала до Вашингтон от София. Едва ли обаче те ще надхвърлят постигнатото в мисиите на Кенет Хил, Ейвис Боулън, Джеймс Пардю или пък Джон Байърли.
До тогава ще предъвкваме горчивата истина, че 33 години САЩ оставят България в разкрачено положение и вместо да изчистят руското влияние и посредници, предпочитат да ги ползват и яздят.
Въпреки горчилката, както казва един известен контрадезинформатор: „Америка не е някакъв чиновник. Третостепенен чиновник. Америка е Джеферсън. И Медисон. И Линкълн. И Рейгън.
И флагът на Джаспър Джонс. Не Америка на чиновниците!“
