Светослав Пинтев
Товарищ Сталин, вы большой ученый, в языкознанье знаете вы толк. А я простой советский заключенный, и мне товарищ серый брянский волк.
Лагерна песен
В деня на смъртта на Владимир Илич Ленин - 21 януари никой от нашите иначе фанатични фенове на СССР не обели дума за делото на вожда на световната пролетарска революция и създател на „Союз нерушимый республик свободных“ , забравиха го другарите. Така е и в Русия. Ленин е в немилост, макар да си лежи в Мавзолея.
„Илич умря, да живее Сталин”
Това е неафишираният, но осезаем курс на Кремъл. Грузинският сатрап е истинският руски символ и толкоз…
Наближава датата на кончината на Йосиф Весарионович Сталин - 5март. Ще я отбележат, бъдете сигурни. И ще се заканят да върнат неговите времена…
В Русия сега отново възкресяват култа към Сталин-правят му бюстове, затрупват ги с цветя, даже на икони се появи.
Единствената причина властимащите в Русия да предпочитат Сталин пред Ленин е, че е избил повече милиони от сънародниците си.
А това е силно идеологическо послание. То трябва да напомня на населението, че Москва не вярва на сълзи, че
Кремъл не знае милост
Дори в епохата на интернет.
Ленин просто не е живял и управлявал достатъчно дълго, за да се мери с ученика си.
Наблюдавах и слушах преди време в захлас как един наш виден историк- академик намекна на една русофилска научна конференция в Руския център, че Ленин е русофоб, което възмути аудиторията. А това беше единственото вярно нещо на тази уж научна сбирка. Тя, апропо, беше най-жалката гледка, която можете да си представите, в старанието на присъстващите бивши политици, настоящи учени и обикновени подмазвачи, да угодят на една агресивна чужда страна.
По тази необорима логика Сталин очевидно е върховният жрец на русофобите, както си е. А Путин несъмнено е наследил тази висока длъжност. С всичките й атрибути, всяващи страх и ужас по стара руска традиция. Една парадигма на властването, която включва, между другото,
избиването на част от елита
Не само, за да слуша и да живее в ужас, а и за да се радват смазаните народни маси, за които това е върховно удоволствие.
Зрелищата са си зрелища, а и така се намира виновник за бедите. Да не говорим, че по този елегантен начин се прави един вид проветряване на коридорите на властта. Демокрация, ама по сталински тертип.
Почистването на неудобни олигарси и бивши държавни дейци днес е проекция именно на тази приемственост.
Пионерът всъщност е Иван Грозни, когото Джугашвили е наричал „Учителя” .
„Истинският диктатор пие властта неразредена, той няма нужда от жени, „Ролс Ройсове””, пари“, казва за Сталин известният изследовател на военната история Виктор Суворов. В интервю за предаването на Дмитрий Гордон той изтъкна аскетизма на вожда като една от причините за възраждането на култа към него днес. Включително и като
контрапункт на сегашните стопани на Кремъл
Хора, които изнесоха трилиони в чужбина за разлика от предшественика си, на когото властта над живота и смъртта на стотици милиони е напълно достатъчна, вече не се нравят дори на сталинистите. В Русия по въпрос за изнесените приказни богатства никой не си прави илюзии. Тази незначителна подробност обаче не интересува нашите сталинисти, за тях Путин е Сталин днес. Защото просто служат на един култ, който си има върховен жрец, а това им е напълно достатъчно.
Да се върнем към песента
„Товарищ Сталин, вы большой ученый“
Тя е популярна от изпълнението на Владимир Висоцки и мнозина мислят, че е негова. Истината е, че е един вид сибирски фолклор, лагерен фолклор.
Това е едно от стотиците стихотворения, написани в сталинските лагери, предавани от уста на уста, заличавайки името на автора, стихче, станало част от песенната традиция на тези зловещи места на смъртта. Популярната версия е дело на Юз Алешковски, но темата я има и при други автори, чиито стихове са издадени в книгата "Поэзия узников ГУЛАГа".
Интересно е, че до лагерите е достигнала новината за труда на Сталин
„Марксизмът и въпросите на езикознанието”,
Той е публикуван през 1950 година и широко обсъждан по онова време. Как иначе? Той посича учени, обрича на забрава теории, променя хода на историята.
Изследователката Наталия Даридкина казва: "Сегашната публика не знае колко ужасно объркване в интелигенцията е причинила малката книга на Сталин за езикознанието, която разруши наследството на академик Мар".
А с унищожаването на това наследство са унищожени и фундаментални изводи за българската история, заради него са пренаписани учебниците ни. Истината за миналото ни и досега е овъртолена в хиляди измишльотини.
Мар налага българската си теория и до 1950 г .в СССР на никого не му идва на акъла да каже, че българите са тюрки. Ала „големият учен“ като Зевс поразява самозабравилите се историци. Другарят Сталин моделира езикознанието, историята…бъдещето ни.
Мар доразвива тезата на Державин, че „българите са отделен и самостоен народ и не са тюрки, славяни, фини, хсионг-ну и т.н. Аспарух и неговите наследници, според Державин, само събират славянските племена, „които се обединяват от общността на характерните за съвременния български език особености” (История, с. 11). И съвсем не са претопили българите.
Съветската наука налага на нашата тюркската теория.
Та кой е русофоб, кой е българофоб? Това не е ли кристално ясно?