Марк Тот,
Джонатан Суи, The Hill
Независимо от фактическия провал на нахлуването в Украйна Москва печели войната на наративите, което може да доведе до екзистенциално поражение на Запада.
Путин печели информационната война против Вашингтон и Брюксел, независимо от поражението в кинетичната война на бойното поле в Украйна.
Както неотдавна отбелязахме, когато става дума за войните от 21 век, това действително е „странен свят“. Загубата е победа, а победата е основана на това, че американският и европейските народи се
поддават на руската дезинформация и пропаганда
Имаше време, когато ние в Америка отхвърляхме пропагандните кампании на нашите врагове — спомнете си предаванията Tokyo Rose по време на Втората световна война или „Боб от Багдад“ по време на войната в Ирак.
Вече не.
Честно казано, твърде много американци са станали лековерни и се поддават на руската дезинформация.
Мнозина просто печелят икономически от това в екосистемата на „влиятелните“ социални медии.
По същия начин много от нашите политици се възползват от пропагандата на Путин, защото тя отговаря на тяхната избирателна платформа, кампания и нужди.
Степента, в която се случва това е действително
национален позор
Колективно като народ ние допускаме императивите на националната сигурност на Америка да се подчинят на целите на националната сигурност на Путин или на Си Дзинпин.
И преди сме предупреждавали за разпространението им.
„Манджурските кандидати“ на Москва и Пекин ни заобикалят и, съзнателно или не, бълват руска и китайска дезинформация. Очевидно обаче предупрежденията ни остават нечути.
Тази дълбока, общонационална пропаст има множество първопричини. Грубата партийна пристрастност, безусловно е един много силен фактор.
Но администрацията на президента Байдън също носи голяма отговорност за това да бъде даден на Путин и неговите генерали „прозорец на възможностите“ необходимо му за победата в тази война.
Екипът по национална сигурност на президента — министърът на отбраната Лойд Остин, съветникът по национална сигурност Джейк Съливан и председателят на Обединения комитет на началник щабовете генерал Марк Мили колективно даваха на президента съвети, които поставиха страната в такова положение.
Техният колективен страх пред ескалация на войната в Украйна доведе до същата тази ескалация, която се надяваха да избегнат.
Ние бяхме свидетели на това с наемниците от ЧВК Вагнер, Судан и в целия район на Сахел, с ХАМАС в Израел, със заплахата от Китай и разбира се, с подкрепяните от Иран хуси, атакуващи военно-морските сили на САЩ и глобалното корабоплаване в Червено море и Аденския залив.
А това просто не трябва да се случва.
Украйна блестящо и доблестно се сражава
в продължение на 22 месеца във войната. Президентът на Украйна Володимир Зеленски и неговите генерали проведоха блестяща акция в защита срещу руските войски на Киев в първите месеци на „специалната военна операция“.
Украйна преживя зимата, превърната от Кремъл в оръжие. Тя успешно парира атаките срещу своята енергийна инфраструктура, зърнохранилища и гражданско население.
И най-невероятното, изтласка Черноморския флот на Путин от севастополската военно-морска база в Крим, независимо от това, че не разполага със сериозен собствен военно-морски флот.
Накратко казано, Украйна печели войната по суша, но Вашингтон и Брюксел се намират на границата на поражението.
Изразявайки се с терминология на Сократ, какви биха били шансовете за победа на Украйна, ако в началото на войната пътешественик във времето ни беше казал, че Путин ще изгуби почти цялата си армия в състава и от момента на нахлуването?
Почти 100-процента плюс-минус ядрена ескалация от страна на Русия.
И въпреки това, именно това се случи и продължава да се случва. Според оценки на американското разузнаване, Русия по същество е загубила цялата си първоначална армия от нахлуването – първоначално оценявана на 200 хиляди души и също така още 115 000 души.
Тогава защо много американски политици вярват в наратива на Путин, че Зеленски и неговите генерали не са в състояние да спечелят войната?
Ние вече сме
свидетели на 315 000 руски жертви в Украйна
и въпреки това Байдън и неговите съветници по национална сигурност както и преди отказват да победят.
От момента когато във Варшава през март 2022 година Байдън заяви, че „Путин не може да остане на власт“ ние преминахме от категоричното „ще защитаваме Украйна толкова, колкото е необходимо“ към размитото „толкова, колкото можем“.
Представете си, че Русия, чиито БВП е по-малък отколкото на Италия, да превъзхожда могъщите Съединени щати!
Още по-лошо, на Вашингтон не му достига инстинкт да се стреми към победа в Украйна. Защо американските политици — както републиканците, така и демократите — са готови да отстъпят на Путин победата, дори ако той вече е загубил своята армия?
В тази връзка възниква въпросът какво казват на Байдън военните му съветници?
Ние отдавна се гордеем с това, че в нашите анализи на националната сигурност сме аполитични. Нашето внимание винаги е било съсредоточено върху политиката, която по най-добър начин служи на националната сигурност на САЩ.
Но сега националната политика е с нулев резултат, който поставя под заплаха страната ни и подлага на опасност нашите военнослужещи.
И ако не искате да победи Путин, ожесточената партийна борба, формираща се по този въпрос и от двете страни, представлява екзистенциална заплаха за нашата страна.
Или Вашингтон ще се вземе в ръце и ще се обедини около нашите общи интереси или рискуваме да живеем в свят, контролиран от Путин и Си.
*Марк Тот е икономист, бивш член на управлението на Световния търговски център.
**Полковник Джонатан Суи 30 години е служил във военното разузнаване на САЩ и от 2012 до 2014 година е ръководил отдела по взаимодействие с Европейското командване на САЩ.
Превод: Faktor.bg