Христо Слави Рачев
Дванадесетият час приближава. Предстои кацане в непозната мeстност. Дали ще се приземим меко или ще се разпилеем от удара и хукнем контузени към нови каскадни избори, и референдуми. Какъв шанс има народ, който още срича първите букви на демокрацията и стърчи на последното място в европейската класация; не владее навигацията, дипломацията, и никак колективизацията - отказва да се самоуправлява. Нужен му е вносен княз, командир, цар, чужда държава покровител, международен кондуктор, прокурор, полицай. Всяка българска фирма неизбежно приключва в развратния съд. Но ако българите наистина не умеят нещо, то е – да се сдружават. Щамповано е релефно в нашето ДНК. Затова е лесно да се предвиди, че днес ще се споразумеят, но разправиите ще започнат веднага със задна и предна дата.
Живей и остави другите... да крадат.
Такава е моментната снимка днес. Чудо е, че днес сме по-добре от вчера, но чудото ще изчезне с първия изгрев на слънцето, ако Европейският съюз изпадне в криза. Очевиден извод, който почти никой не разбира. Всеки, който работи срещу принадлежността ни към НАТО и Европейския съюз, сбира лумпен електорат, почуква върху взривателя на авиобомба, случайно открита в мазето; реже клона, на който сме накацали всичките непоправими индивидуалисти. Чува се кършене и пукане, от националното радио стърже гласът на Москва, по БНТ недоспалата хубавелка, накъдрена с маша, иска да превърне студиото в клуб на БСП. Кутев пак е тук. Не чуваме пукането на клона, тази специфична глухота днес, е най-опасния ни враг. Под краката на вражеските сили пукат съчките, обграждат ни, те ни разясняват, що е то плурализъм, говорят за някакви интереси на народа. Ще свалят Тагарев. Гледай развалините в Украйна и мисли за безкрайната, вечна мечта на Русия към топлите морета. Засега са успели да ни вкарат, с наше безумно съгласие, над 400, 000 руснаци. Живеят си в България, не научават езика, подкрепят Путин.
Интересни неща се завихрят около България. Почвам да охладнявам, ще има ли, няма ли да има, някакво правителство, сякаш не е ясно, че още от първия ден, крамолите и препирните ще започнат веднага. Че то по-интересен е, ако щете, телефонният секс от зяпането в екраните. Но и затова се искат куп умения. Чувствителност, отлично развито въображение, визуализация и добра дикция. Искрено да споделяш и откликваш на желанията на другата страна. Темпоритъм. Да познаваш добре партньора и приемаш безкритично неговите еротични обсесии. Да познаваш собственото си тяло и разсъдък, автохипнозата. Усет към диалога и никакво припиране. Все преговорни умения, които българските чукундури нито разбират, нито има изгледи някога да научат.