Улрих Шмид, Neue Zurcher Zeitung
През лятото на 2016 година Левада-център проведе в Русия проучване на тема "Обекти на националната гордост". Безспорен лидер с 44% се оказа руската история, а в самия край на скалата се оказаха такива основни задачи на държавата като икономическото развитие, системите на образованието и здравоеопазването. В Кремъл много внимателно проследяват тези настроения и политтехнолозите превръщат националната гордост на руснаците от тяхната история във властови ресурс за властта.
По принцип има три държавни концепции за историята, които се предлагат на обществото: "ултранормалният" край на историята, цивилизационни дивиденти от революцията и империята като "катехон" (опорен, въздържащ, исторически субект, държава, която има мисията да препятства окончателното тържество на злото в историята и идването на антихриста. Това е политологическа концепция изповядвана от Александър Дугин и Константин Малофеев). Тези три политически исторически концепции са базирани на хегелианското разбиране за държавата.
В немския език има отделна дума за обозначение на понятието "държава", но в английския и френския тя отсъства. State или etat, което освен "държава" означава и "състояние". И действително, в руската политтехноголия държавата на първо място е не бюрократичен институт, а духовно състояние, осигуряващо консенсус на социалното съобщество. При това такова състояние на държавата изобщо не е стабилно, на него са свойствени същите черти, които са характерни за продължаването на биологичния стадии от развитието на организма.
Теоретиците на еволюцията използват за това принципа на "червената кралица", персонаж от "Алиса в страната на чудесата: "червената кралица" трябва постоянно да тича, за да остане на същото място. Точно по същия начин държавата трябва постоянно да се намира в движение, за да може социалният консенсус да продължи съществуването си.
"Ултранормалният" край на историята
Владислав Сурков е един от най-влиятелните и загадъчни действащи лица в Кремъл. През 1999 година той преминава от частния сектор в могъщата президентска администрация - точно когато започна неудържимият възход на Владимир Путин.
Не е лесно да се опише еклектичната идеология на Сурков. Неговата главна цел е запазването на съществуващата система на управление. Но Сурков не е привърженик на политическите репресии, вместо това той се опитва да придаде на управлението на Путин привлекателен и съвременен облик. За тази цел той използва преди всичко поп-културата, като силно я натоварва с патриотично съдържание.
Сурков, чийто баща е чеченец, е архитект на най-важния проект на Кремъл: създаването на руска (тоест обединена във федеративна държава) нация с руско културно ядро. За историческа обосновка на проекта си Сурков се обръща към великия труд на Уйлям Макнийл "Възходът на Запада".
Макнийл разглежда световната история като процес на взаимно културно влияние, Западът интегрериа продуктивните елементи на чуждата култура. Така например, Западът предотвратява социалистическа революция само чрез доброволното въвеждане на социалистически норми. Това довежда до конвергенция на системите: изначално доминиращата роля на държавата при комунизма намалява, докато в либералните системи, ролята на държавата нараства.
Сурков с благодарност възприема тази концепция. Освен основната си работа като главен идеолог на управляващата партия "Единна Русия" той пише и романи. Неговата последна книга "Ултранормалност", издадена през 2017 година, свързва съветската агитпропаганда с патриотичната естетика на путиновата история. В този роман руската история е стигнала до своя край: времето тече като широка река към безконечния резервоар на вечното настояще. Всички възможни правителствени системи в Русия са изпробвани. Само сегашната смес от имперска монархия, социалистическо доминиране на държавата и посттоталитарна демокрация в духа на Макнийл може да осигури "ултранормално" съществуване на Русия - такава е концепцията в романа на Сурков.
Цивилизационни дивиденти от революцията
В навечерието на стогодишнината на Октомврийската революция Кремъл се оказа изправен пред дилема: от една страна тържественото и честване би поставило под съмнение вечната стабилност на държавата, от друга страна се налага да се избегне, все пак, пълното дезавуиране на мита за създаването на Съветския съюз. Президентът Путин и неговият верен министър на външните работи Сергей Лавров в навечерието на юбилея подчертаха, че ролята на революцията "не трябва просто да се свежда до мащабите на извършеното тогава насилие".
Сегашното политическо ръководство в Русия подчертава цивилизационните дивиденти от Октомврийската революция, основна цел на която е "постигането на социална справедливост". За разлика от тезата на Сурков, в тази концепция доминира не синтезиращата, а цикличната картина на историята. Това, което вече е било, се повтаря в нови, съвременни проявления. И сегашният руски изолационизъм се обяснява със същата аргументация.
През март 2016 година Лавров представи в своя статия санкциите последвали анексията на Крим като продължение на завоевателните войни на Наполеон и Хитлер срещу Русия. При това министърът на външните работи на Русия стигна до абсурдното изказване, че по време на Втората световна война Западът е "насъскал" германската военна машина срещу Съветския съюз.
Империята като "катехон"
Карл Шмит е един от най-важните генератори на идеи за руските консерватори. За придворния юрист на Третия райх историята е имала смисъл само като история на изкупителния подвиг. Силната държава за него е висше благо, възникнало от политическата активност на хората. Но, от гледна точка на Шмит, за всяка светска държава съществува опасността тя да изпадне в хаос.
Помощ той очаква само от "катехона", който се споменава във второто послание към Солуняните в качеството на метаисторически принцип. Тук става дума за "държащият, опорният", който ще предотврати идването на антихриста.
По-късно тази част от Библията ще бъде интерпретирана така: със своята християнизация Римската империя действа като катехон и така съхранява съществуването си. Шмит пък смята, че през втората половина на XIX век катехон е император Франц Йосиф, който само със своето съществуване задържа назряващия разпад на Дунавската монархия.
В Русия концепцията за катехона е възприета от десния националистически философ Александър Дугин. За Дугин историята е есхатологичен процес, който се свежда до спасението на "избрания руски народ". Но "свещената руска нация" трябва да се защитава, иначе ще победи антихристът, който се крие зад маската на прелъстителния западен либерализъм. При това Дугин се позовава на традиците на руската религиозна философия: Владимир Соловьов в книгата си "Кратка повест за антихриста", представя героите си в образите на президентите на Съединението европейски щати.
Александър Дугин заедно с Констанит Малофеев организира каятегохнски видеоканал (интернет телевизията "Царьград" - бел. Faktor) и с помощта на медиазаклинания на руски, английски и френски се опитва да държи в страх вътрешните (либерастите) и външните (Гейропа) врагове на Русия.
В съвременните исторически концепции на преден план излиза съхраняването на руската държава като единственото — а като идеал — вечно социално състояние. Отношенията между държава и история при торва се възприемат различно: ту като резервоар с време, в който държавата "лови" история, ту като цикличен модел, в който държавата се обновява по волята на народа, и, накрая, държавата, като пророческия принцип за катехона, който ще спре приближаващия се антихрист и заплашителния хаос.
В крайна сметка Сурков, Лавров и Дугин се опитват да създадат собствена, независима от Запада, и даже превъзхождаща го, цивилизация.
Ще успеят ли - ще покаже линейно протичащата история.
Превод: Faktor.bg