Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Голямо удоволствие е да се следят отблизо национално-отговорните действия на българската левица, граждани.
Някои наричат тези действия „цирк”. Те недоволстват, че циркът тече прекалено дълго и хаби обществената енергия, като вкарва цялата българска пара само в свирката. Аз обаче не съм съгласен - тъй нареченият български преход щеше да е адски скучен, ако беше минал гладко, без номерата на уж бившите комунисти. Направо щяхме да умрем от скука – я питайте швейцарците какво им е. Така или иначе обаче, дори някой още да не е прозрял забавното в това ляво забавление, сега пак има тази възможност.
Защото, не знам за вас, граждани, но като много зряла и патриотична постъпка от страна на левицата аз лично оценявам факта, че цели три месеца преди президентските избори, тя вече ги загуби. Да, загуби ги окончателно и катастрофално.
Не че някой друг ги спечели. Но левицата пък ги загуби
Така поне излиза от онези /мело/драми, които се вихрят около номинациите на червения кандидат-президент. Всъщност, смешното в тези самодейни политически сценки е почти толкова, колкото и жалкото. Идейното в тях се опитва, поне на думи, да не изостава от паричното. Българското с изплезен език търчи по петите на руското и дава вид, че се мъчи да го догони, но все не успява. Изобщо – голяма каша от достойни хора, натикали се в достойни за самите тях обстоятелства, които страдат поради собствената си алчност, простотия, предразсъдъци, зависимости, обвързаности и други прекрасни качества.
А проявяват и пълен непукизъм спрямо факта, че всички ние, останалите нормални граждани, страдаме пък от тяхната претенция да са най-великите на света и да ни управляват постоянно.
Да вземем например другарката Мая Манолова, за която се твърди, че е омбудсман на републиката. Може и така да е, макар поне аз да нямам информация за важното, което тя е свършила на този висок пост. След цирка, с който го зае, първата нейна значима поява в публичното пространство май е писмото от онзи ден, в което другарката Манолова казва, че няма пък да се кандидатира за президент.
Защо преди това е смятала, че непременно трябва да се кандидатира и особено – дали е предполагала, че има несъмнен президентски талант, та да се кандидатира с чиста съвест, това никой не може да обясни. Поне смислено не може.
Иначе - да, имаше някакви номинации на червените влъхви по места, сред тях бе и нейното име. Но не е сериозно да те номинира някой от сорта на пловдивската влъхва Георги Гергов и ти веднага да си повярваш, че ставаш за президент. Даже обратно, ако си толкова умен и морален, би трябвало тутакси да се сетиш, че
ако точно Гергов те хвали, значи нещо много ти куца
Добре, де, това е тема за друг разговор, но Манолова явно си е повярвала, а като не я номинираха официално, започна да скубе коси и да се тръшка пред другарите си. Даже направо издаде четата с публичното си писмо, в което заяви: „Отказвам да участвам в предрешено съревнование, в което правилата са нарушени от тези, които ги предложиха, а принципните позиции са подменени от задкулисни договорки.”
Голяма изненада, граждани!
Но така е то открай време – колкото по-невинна е дадена девойка, толкова по-голяма е нейната изненада в онзи тържествен миг, в който се разделя с най-свидното си.
В случая с Мая Манолова явно имаме човек, който е напълно невинен и несведущ по въпросите на честта, характера и традициите на собствената си партия. Как тогава да очакваме вече като президент тя да оправи цяла България и света наоколо, дори няма да питам, защото сигурно сами се сетихте.
Случаят с Татяна Дончева, лидер на малка лява формация, отцепила се преди време от БСП, изглежда леко обратен в сравнение с този на Мая Манолова. И Дончева каза доста рязко на тъй наречените социалисти че няма да им се кандидатира за президент. Но тя пък дори не беше номинирана, очевидно смяташе сама да се номинира и въпреки това ги критикува. „БСП използват повода, за да покажат кой е по-значим в лявото пространство. Според нас е нужно надмогване на такива тесни интереси” – подчерта Поразяващата уста в една от най-меките си критики.
Обаче поне доколкото на мен ми става ясно от общия ход на нещата, с отказа си да се кандидатира за президент, Татяна Дончева всъщност заяви, че ще се кандидатира за президент.
Не се подвеждайте да ме обвинявате заради парадокса, не съм аз негов автор, а нашата свежа политическа реалност, която постоянно е готова да потвърди максимата, че българската левица, на каквито и парчета да се разпадне, може да съществува само в две агрегатни състояния – или на власт, или в нелегалност. А
при толкова пари във властта, как да излезеш доброволно в нелегалност…..
Другата титанична фигура от левицата, която се появи в скандалите около кандидат-президентските номинации, е тази на Румен Гечев.
Искрено харесвам този човек и то по няколко причини. Първо, той продължава да е сред класическите примери как великите левичарски кадри, упорито лансирани заради безспорните си таланти, всеки път, щом са на власт, докарват България до просешка тояга.
Второ, харесвам този човек също, защото е поредният секретен сътрудник на уж бившата комунистическа Държавна сигурност, който ни се пробутва за кандидат-президент от „здравите сили” в БСП.
Трето, на всичкото отгоре, Гечев има много хубав псевдоним по ДС – Економов. Не знам дали сам си го е избрал или са му го определили служебно, но възхитително талантливо е това име и му се е лепнало като упорито леке на ревера – хем хубав руски привкус има в него, хем достойно отразява факта, че човекът е огромен специалист именно в икономическата сфера.
И четвърто, аз харесвам човека, наречен Румен Гечев, не само заради подобни абстрактни достойнства, но и поради съвсем конкретна причина. Той беше министър на икономиката и вицепремиер в правителството на Жан Виденов. По негово време един долар стигна дотам в наглостта си, че да се разменя за 3 и повече хиляди лева, докато месечната заплата на жена ми беше 3-4 долара, но само в дните на икономически подем, а пенсията на майка ми изобщо не можеше да се измери, защото трудно се отчитат толкова малки парични стойности. Обаче в същия момент аз работех за чужбина и изкарвах десетки долари дневно. За малко да се зарина в пари. После дойде Костов и всичко отиде по дяволите, но при Гечев си беше хубаво…..Така де, поне за мен.
Та сега, както чувам, същият този човек – или поне определени лобита от БСП, които стоят зад него – се опитват да ни го пробутат за президент.
Дерзайте, другари!
Вярно, президентът няма преки правомощия да бърка с лапите си в икономиката и да съсипва банковата система, така че едва ли дори талант като Румен Гечев ще може пак да докара България до онова прелестно състояние отпреди 20 години, за което ви споменах. Но пък подозирам, че дарбата му не е така едностранчива и без особени усилия, само с помощта на другарите си по партия и служба, той ще може да ни докара други, напълно непредвидими беди до главата.
За съжаление, никога няма да узнаем какви точно, защото и Гечев няма да е кандидат-президентът на левицата. Вече е факт, че ще бъде някой си Румен Радев, който още от момента на пенсионирането си от армията влезе с широка крачка в кампанията. И по традиция, наследена от левия президент Първанов, веднага започна да говори глупости, например, че „охраната на българското въздушно пространство с платеното участие на чуждестранни въоръжени сили е по-унизителна от Ньойския договор".
На подобна пропагандна формула могат да се хванат само най-тъпите хора, които не разбират нито от история, нито от политика, а и изобщо не знаят за какво става дума в този живот. И неслучайно е така, защото всъщност формулата изцяло е ориентирана да търси подкрепа за генерала от онова сборище уж български, а всъщност руски националисти, което се оформи сред най-маргиналните обществени слоеве с поредната братска прегръдка между Валери Симеонов и Волен Сидеров.
Точно на тях думи като Ньойски договор им действат като люта чушка, пъхната дълбоко под опашката на магарето. Но и точно тяхната подкрепа търси левицата, за да има някакъв шанс левият кандидат-президент да стигне поне до втори тур, а не да се изложи съвсем, като се провали още на първия.
Но крайният провал, така или иначе, е предизвестен. Освен ако цирковете в дясно не се окажат още по-свежи и занимателни.