Димитър Попов
С избирането на редовно правителство приключва един двегодишен период на русофилско управление в България – власт на Радев и на руския посланик Митрофанова. През това време те двамата предизвикаха войни между партиите, еднолична, авторитарна президентска власт, която водеше страната към Евразия, и обществен хаос, който отлично обслужваше руската агресия в Украйна - агресия, обявена от Путин за
световна война срещу Запада и срещу България
Това е най-кратката картина на служебното президентско управление, а резултатите от него са печални. По това време, заради антиваксърството, внушавано от Радев, в България от Ковид умряха 68 000 човека, което е 1% от населението на страната и ни подреди в челната класация на Световната здравна организация по смъртност от пандемията.
През тези 2 години България се превърна в слабата брънка от веригата на НАТО. По всички показатели ние сме най-русофилската държава в Европа, и то във време, когато срещу нас е изправен агресор, сравним единствено с Хитлер и неговата мания да владее целия свят. Такова поведение се нарича предателство във всяка война и Радев добре го знае.
Най – грозното завещание на президента обаче е дълбоко
разделеното българско общество
Използвайки пропагандата, сееща страх и паника, Радев и Митрофанова успяха да превърнат част от българите в защитници на руската агресия срещу собствените ни свободи, деца и бъдеще. Това е най-страшният резултат от тяхното управление и той се вижда в две международни социологически проучвания, правени през миналата и през тази година.
Първото изследване е на ЕСТАТ от април 2022 година. Според него, само месец след началото на войната в Украйна, 62% от българите очакват руски въздушни нападения над България; 54% се страхуват донякъде или напълно, че Русия може да ни окупира; и забележете - 75% се опасяват, че Путин е достатъчно луд, за да ни нападне с ядрено оръжие. Благодарение на „миролюбците” Митрофанова и Радев, благодарение на руската пропаганда в българските медии, цялата нация беше в паника и това се вижда от цифрите. Гласовете, че сме член на НАТО и Путин няма да нападне държава, защитавана от САЩ, бяха единични и слаби, заглушени от руската пета колона, която силно крещеше, че ако дадем един патрон на Украйна, ставаме фронтова държава. И това уплаши българите не на шега. Унизителен страх за нация, част от свободния свят, нали!
Тези цифри обаче имат и добра страна, защото разкриха истинската природа на отношенията ни с Русия. Те показаха, че никой в България,
и най-заклетите русофили, не вярват в братската дружба с Москва
Всички знаят, че отсреща стои враждебна империя, която се управлява от агресивен маниак с ядрени ракети. Без съмнение Русия не ни е приятел, нито съюзник, а враг и това стана ясно на всички българи.
Второто социологическо проучване е направено тази година, в 11 европейски държави, отново на тема Русия, и е поръчано от Европейския съвет по външна политика.
От резултатите в него се вижда, че 59% от българите смятат Русия за наш добър партньор, 47 % я имат за стратегически партньор и в бъдеще, а 18% са убедени, че Русия е наш съюзник, който споделя нашите ценности. Само 17% от запитаните я смятат за враг, за какъвто ни смята и Кремъл. И като за капак - 33% са обявили, че харесват агресивния нацистки режим на Путин! Една картина, която даде повод на европейските коментатори да ни обявят за най-русофилската държава в Европа.
Сравнете сега резултатите от двете изследвания и ми кажете как мнозинството българи, които в първото изследване знаят, че Русия е враг, готов да ни затрие с ядрено оръжие, във второто харесват нейния нацистки режим и го смятат за стратегически партньор?
Дебили ли са тези хора?
Не, според мен не са. Става дума за Стокхолмски синдром на заложника, който се страхува от своя насилник толкова, че накрая го намира и за симпатичен. С друго обяснение няма как да съчетаем данните от миналата година, които показват сковаващ страх от руските агресивни намерения, и данните от второто изследване, в което мнозинството намира Путин за симпатичен, като дори му засвидетелства признание и подкрепа. Бий ме, обичам те – както е прието да се нарича Стокхолмският синдром в битов план.
Не е тайна, че нашия народ не се отличава с голям кураж. Когато е нападнато, българското общество изпраща делегация да моли за пощада, целува ръце, и гледа някак да му се размине боят. Разбираем е този инстинкт на малките народи със сложна историческа съдба. Не е морално, нито е достойно поведение, но пък гарантира оцеляването.
Това днес няма как да бъде разбрано в Европа обаче. Когато имаш пълните гаранции от НАТО и ЕС, е неприлично да се заиграваш и с агресора за лична сметка. Такова поведение по време на война си е предателство дори по нашите стандарти.
И все пак вината не е в националния характер. Основната вина е в Радев и неговите министри, които ловко насаждаха страх и паника за да гарантират руските интереси в България. Те успяха дотолкова, че дори заслужиха медал за своята приятелка Митрофанова, която Путин похвали за успешно осъществяване на руската политика в България.
Сега русофилската власт се прибра обратно в президентството. Има редовно правителство, споено по евроатлантическа линия и една много важна задача - да се освободим от страха пред Кремъл.
За да се случи трябват действия, естествено. Първото е да се обуздаят безчинстващите в парламента проруски партии и да се даде отпор на заливащата медиите руска пропаганда. И двете ще се случат когато стане ясно, че правителството не се страхува от Русия. А най-силния сигнал ще е
изгонването на посланик Митрофанова
Повече от година тя драстично нарушава дипломатическия етикет и открито се намесва във вътрешните ни работи, демонстрирайки поведение на губернатор в окупирана държава. На това трябва да се сложи край!
Второто е новият министър на отбраната да обясни на българите, че България всъщност е ядрена държава. Ние разполагаме с ядрения арсенал на САЩ, Великобритания и Франция взети заедно, и това е декларирано от тези държави, наши съюзници в НАТО. Каква по силна гаранция може да има за нашата сигурност пред Русия!
Третото е освобождаването на шефовете на специалните служби, назначени от Радев. Те през тези 2 години доказаха, че нямат нищо общо с интересите на България и НАТО. Практиката да получават секретна информация от нашите съюзници и веднага да я предават в Кремъл, трябва да спре незабавно.
Разбира се, правителството Денков-Габриел е особена конструкция върху подвижен пясък. Според обстоятелствата тя може да има и кратък, и дълъг живот. Но ако двамата ротационни премиери имат куража и времето да свършат нещо полезно, нека да започнат с главното –да върнат България в правилната геополитическа посока. Няма да е лесно, пътят ще е трънлив, но какво да се прави – властта не е само цветя и пици я!