Троянският кон в България умря, а и Лавров бере душа

В Деня на щастието да поговорим за важни и тъжни събития

Слугата и противникът на Вселенското зло

Слугата и противникът на Вселенското зло

Капитан I ранг о. з. Васил Данов 

 „Щастието не зависи от външните   
 неща, а от начина, по който ги виждаме.“
                                           Лев Толстой

Честит ден на щастието, почитаеми съмишленици, съотечественици и съпланетници!
Истинското щастие ще настъпи чак когато от лицето на Земята изчезне престъпният античовешки, антиевропейски и антибългарски режим на колективния КГБ, оглавяван от Владимир Путин.

„Всички дегенерати си приличат“

би написал днес граф Лев Николаевич Толстой, ако не ставаше дума за правнука му. В началото на ХХ век класикът на руската литература е изключително популярен в България. Книгите му са издадени в солидни за времето тиражи. Стотици почитатели на идеята за несъпротива срещу Злото с насилие изповядват учението му като модерна религия, пишат му писма и го канят да гостува в благодарна България.

През 1910 г. Лев Толстой вече е на 82 години. Отлъчен е от мракобесната Руска православна църква заради „Анна Каренина“, в която произнася присъда срещу лицемерното и безсърдечно руско висше общество. 
Прекъсва връзките със съпругата си, като твърде прибързано и вини за житейските и физиологичните си нерадости.
Единствена утеха му носят писмата от България и срещите с български поклонници, пристигнали чак в Ясна поляна, за да изразят обич и възхита пред на живия си кумир.

Бившият поручик Лев Толстой носи като вечен грях спомена за боевете около Силистра и за изоставените стотици българи, изклани от озверелия башибозук след поредното изтегляне на руските войски от многострадалната българска земя. Впечатленията от жестокостите на войната се запечатват болезнено в душата му и играят важна роля за нравствения прелом на големия хуманист.

След освобождението Л. Толстой живо се интересува от събитията у нас и мечтае да види страната ни като истинска Швейцария на Балканите. По онова време в България никнат толстоистки колонии, вестници и списания, с които той кореспондира и им изпраща  свои ръкописи. 

„Щом като оставихме няколко български села, които по-рано бяха в наши ръце, турците навлязоха там и с изключение на младите жени, годни за харем, всичко друго унищожиха... 
А народа ви! Високи, снажни, красиви хора. Никога не ще ги забравя. До тогава не бях срещал такива хора.” 

От 1907 г. започва да излиза сп. „Възраждане“ (няма нищо общо с партията на Копейкин, б.р.) тираж до 2 000 броя. Във всеки брой редакторите публикуват поне една статия от или за Лев Толстой. Писателят е във възторг от списанието, особено  след като узнава, че редакторите собственоръчно печатат страниците.
Прочутата статия против смъртното наказание „Не могу молчать” е изпратена в ръкопис до „Възраждане” и излиза най-напред на български език. 

По обща преценка, Толстой е 

най-четеният автор в България до 1915 г.

 Романите „Война и мир”, „Анна Каренина”, „Живият труп” и др. претърпяват четири и повече издания. Тиражът надминава 4 000 екз., нещо твърде рядко в нашата действителност.
Мощното влияние на Лев Толстой в българския обществен живот стимулира вегетарианските кооперативни сдружения, чиито членове достигат до 2 000 души. Почти във всички по-големи градове има по една или няколко вегетариански гостилници, а в София специална вегетарианска кооперация организира най-модерната и чиста гостилница в България. 

Дегенератът Пьотр Толстой се изхрачи върху паметта на прадядо си

Заместник-председателят на долната камара на руската Държавна дума посочи България и Румъния като евентуални цели на рускатна военна машина. Охраненият бивш журналист от държавните телевизии предвижда за дестабилизация на България да бъдат използвани руснаците, отдавна пребиваващи в страната ни. "В България по цялото крайбрежие са наши граждани. Те ... ще започнат да демонстрират... В този смисъл нямаме никакви проблеми."

Некадърната и трътлеста телевизионна пропагандистка Олга Скабеева угоднически се хили и подава реплика на госта си: „Ще ги издумкаме, нали?“ („Шарахнем?!“)
„Първо да свършим с Украйна“, успокоява я политическият „стратег“.
Това е втората словесна агресия на др. Толстой срещу страната ни. През 2016 г. той заяви: "Разбира се, България ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече си купихме." После опита да извърта, че думите му „били извадени от контекста“.

Защо го правят?

Акцията на Пьотр Толстой и на телевизионната водеща е класическа хибридка. С обратен ефект. 
Скабеева и Толстой за пореден път компрометираха и така окаляната руска кауза и жалките напъни на др. Радев да докаже, че има нещо смислено и човешко в бруталната руска агресия, отнела живота на стотици хиляди мирни,  малолетни и възрастни човешки същества.
Надигна се мощна антипутинска и антирадевска вълна, която ще улесни мнозинството в парламента да гласува за предоставянето на старите изтребители МиГ-29 и на зенитните системи С-300 на Украйна.
Кремълският режим счупи досегашните си рекорди по наглост, безочие и цинизъм. По мерзост, подлост и човекоядство.
Винаги са били такива. И у нас, и в другите източноевропейски държави биха могли да спечелят приятели, обич и възхищение, ако можеха поне малко да напълнят със съдържание онзи образ на щедра, великодушна, силна  и справедлива Русия, който от векове ни рисуват царедворците и руската интелектуална агентура.
Биха могли с памук да извадят душите на хората, ако се бяха отказали от варварския манталитет, завещан им от татарската Златна орда, от първите князе и от малоумните и алкохолизирани царе и генерални секретари, юнашки съсипали цели поколения от народа си и продали на безценица националните богатства на най-изобилно обсипаната с Божи дарове територия на планетата.

Но те са

избрали съдбата на Вселенско зло

На завоевател. На мародер и на садист.
Най-точно го е казал един от зловещите романовци, самоотровил се или починал от инфаркт след краха на източната Джамахирия през  Кримската  война, Николай N 1, заслужил прозвището „Жандарма на Европа“. В минути на инфантилен възторг пред собственото величие руският самодържец е заявил : „Русия не е нито промишлена, нито селскостопанска държава. Русия е военна държава и нейната  мисия е да всява страх сред враговете си“.
Очевидно, от „консерватора“ Ники 1 до „консерватора“ Вова 2 е останала само една ръка разстояние. Защото Вова 1 е „революционерът“ Ленин.

Сега е моментът 

обществото, медиите и неправителствените организации да настояват др. Митрофанова да бъде обявена за персона нон грата.
Броят на руските дипломати да бъде изравнен с щата на българското посолство в Москва.
Да бъдат сменени шефовете на ВВС, на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване и на Военното разузнаване.
МВР и ДАНС да проверят надеждността на руските граждани, закупили имоти и живеещи по българското Черноморие. И по примера на британските ни съюзници да бъдат сиктирдосани неблаготадеждните, хибридно подозрителни „братушки“.

Министерският съвет да приеме програма или план за противодействие на руската хибридна агресия.
Спешно и законно да бъде национализиран Санаториално-оздравителният комплекс "Камчия“.
Министерството на външните работи да съгласува с Комисията по външна политика в парламента да бъде прегледан и предложен за денонсиране сегашнияг Договор за приятелство и културно сътрудничество с Руската федерация, подписан през 1993 г.

Партиите от управлляващото мнозинство да се консултират и да излязат със  законодателни инициативи за прекратяване на зловредната антиевропейска  и антибългарска дейност на лицето Румен Стоянов Радев, все още изпълняващо длъжността „Президент на Република България“. Правният  анализ  на изтъкнати юристи показва, че съществуват солидни аргументи за откриване на процедура за импийчмънт на Радев от депутати в 48-то Народно събрание.
Най-хубавото в живота ни тепърва предстои. Не позволявайте на радевци, копейкаджии, непокаяли се комунисти и дърти ченгета да ни го отнемат!