Онзи ден във Видин Румен Радев, когото някои, кой знае защо, упорито наричат „български президент“, отказа да коментира дали иска да е ментор на премиера Николай Денков.
И правилно отказа. Представете си например, че беше поискал да коментира и в пристъп на пълна откровеност вземе, та каже – ами разбира се, че искам да съм му ментор. Както бях ментор на такава голяма поредица служебни правителства и всичко в България си вървеше добре
в руска полза,
искам и сега да продължаваме така. Щото иначе моите московски ментори ще се разочароват, ще се отметнат от мен и може да си потърсят друго прокси. И без това в София има силна конкуренция за високото московско доверие…..
Ах, какъв вътрешен и международен резил щеше да настане само заради някаква си откровеност!
Ама не – човекът си удържа на вътрешния напор да е искрен и героично замълча. Което според мен е единственото му правилно политическо действие за всичките години, откак руският генерал Леонид Решетников го назначи в българското президентство с прякото посредничество на Корнелия Нинова. Така, де, и Бойко Борисов много помогна на Радев, поне за първия мандат, като издигна срещу него нещото, наречено Цецка Цачева. А ПП му помогнаха за втория мандат, като…..абе, не ми се разправя…..
Защо е цялата тая суматоха с менторството обаче? Ами просто е – пак заради Румен Радев, който дни по-рано опита да изплете поредната интрига срещу кабинета „Денков – Габриел“. Той се възползва от мъглявите слухове и двусмислени подхвърляния на Бойко Борисов за някакво участие на убития вече Алексей Петров, за по-благо наричан „Трактора“, в съставянето на управляващата сега „сглобка“ между ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ.
Стана малко като на махленски футболен мач – Борисов, дали нарочно, дали без да иска, подава удобна топка на противниковия отбор, Румен Радев я поема и вкарва гол. Тоест, за пореден път размахва пръст на правителството, като му обяснява, че му размахва пръст и му дава акъл, защото то има отзад ментори, които му дърпат конците и от които трябва да се освободи. Ако Денков се откаже от тях, то и Радев ще спре с атаката срещу кабинета.
Много великодушно! Макар всички да знаят, че това е лъжа, защото Румен Радев няма да спре, докато не бутне правителството и не поеме отново властта чрез служебните си пудели.
Да, обаче голът на Румен Радев излезе напълно облечен. Премиерът Денков съвсем спокойно обясни, че Трактора никога и по никакъв начин не се е срещал или говорил с него по повод съставянето на правителството, че премиерът няма ментори и дори нахално отбеляза, че президентът Радев също не му е ментор. А хората му повярваха. Е, това, съгласете се, е вбесяващо.
Ето защо Радев „отказа да коментира“ – защото и този път не успя да разклати политическата ситуация в България до степен, в която му се иска тя да бъде разклатена. Колко са предвидими типове като него, колко е елементарно всичко – за руските ментори е изгодно тук да има постоянен политически, икономически, мисловен и морален хаос, за да могат възможно най-лесно да вадят дивиденти и съответно, техните проксита се стремят да създават и поддържат хаоса. Правят го нагло и безцеремонно, не се съобразяват нито с български национални интереси, нито с истина или етика, с нищо – стига да постигнат целите си.
Неслучайно някой онзи ден написа, че „президентът“ Румен Радев трябва да се разглежда и като
почетен председател на партия „Възраждане“
Факт, тия не просто са от един дол дренки, ами и на една дрянка расли.
И неслучайно Явор Божанков подготви и внесе в Парламента закон, който всички веднага започнаха да наричат „анти-Радев“. Не е случайно, правилно е да се внесе такъв закон. Само че имам някои съображения.
Първо, едва ли точно Божанков е най-подходящият човек да го направи, но, от друга страна – като не се сеща Христо Иванов…..
Второ, законът основно предвижда ограничаване правомощията на президента по отношение назначенията на ключови постове в армията, специалните служби и други, както и ограничаване възможностите и обхвата на действие на служебните кабинети. Това е изключително правилен подход, с който може да се постигнат приемливи резултати на този етап, преди да се направят необходимите промени в Конституцията, за които така и не е ясно дали и сега ще се случат.
Но това не е закон „анти-Радев“ – колеги журналисти, чуйте поне този път. Това е закон, който ограничава правомощията на кой да е президент в България, за да не се повтори изключително опасния прецедент от радевото управление, когато застанахме на ръба на
антиконституционната еднолична диктатура,
постигната със средства, уж „разрешени“ от конституцията. Настаналият през последните две години политически хаос в страната и поредицата служебни кабинети на Радев само показа колко голяма е пробойната в Основния закон и доказа, че той наистина трябва да бъде променен. Нали оттук нататък не само Радев, всеки следващ президент може да се възползва от тази възможност и да последва светлия пример. Както знаем, всеки ефрейтор носи маршалския жезъл в раницата си – а президентският пост е класически удобен трамплин за амбициите на всеки, който го заеме, независимо генерал или прост ефрейтор.
В този смисъл, напълно нелепо прозвуча защитата на президента от законопроекта на Явор Божанков, която самоотвержено се хвърли да организира вицепрезидентът Илиана Йотова. Досега в двата мандата тя е доказала много пъти, че за нищо друго не става, освен да положи гърди на амбразурата и да се жертва за ментора си, но сега доказа, че и за това не става. Да, просто се потвърждава старото правило, че когато си некадърен журналист, от теб няма как да стане кадърен политик.
„Не от вчера и не от Явор Божанков тръгна идеята да се прави конституция „анти-Радев“ – заяви госпожата и додаде величествено: „Войната, обявена от президентската институция от страна на правителството сигурно за някои има значение, но за българския народ няма.“
Ах, как обичам някой да ми говори от името на народа! Или в името на народа!
Другарката Йотова обаче греши не само с този свой нагъл подход, греши изобщо. Първо, наистина промените в Конституцията, които предвиждат ограничаване правомощията на президента, са необходими не от вчера. Те са необходими от самото начало, от онзи юли 1991, когато тази Конституция беше приета основно с гласовете на комунистите и техните лукови люспи, разхвърляни из всички партии. Така че, пак казвам, това не са промени, насочени срещу Радев, с наглото си поведение той само даде добър повод очите на политиците и обществото да се отворят широко за факта, че е крайно време промените да бъдат направени.
Второ, не правителството води война срещу президентската институция, а
президентската институция води война срещу правителството
Конкретно и видимо, тя започна, ако си спомняте, неуважаема Йотова, в момента, когато Румен Радев за малко да откаже да даде мандата на Николай Денков. Такава зверска омраза изпитваше той заради факта, че свърши неговото време, та си позволи внушения, че този кабинет изобщо не трябва да се създава, тъй като е мъртво роден. Е, поне засега се вижда, че не е мъртво роден.
И трето, най-смешното в изявлението на Илиана Йотова – че за българския народ войната на правителството срещу президента няма значение. Да, факт, защото, както казах, такава война просто няма.
Има значение за българския народ обаче другата война, онази, която президентът – а и цялото президентство, плюс всички руски проксита тук – водят срещу законното и редовно българско правителството. Има значение, защото тази война се води не в полза на България, а
на Русия и антибългарските интереси
Защото е част от цялата хибридна война, която Кремъл води не само срещу България и Европа, а и срещу целия Свободен свят, към който принадлежим. И защото това е война на варварството срещу цивилизацията, на диктатурата и едноличната власт срещу демокрацията, на зомбитата срещу хората.
Няма да мине, Йотова! Няма да мине, Радев!