Лицето Румен Радев, по недоразумение наричано „президент на Република България“, очевидно има план да ни държи колкото може по-близо до Русия. Нищо, че това значи – колкото може по-близо до една престъпна, терористична държава, както и до народ, който не знае на кой свят се намира, защото неговият свят е изцяло измислен от зловещ, впиянчен мозък.
Но не е само това. В същия момент планът на Радев означава, че той иска да ни държи възможно най-далече от ЕС и НАТО, които са не само български цивилизационен избор, а и единствената ни опора по отношение демократично управление, икономика, сигурност, здрав разум и нормалност. Както и по отношение на морал, хуманност, индивидуален и обществен напредък, плюс всякакви други подобни либерални лиготии.
Последният пряко действие, част от плана на Румен Радев, е наложеното вето върху решението на Парламента да бъдат предоставени на Украйна стари български БТР-и, за да могат украинците поне малко по-успешно да се противопоставят на гнусната руска агресия срещу тях. Но – не, Радев не дава! Депутатите не били знаели какво точно даваме на Украйна и как ценно е то за нашата собствена защита срещу евентуалните врагове, които решат да ни нападнат.
Е, той деликатно не уточнява
кои са враговете,
защото тогава ще трябва да каже в прав текст отдавна известното – единственият враг на България, който има някакъв военен капацитет и достатъчно лудост в главата, за да ни нападне, е Русия. Другият вариант е Сърбия да предизвика горещ конфликт в Западните Балкани и ние да бъдем засегнати, но това със сигурност не може да е пряка атака срещу нас, може да има само косвени ефекти, които не се решават точно със старите БТР-и.
Не знам колцина от читателите знаят за каква техника става дума, но онова, което с очите си съм виждал по време на храбрата си служба в още по-храбрата от мен българска армия, е потресаващо. Да, виждал съм складове, натъпкани с БТР-и и танкове, които постоянно се „обслужват“ от разпасана банда войници под вещото ръководство на някой тъп като галош старшина с тежък махмурлук.
„Обслужването“ се състои в няколко неща. Първо – да се пази склада от мишки, че да не огризат кабелите на машините. Второ – съвестно и до изнемога да се бърше праха по корпусите, за да имат представителен вид. Трето – от време на време двигателите да се „припалват“, за да се види дали още дишат. И четвърто, най-важното – поне веднъж годишно всички бойни машини се боядисват и лъщят като новички.
Ако смятате, че се боядисват, за да остане доволна евентуална инспекция, независимо вътрешна или външна, така е. Но не е само това. Истината е, че бойните машини в складовете всъщност се крепят само на боята, ако не е тя, ще се разпаднат. Виждал съм да бъдат вадени въпросните БТР-и на истинско бойно учение и какво се случва с тях. Ако например трябва да се стигне от единия край на някое село до другия, то машините задължително закъсват на мегдана по средата, обикновено пред кръчмата. А ако трябва да се форсира селската бара, търси се мост, по който да се мине, докато командирът мисли как да излъже началството, че форсиране има, но по случайност е станало точно докато началството обядва. Само че не му става играта на командира, защото танкът или БТР-ът падат от моста в барата и всички планове, както и цялото учение, отиват по дяволите.
Такива ми ти картинки. И изобщо не вярвам, че БТР-ите, които са сега във военните складове и които Румен Радев защитава със зъби и нокти, са на по-различно дередже от тези отпреди 45 години, които ви описвам. Той вероятно го знае далеч по-добре от мен, но просто използва момента да играе играта, защото, както казах – има план.
Едната част от плана му, с който основно се занимава в момента, е да прави всякакви въртели, докато е президент и
да саботира колкото може повече неща като българска помощ за Украйна,
европейски санкции срещу Русия, европейското единство и всичко подобно, за което се сетите. Другата част от плана на Радев включва възможността да продължи да прави същите неща, но вече като евентуален фюрер на русофилската левица, след като – заради гадната българска Конституция и предвидената в нея мандатност – бъде принуден да се раздели с президентството.
Какво да ви кажа, граждани? Първата част от плана на Румен Радев може и частично да сработи, както виждаме да става, след като не се намери мнозинство, което поне да започне процедура по импийчмънт на президента. Втората част обаче категорично няма да сработи.
От една страна, много трудно Радев ще създаде нова, голяма и действена формация в лявото пространство, там дебнат две истински харпии – Корнелия Нинова с БСП и Ваня Григорова с каквото събере около себе си. Някоя от тях, а може би и двете, ще му прегризат политическото гърло за закуска. А и той много трудно ще ги надцака в основното игрално поле на „лявото“ – русофилството, когато остане без президентската власт и започне да се бори за вниманието на медиите, вместо да ги строява в кабинета си за поредното проруско изявление.
От друга страна, дори да успее да скалъпи нещичко, като събере парчета от партии като ИТН, „Възраждане“ и „Български възход“, Радев няма опит в онзи вид практическа политика, която се прави, когато си извън властта. Да бъдеш президент е едно, дори когато постоянно тренираш опозиция срещу управляващите – но да бъдеш опозиция в Парламента, където се бориш не само с управляващите, но и с други опозиционни сили, които искат да ти отмъкнат депутатите например, е съвършено различно нещо.
Така че – в бъдеще време планът на Радев няма да успее. В сегашно време, той ще продължи да ни тормози още три години, докато окончателно ни писне от него и го издюдюкаме здраво накрая.
Аз лично повече се плаша от това да не би случайно да вземе да сработи плана за Западните Балкани на руския външен министър Сергей Лавров, изложен неотдавна на форум на ОССЕ в Скопие. Предупредих тогава, че не трябва да се допуска този тип до високата трибуна, за да не облъчва всички с хибридните си манипулации, но не стана работата, стигна до Скопие, като дори заобиколи България, въпреки че за срамотиите му дадохме разрешение да прелети над нас.
И какво каза Лавров там? Ами онова, което се очакваше: „Сърбия трябва сама да вземе решение за Велика Сърбия“. Преведено от политически руски, това значи – Сърбия има право с военна сила да възстанови миналото си величие, като си вземе поне части от Косово, Босна и Херцеговина, защо не – Македония, и каквото изобщо реши, а ние подкрепяме всяко сръбско решение и ще помагаме. Така де, те вече помогнаха, като въоръжиха Белград до зъби, сега могат да помогнат още в пропаганден план, както и с вето и други въртели в съответните международни организации, които биха имали колебания относно „Велика Сърбия“.
Това е
актуалният руски план за Западните Балкани – война и бедствия за всички,
включително за съседните страни като България, въпреки че те няма да са пряко намесени в евентуалните горещи конфликти.
Хубав план, нали? Какво ли би казал българският, Божем, президент, по него? Ще му хареса ли, ще го одобри ли, ще подкрепи ли милитаристичните амбиции за „Велика Сърбия“? Защото всъщност този план реално обслужва руските, дори не сръбските интереси – а, както знаем, Радев е поклонник и защитник на руските интереси, логично би било да каже: „Ами Косово е сръбско“, както преди време безцеремонно изръси, че Крим е руски.
Сърбия няма реален интерес да използва въоръжените си от Русия зъби по две главни причини – първо, вероятно пак ще бъде ударена военно от НАТО, второ, ще се раздели окончателно с амбициите си за членство в ЕС. Колкото и да са луди за връзване сега управляващите сръбски политици, надявам се да осъзнават това.
Русия обаче, за разлика от Сърбия, има не просто интерес, а крещяща нужда от
горещ балкански конфликт,
за да отклони, поне частично, вниманието от войната, която води срещу Украйна и да раздвои възможностите на Запада за помощ и намеса. Това беше една от целите на терористичната атака на „Хамас“ срещу Израел, но тя не сработи – Израел се справя на практика сам, Западът дори само му пречи на моменти. Ако се запалят Балканите обаче, ситуацията ще се усложни сериозно. И това само защото някой пусна Лавров до Скопие, да подкокоросва Белград с приказки за „Велика Сърбия“.
Да, руската външна политика винаги се крепи на идеята да се размъти водата, за да се налови риба. Но, наистина – дано сръбските политици разберат, че Русия ги използва чисто и просто като инструмент, и не предприемат неразумни стъпки, опасни за всички, освен за Кремъл.