Задават се поредните предсрочни парламентарни избори в България.
Избори напълно безсмислени, както всички знаят, защото нито преди тях имаме родена някаква истинска алтернатива на статуквото, нито след тях ще имаме резултат, който да доведе до нещо различно от поредната патова ситуация.
Изборите дори са вредни, както можем да се досетим. Оставете настрани похарчените пари и създаденото излишно напрежение. Ако помислим малко обаче ще си дадем сметка, че споменатата „патова ситуация“ засяга пряко не само тъй наречената „политическа класа“, а цялата страна, всички български граждани. И че с тези избори по никое време се губят месеци време за развитие. През тях можеше да се направят още някои добри стъпки към пълната ни европейска интеграция – Шенген и еврозоната; към по-дълбокото ни вписване в НАТО, тоест – по-сигурна защита от агресивната Русия и другите опасности на модерния свят; към някои отдавна замитани под килима, а така необходими вътрешни промени в страната.
Да, ама заради нежеланието на ГЕРБ и ДПС не можело да се постигнат всички реформи в службите и други сектори, които искаме – убеждават ни от ПП – ДБ - затова по-добре да вървим на избори. Като деца в махалата, за подобни приказки използвахме класическото определение
„дрън-дрън, та пляс“
Политиката много рядко е занимание за пряка реализация на желаното, много по-често е ориентирана към постигане на възможното. Възможното сега, в този момент, мислено като стъпка към желаното в перспектива.
Това е особено валидно в демократичния свят, към който принадлежим. За диктаторските режими не е, те могат да си позволят ред волности за известно време, след което рухват. В демократичния свят обаче, който опитва да гради трайно стабилна обществена конструкция с дългосрочна перспектива за мирен и спокоен живот, водещо е изкуството на компромиса изобщо и в частност - в политиката.
Така, де, няма да теоретизирам повече по темата. В края на краищата, некадърните български политици трябва да си плащат, за да научат тези и други подобни работи. А ако им даваш съветите безплатно, смятат те за гламав глупак, когото няма смисъл да слушат - защото ако някой не умее да вади ползи за себе си, как ще научи тях да вадят ползи за себе си.
Може да прозвучи парадоксално, но поредно доказателство за абсолютното безсмислие на предстоящите парламентарни избори са първите послания, които политиците от ПП – ДБ отправиха, още преди изборите дори да бъдат насрочени.
Взимам за пример точно тях по две причини – защото те са главен претендент за носител на голямата промяна в България и защото съм забелязал, че понякога бързат да говорят не само без да мислят, а и без да има нужда да го правят. Имам чувството, че просто
не знаят как да си държат устата затворена,
точно когато нямат какво да кажат – сякаш бързат да запълнят празнината в себе си с чуруликане по стрехите на политиката.
И така – Христо Иванов пред някакъв партиен форум преди десетина дни: „Ние имаме рецептата за промяната, не само амбицията. Ние имаме формулата“.
Ба мааму! Тази рецепта и нейната формула очевидно са толкова добре пазена партийна тайна, та дори самият Иванов май знае единствено, че ПП – ДБ ги притежават - но няма никаква идея за тяхното съдържание. Поне ако съдим по факта, че и той, и колегите му никога досега не са споделили дори парченце от чудодейната формула с жадната за подобни чудеса българска публика. И също – ако съдим по факта, че, докато бяха на власт през последните 9 месеца, не пролича от действията им да имат специална рецепта за управлението, най-често действаха доста хаотично и непоследователно.
Коя е формулата, бе, г-н Иванов, много искам да я чуя, за да мога да я преценя и ако ми хареса, на тази база да гласувам за вас с чиста съвест.
И в случая изобщо не иронизирам.
Аз не бих могъл да гласувам по какъвто и да било начин за уж дясно-центристите от ГЕРБ – СДС заради „Руски поток“ и много други сътворени от тях поразии. Не бих могъл да гласувам и за уж либералното ДПС заради Делян Пеевски и много други сътворени от тях поразии. И дори изобщо не споменавам като опция русолявите отпадъци от БСП, „Възраждане“ и подобни. Какво ми остава, освен да подкрепя коалицията, заявила привързаност към промяната – но дайте ми истинско основание да го направя.
Да, наистина не иронизирам, просто
реалността е иронична
Особено като чух как друг „лидер“ на ПП – ДБ, Кирил Петков, опитва да формулира, доколкото схванах, точно жадуваната политическа рецепта, която те притежават и за която аз настоявам. „Искаме да сме първа политическа сила“ – заяви Петков.
Е, в Нова Зеландия кралят на маорите Тухеитиа Путатау те Вероверой Седми, ако правилно са цитирали името на човека, настоява „китовете да получат практически равни права с хората“. Но да ви кажа под секрет – вождът има далеч повече шанс да постигне желаното, отколкото Петков да стане първа политическа сила в мащаба, за който явно мечтае – самостоятелно мнозинство.
Не знам, може да имам умствено изкривяване, но като чуя политик да казва „искам“, веднага се сещам как комунистите неистово искаха светло бъдеще за България, но за да го постигнат, ни държаха в отвратително, мрачно настояще. Да, волунтаризмът, който е задължителен атрибут на всички левичарски активисти, е един от най-лошите инструменти, използвани в политиката изобщо.
Ето защо, г-н Петков, това, че вие искате нещо, няма никакво значение за никого, извън вас самите и не е политически стимул публиката да ви подкрепи масово. Казвал съм и друг път – и аз много дълго исках в тоя живот да прекарам поне една вълшебна нощ с Мишел Пфайфър, дори специално разрешение взех от жена си за целта, ама само с искане хубавите работи не стават. Трябва също можене, трябват определени условия, дори някои случайни намигвания от Съдбата.
Твърдението ви, г-н политически началник, че искате да сте първа партия на изборите, защото „всички други партии се съобразяват, ако имаме политическата сила“, не чини пет пари. Поне ако съдим по собственото ви поведение – нали ГЕРБ беше първа политическа сила в Сглобката, но вие не се съобразявахте с тях. Или най-малкото - публично давахте вид пред част от собствените си избиратели, че не се съобразявате.
Твърдението ви, че искате да сте първа политическа сила, за да покажете, „че българският народ стои зад същата визия“ също не чини пет пари и то по две причини. Първо – самата ви политическа визия не е ясна, а твърде аморфна. И второ – още по неясно е как смятате да я реализирате в сложната и некомфортна за действие българска политическа среда.
Тъй като всички знаят, че резултатите от предстоящите предсрочни парламентарни избори няма да доведат до съществена промяна в общата картина, дори ПП – ДБ да станат първа политическа сила, то ще е с малко и не завинаги. Така че изключително важен ще продължи да бъде въпросът
дали сте готови да сътрудничите отново с ГЕРБ и ДПС
Ако не – с кого ще постигнете промяната. Ако да – защо беше нужно да се разглобява Сглобката, за да се сглобява отново три месеца и много конфронтации по-късно.
Знам, г-н Петков, че тези два въпроса ви поставят в патова ситуация, обаче те произтичат не от моето мислене, а от вашите думи и действия.