Изпратихме 2023 година с няколко добри новини.
Първо, след две години мъки и безумието на безсмислени избори, най-после видяхме опашката на поредицата жалки, некадърни и не-български – а на моменти и откровено антибългарски – служебни правителства. Чрез тях, като разтегна и използва до крайна степен съзнателно заложените в Конституцията нелепости и противоречия, президентът Румен Радев опита да
държи България максимално далече от Европа,
Свободния свят и демокрацията, съответно – максимално близо до Русия, крепостното подчинение и автокрацията. Малко не му стигна да си довърши пъкленото дело, но и това „малко“ много ни дойде.
Второ, през 2023 се състави правителство, което наистина изглежда като орел, рак и щука, но, поне на моменти, не се държи като такова и прави реални стъпки в правилната посока. „Сглобката“ засега някак успява да се закрепи в управлението, без да се разглоби от атаките, които последваха дори още преди нейното създаване и още продължават. Предстои да видим какво ще стане след необичайната за България премиерска ротация, в момента, отстрани погледнато, можем само да се надяваме, че стъпките в правилна посока ще продължат.
Трето, във вътрешен план се свършиха две изключително важни неща – България има навреме гласуван и, доколкото схващам – сравнително читав - бюджет за 2024 и се реализираха някои промени в Конституцията, които, макар част от тях половинчати, все пак вдъхват надежда за стабилизиране на страната чрез внасяне на известни баланси в политическия и обществения живот.
Четвърто, не по-малко, а май още по-значими, са трите важни стъпки в международен план – военната помощ, която България най-после започна да оказва на Украйна, частичното – засега – влизане на страната в шенгенската общност, и продължаващото в символичен план откъсване от Москва чрез премахването на нелепия паметник на руския окупатор от центъра на столицата. Това последното може и да не е пряка заслуга на централното управление, но е добър ефект от общия фон на мислене и действие, който то създава.
Според мен истината е, че отдавна, може би от началните времена на кабинета Костов, никое българско правителство не е правило толкова много и толкова
добри стъпки за хората в България
Съзнателно казвам „хората в България“, а не – „за България“ като държава. Това са две различни неща, а отношението между тях е следното – ако нещо е добро за хората в България, то е добро и за държавата, обратното не винаги е валидно, а само понякога.
А ако някой в случая иска да ми възрази, че има и по-важни неща, реализирани през годините, защото при премиера Сакскобургготски станахме членове на НАТО, а при премиера Станишев – на ЕС, първо да помисли малко.
Тези две събития, от една страна, се случиха повече заради гео-политически интереси, а не защото България беше чак толкова готова за тях. Или защото управляващите тук монархо-комунисти ги жаждаха неистово. От друга страна, тези стъпки бяха до голяма степен плод на инерцията на движение в правилната посока, набрана най-вече от правителството на Иван Костов и формулирана превъзходно от президента Петър Стоянов като „цивилизационен избор на България“. И от трета страна – случиха се не заради, а въпреки усилията и на Сакскобургготски, и на Станишев, ако не да ги саботират открито, то поне да ги забавят максимално с нелепи думи и действия.
Цялата работа с успехите на кабинета Денков обаче може да остане наполовина свършена, ако предстоящата ротация се провали или ако евентуалният кабинет на Мария Габриел не продължи и не доразвие нещата през новата 2024 година, така че дори някои ефекти да се усетят и през 2025.
Най-важното, което има да се свърши.
Първо, разбира се, „сглобката“ да оцелее и така да не даде възможност на тъмните сили, начело с президента Румен Радев, да ни върнат към времената на политическото и обществено безвремие.
Второ – да продължим категоричните стъпки с военната помощ и политическата подкрепа за Украйна, както и да активизираме борбата с руските хибридни атаки, насочени срещу умовете и сърцата на нас, европейците от България.
Трето, на изборите за Европейски парламент разните нашенски левичарски и проруски партии и партийки трябва като цяло
да претърпят шумен провал
Мръсните ръчички и подлите мозъчета на тези типове трябва да бъдат максимално отдалечени от възможността да замърсяват атмосферата не само в българската, а и в европейската политика.
Четвърто, трябва да продължат и успешно да завършат преговорите за влизането ни в Шенген и по суша, което реално да се случи преди края на 2024. Аз лично нямам особено желание да пътувам през Сърбия, независимо дали ще продължа нататък с паспорт или без, но романтично пътуване с влак през Румъния и Унгария към Виена например ми се ще да направя.
Пето, трябва да се постигне и другия голям успех – влизането в Еврозоната, например от 1 януари 2025. За ситуацията, в която се намират България и българите, това е нужно и полезно, независимо от някои справедливи възражения, които също са налични. И независимо от крясъците на уж нежелаещите да го правим – те също ще получат своя дял изгода.
Така или иначе, факт е, че членството в Еврозоната е важно не само в икономически план, а и в политически – то е поредната голяма стъпка за реалното ни отдалечаване от грабливите руски лапи и по-здраво задържане в коловоза на свободата, демокрацията и здравия разум.
И петата важна стъпка е да продължим
да просветляваме душите и чувството си за национално достойнство,
като пратим на бунището на историята паметника на руския окупатор Альоша, който доминира над Пловдив, паметника в Бургас на геройски загиналите за България от препиване с метилов алкохол руски богатири, както и всички останали руски боклуци, които замърсяват духовната ни среда. И пак ще кажа – независимо, че това не е пряко действие или решение на правителството, то би било пряко следствие от разведрената атмосфера, която то евентуално поддържа в страната.
На този вътрешен фон, да кажа няколко думи и за двете основни международни дела, които пряко ни засягат и интересуват в момента.
Руският престъпник Сергей Лавров онзи ден пак опита да преобърне истината в лъжа, като направи паралел – Израел е като Русия, тоест, нападната страна, докато „Хамас“ е като Украйна – агресор и нацист. Е, няма как да мине и то по три причини.
Първо – всички знаят, че Лавров е изпечен лъжец, нищо, че се прави на външен министър, което значи все пак човек с поне капка чест и достойнство. Второ – всички знаят истината за това, че Русия нападна Украйна, а не обратно. И трето, всички знаят и другото – че самата Русия по един или друг начин стои в привидно дълбоките сенки зад атаката на „Хамас“ срещу Израел.
Най-големият руски престъпник пък, Владимир Путин, се закани да засили руските атаки срещу Украйна. Горкият глупак, той май наистина не си дава сметка, че това е най-прекият път към срутването и разпада на самата Русия – за радост и успокоение в душите на хората и народите по света.
Дали това ще се случи през 2024? Никой не може да каже със сигурност, тази работа е като онази с прочутата табелка от времето на социализма, поставена край влаков прелез:
„Миг невнимание и после цял живот мъртъв!“
Кога точно ще дойде руският „миг невнимание“ не е ясно, но е сигурно, че след него башните на Кремъл ще се срутят като картонени кули.
Много смешен е обаче неистовият опит на режима в Москва да убеди света, че нещата са точно обратни на онова, което са в действителност. Та по тази причина сега Путин оправдава - или поне опитва да обясни – предстоящото засилване на руските удари с украинската атака срещу Белгород и се държи така, сякаш не Русия започна войната срещу Украйна, а Украйна нападна Русия. Как беше при Оруел: „Лъжата преминаваше в историята и се превръщаше в истина“.
Този път няма да стане обаче, колкото и да се напъва пигмеят от Кремъл – сигурно защото няма мустаци като Големия брат. Или като прототипа му Хитлер.
Не знам за вас, но скоро се сетих, че Хитлер управлява Германия само 12 години и я съсипа, а Путин, под една или друга форма, управлява Русия двойно повече – но ще я съсипе не двойно, а двайсеторно. Е, с още санкции, с максимум изолация на Русия и руснаците, с твърда подкрепа за Украйна, трябва да му помогнем на човека. Та нали той полага усилия, които всъщност са полезни за нас.