Потайният заем
Целта на солидния кредит за притежателя на 42.5% от капитала на банката Ивайло Мутафчиев не е известна, няма детайли за лихвата или други условия. Не е ясно и кога е сключен договорът, като в отчетите на ПИБ за полугодието при информацията за сделки със свързани лица подобни обеми не се наблюдават, макар кредитите за "лица, контролиращи и управляващи банката" да нарастват от 750 хил. лв. на над 3 млн. лв.
Предвид че санкцията е наложена през август 2018 г., е възможно кредитът да е от юли и затова да не е оповестен в отчета. Има и опция да е сключен по-рано, но да не е усвоен изцяло и затова в голямата си част да стои като условен актив.
Другият неясен момент е дали освен платената глоба е имало и други наложени мерки спрямо банката. Според един източник е имало такива, като надзорът е изискал смяната на обезпечението. За наличието на допълнителни мерки говори друга част от новото съобщение на регулатора: "Банката информира БНБ, че към 10.10.2018 г. кредитът е погасен, а обезпечението заличено."
От ПИБ също потвърдиха в отговор на изпратените въпроси, че санкцията е платена и нарушението е отстранено в срок. Банката не потвърди, но и не отрече твърденията, че кредита е за Мутафчиев, нито размера му.
Освен това от отговорите на банката става ясно, че "отговорните лица за допуснатия пропуск са санкционирани", макар да не става ясно кои са те. По закон формирането на експозиции към акционер на банка става само след единодушно одобрение на управителния съвет при предварително одобрение от надзорния съвет на институцията, така че би трябвало цялото ръководство на ПИБ да е запознато с казуса.
Потайният регулатор
Другият съществен въпрос, който остава, е защо БНБ от самото начало не е разкрила пълната информация за наложената санкция преди медийния интерес към темата. Според европейското законодателство и българския Закон за кредитните институции тя би трябвало да публикува своевременно като минимум "информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на закона, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им, включително за нарушението, нарушителя, вида и размера на санкцията".
В първото съобщение от август част от тези реквизити явно липсват. Все пак законът дава възможност да скрие част от тях и да публикува "в обобщен вид". Това обаче може да стане само в три случая. Първият е, ако прецени, че "публикуването на лични данни за физическо лице, на което е наложена санкция, е прекомерно". Това е очевидно неприложимо, доколкото глобата е за юридическо лице.
Вторият е, че "публикуването би застрашило стабилността на финансовите пазари или висящо наказателно производство". Доколкото производството е приключило, тази хипотеза би могла да важи само в първата си част. Все пак е трудно да се аргументира как 200 хил. лв. глоба, пък било то и на банка – публично дружество, би застрашила финансовите пазари.
Третата опция е, че "публикуването би причинило прекомерни вреди на засегнатите лица". Текстът е доста общ и би могъл да обоснове всяко скриване на информация, макар пак да не е ясно как предвид размера на глобата биха се постигнали прекомерни вреди.
А дори и за укриването на името на банката да има мотиви, не става ясно защо не трябва да се съобщава и размерът на санкцията. По закон тя е в рамките на 50-200 хил. лв. при първо нарушение, като БНБ е наложила максималния размер. При повторно нарушение границите стават 200-500 хил. лв.