20 октомври
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК АРТЕМИЙ
След смъртта на Константин Велики настанал голям смут в духовния живот на империята. Неговите наследници – Констанций, привърженик на арианството и Юлиан, ревностен езичник, се опълчили срещу църквата, а добродетелните християни - преследвали и убивали.
При управлението на Юлиан страната се готвела за война с персите. Императорът заминал за Антиохия, където по това време се намирал египетският управител Артемий - храбър и доблестен войн, когото всички уважавали. Заедно с император Константин Велики той станал свидетел на чудния кръст, който се явил на небето. И лично отнесъл от Ахаия в Цариград мощите на светите апостоли Андрей, Лука и Тимотей. Затова, когато Юлиан се появил в града, Артемий открито възнегодувал срещу императора езичник и смело благовестявал истината за Христос.
Разгневеният император подложил твърде старият Артемий на жестоки изтезания. А после го осъдил на смърт. Свети Артемий умрял мъченически в 361 г., когато бил публично посечен с меч.
21 октомври
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ИЛАРИОН ВЕЛИКИ
Иларион се родил в Палестина, в семейство на езичници. Получил добро образование в Александрия. Там изучил Христовото учение. За кратко живял при преподобни Антоний Велики. После станал монах и се върнал в Палестина, за да проповядва Божието слово.
Изпълнен с отшелнически настроения, Иларион раздал богатството си. Преселил се на пустинно място и заживял в пълно уединение. Бил усърден наставник за жителите на Палестина. А Бог го дарил и с чудотворна сила – да лекува слепи и глухи, сакати и хроми, като докосва ръката си до страдащите.
Скоро светият отец издигнал голяма обител заедно с многобройните си ученици. Някои от тях се пръснали по села и градове и основали много манастири. А преподобни Иларион се заселил там, където умрял неговия учител.
Когато император Юлиан Отстъпник дошъл на власт, заповядал да изгорят големия Иларионов манастир, а неговият създател – осъдил на смърт. Манастирът бил разорен, но светият отец не бил намерен. По това време той обикалял страната, правел чудеса и с мъдрите си проповеди обръщал езичниците в християни.
Преди да умре, преподобни Иларион завещал на любимия си ученик Исихия едно Евангелие, преписано със собствената му ръка и единствената простра дреха, която имал. Това се случило в 372 г.
Днес църквата почита и светлата памет на свети Иларион, епископ Мъгленски.
22 октомври
ДЕН НА СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛНИ АВЕРКИЙ, ЕПИСКОП ЙЕРОПОЛСКИ
Свети Аверкий бил третия епископ на град Йеропол, Мала Азия. Като всеки предан църковен служител вярно служил на своето паство. Но болката му били голяма, като виждал заблудата, в която жиеели неговите съграждани. Огромно било разочарованието му, като гледал как хората се кланят на немите езически богове.
След едно странно видение епископът отишъл в градското капище и раздробил на късове издигнатите там идоли. Враговете разбрали за деянието му. Отишли в дома му и яростно се нахвърлили върху него. Без всякаква нотка на страх и безпокойство св.Аверкий излязъл сам на площада. Изправил се и пламенно започнал да говори кой е истинския Бог. Вперили погледи в достолепната му осанка, хората слушали жадно мъдрите слова на апостола. Повече от 500 повярвали в него и приели светото Кръщение.
Остатъка от живота си епископ Аверкий прекарал в митарство из Сирия, Киликия, Месопотамия, Рим, където сеел словото Божие.
Свети равноапостолни Аверкий умрял в 167 г. на 72-годишна възраст.
23 октомври
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН
Яков бил син на Йосиф, затова го наричали брат Господен. Когато се родил Иисус, той заминал със Света Богородица и Младенеца за Египет. Станал предан последовател на Спасителя и един от 70-те верни негови ученици.
Апостол Яков се трудил усърдно за разпространението на Христовата вяра. Затова съгражданите му го наричали ‘праведен’. Той станал първият епископ на Йерусалимската църква и писател на първото от посланията на Новия завет в Библията.
По негова инициатива бил свикан първият църковен събор, наречен Апостолски, който решил езичниците да бъдат свободни от спазването на юдейските обреди и всички да са еднакво равни пред Бога.
Фарисеи и книжовници виждали в делото на ап. Яков голяма заплаха за юдейския народ. По време на големия празник Пасха в Йерусалим поискали от епископа да отвърне народа от Иисус. Вместо това, качения на покрива на храма отец високо извикал: „Иисус Христос е Син Божий...Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!!”
Обезумели, фарисеите започнали да хвърлят камъни по св.Яков. Най-разярените се качили на покрива и разбили главата му с тежко кросно.
Това станало през 63 г., когато епископ Яков бил на 66 години.
Оттогава всяка година в деня на неговата смърт църквата изпълнява тържествената света Литургия, написана от св.апостол Яков.
24 октомври
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК АКЕТА
Акета бил храбър и благочестив човек от град Негран в страната Сава. Макар юдеите да господствали там, не малко били и християните, и той бил техен водач.
По това време етиопският цар завладял Сава. Опозореният владетелят на евреите решил да отмъсти на християните и нападнал Негран. Жителите на града храбро се защитавали. Като си послужил с измама, юдейският цар доброволно бил пуснат в Негран. Заловил най-първите и влиятелни християни, сред които бил и Акета и поискал от тях да похулят Христос и приемат юдейските обреди. В отговор на царската повеля вероотстъпниците отговорили с презрение.
Тогава жестокият цар-евреин осъдил на смърт Акета и неговите 240 последователи - свещеници, дякони, монаси и монахини. Доблестните мъченици били публично обезглавени.
25 октомври
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ МАРКИАН И МАРТИРИЙ
Четец Маркиан и иподякон Мартирий били жители на Цариград. По това време арианското лъжеучение възтържествувало, а последователите на ап.Павел били жестоко преследвани.
Маркиан и Мартирий също станали жертва на големите гонения. Като праведни християни те открито защитавали православната вяра и се опитвали да предпазят невярващите от опасните заблуди на арианите.
Влиянието, което имали двамата божии служители, било заплаха за последователите на Арий. Затова се опитали да ги привлекат на своя страна. Всички овещания, обещания и заплахи, отправени към светите мъже, били безплодни. Възползвали се от силата, която имали в двореца, арианите осъдили Маркан и Мартирий на смърт.
Добродетелни християни погребали с почести телата на двамата мъченици. А св.Йоан Златоуст, архиепископ на Цариград, построил над мощите им храм „Св.мъченици Маркиан и Мартирий”.
26 октомври
ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТРИЙ МИРОТОЧИВИ
През 3 в. градоначалник на Солун бил един мъдър и боголюбив християнин. След дълги години му се родило момче, което нарекли Димитрий. От дете го възпитал в християнските добродетели. А когато пораснал, му дали добро образование и го посветил в Христовата вяра.
След смъртта на баща си Димитрий получил неговия пост. И по волята на император Максимиан Херкулий трябвало да очисти града от всички християни. Вместо това добродетелният и умен младеж започнал да изповядва и слави открито името на Спасителя.
През късната есен на 306 г. през Солун минал с войската си император Галерий, който ненавиждал християните. Но вместо с почести, Димитрий посрещнал императора с пламенна реч срещу лъжливите езически божества. Обезумял от ревност, Галерий заповядал да хвърлят непокорния християнин в затвора.
След дълги страдания и горещи молитви към Бога, солунският управител бил жестоко убит. Рано сутринта на 26 октомври, докато св. Димитрий се молел, войници влезли в килията, нахврълили се върху него и го пронизали с копията си.
Същата нощ християните взели безжизненото тяло на мъченика и тайно го погребали. Над гроба му построили малък храм. В него оставили дрехата и пръстена на светеца, които прибрал преданият му слуга Леп.
Оттогава на това място ставали много чудеса – болните намирали изцеление, страдащите – утешения, а градът – защита от набези и бедствия.
По-късно култът към св. Димитрий бил пренесен в Тракия и Македония.
На тази ден църквата отбелязва паметта и на свети Димитър Басарбовски.
НАРОДНИ ТРАДИЦИИ И ПРАЗНИЦИ
В традиционния календар днешния ден е популярен като
Димитровден.
Празникът е свързан с деня на св.великомъченик Димитър Миротворец - един от най-любимите светци. Войн и юнак с необикновена сила, той не били безразличен към човешките радости и изкушения. Затова в неговата съдба българинът е припознал своя стремеж да надскочи сянката си и стигне до онази святост и юначество, до което достигнал св.Димитър.
В народнаите представи св.Димитър е брат близнак на св.Георги. Така както си поделили света на две половини, така си разделили и годината. От Гергьовден до Димитровден било лято, а от Димитровден до Гергьовден – зима. Свети Димитър станал покровител на зимата. Яздел на червен кон и носил дълга бяла брада, от която идвал снега.
Българският Димитровден бил празник на на радостта и веселито.
На Димитровден овчарите предавали овцете на стопаните и получавали своето възнаграждение. Затова в някои краища празникът наричали ‘разпус’ и бил популярен като ден на овчари, говедари и ратаи. На този ден всички те се събирали в кръчмата, нареждали голяма софра и се веселели. А за храната и пиенето плащали овчарите.
В продължени на десетилетия на Димитровден ставали едни от най-големите селски събори. Правели се най-тачените общоселски курбани, нареждали се най-богатите трапези, на които нареждали курбан от овнешко месо или гювеч с овнешко, яхния от пиле, пита с ябълки, печени ябълки или тиква, рячел, пестил от сини сливи, варена царевица. Организирали се най-шумните веселби, които продължавали до зори. А в полунощ гадаели по луната кога ще се върнат от юг прелетните птички, а с тях - и пролетта. Предсказвали какво ще е времето през зимата, дали ще е щастлива и плодородна годината.
Именници: Димитър, Димитра, Димо, Дима, Димтрина, Димитринка, Митко, Митьо, Митра, Митруна и др. производни.